Над 100 хил. тона текстил годишно се изхвърлят в България, като само 2% от тях се рециклират, при положение, че между 50 и 70 на сто от събраните дрехи и другите текстилни продукти в Европа са годни за употреба.
Данните са изнесени от Асоциацията по рециклиране на текстил, цитирана от БТА.
Обръща се внимание, че у нас системата за разделно събиране на текстил действа изцяло на доброволен принцип. Има различни асоциации за разделно събиране и оползотворяване на текстилни отпадъци, които си сътрудничат с общините. В България вече има и фирми, които предлагат взимане на непотребния текстил от дома, за да спестят търсенето и ходенето до контейнерите. Все още се разчита на добрата воля на гражданите и тяхната екологична култура.
В скоро време обаче ще бъде задължително за всички, тъй като според ревизията на Рамковата директива на отпадъци, задължителни за страните от ЕС стават организациите по оползотворяване като израз на разширената отговорност на производителя, отбелязват от асоциацията.
В България организация по оползотворяване все още няма, за разлика от много други европейски държави, посочват от Асоциацията. А тя е необходима не просто заради законовите изисквания, а и защото ще допринесе за конкурентоспособна европейска рециклираща индустрия, позволяваща кръговата икономика и запазвайки ресурсите за бъдещите поколения.
Към момента задължителни колективни системи за разделно събиране на текстил, като форма на разширена отговорност на производителя, има във Франция, Нидерландия и Унгария. Доброволно създаване на т.нар. организации по оползотворяване има в Белгия. В процес на подготовка за създаване на законодателство за разширена отговорност на производителя, т.е. на организации по оползотворяване, са Швеция, Литва, Латвия, Германия, Италия, Словакия.
Различни европейски държави са реализирали различни инициативи за насърчаване на разделното събиране на текстил. Тези инициативи често включват създаване на събирателни пунктове, кампании за повишаване на осведомеността и сътрудничество с общините и бизнеса.
Поставянето на контейнери за събиране на текстил в обществени помещения, жилищни и търговски зони е обичайна практика. Нарастващото осъзнаване на въздействието на бързата мода върху околната среда започва да кара потребителите да преосмислят навиците си за пазаруване. Мнозина избират опции втора употреба като устойчива и етична алтернатива на постоянното купуване на нови дрехи.
Необходими са допълнителни мерки от държавите за въвеждане на цели за подготовка за повторна употреба и рециклиране. Само така може да се приложи йерархията за управление на отпадъците и отпадъчният текстил да се върне обратно в икономиката.
Ако времето на носенето на една дреха се удвои, емисиите на парникови газове ще намалеят с приблизително 44 на сто, в сравнение с производството на нова дреха.
Споделените данни сочат, че с 1 кг дрехи втора употреба спестяваме 5,9 кг въглероден диоксид и 5 448 л вода.
Това е така, тъй като текстилната индустрия е сред най-големите консуматори на вода. Повече отпадни води се отделят от производството на текстил, отколкото от всички битови нужди на човечеството. Около 20 на сто от глобалното замърсяване на водата е причинено от боядисването и довършителната обработка на текстилните продукти с микро пластмаси. Текстилната индустрия използва 45 млн. тона нефт и площи обработваема земя, които могат да изхранят 80 млн. души.
Всяка година в ЕС се изхвърлят 5 млн. тона текстил, купуваме близо 15 кг текстил годишно, а изхвърляме 11 килограма. Неслучайно наричат текстила „новата пластмаса“. Парниковите емисии от този бранш са колкото тези от авиацията, железопътния и корабния транспорт взети заедно, съобщават още от асоциацията.
