На среща на европейските енергийни министри, една от обсъжданите теми е била предложението на Европейската комисия за удължаване срока за постигане на целта за намаление на потреблението на природен газ с 15%, която беше поставена по време на енергийната криза. Какви са причините за това? На първо място е да се запази стабилността на пазара. Това също трябва да помогне за намаляване на емисиите на CO2. Природнияг газ се счита за енергия на прехода от ЕС, който го е включил в своята зелена таксономия. Но така ли е в действителност, анализира RFI.
Това е въпрос на временно решение, защото развитието на възобновяемите енергийни източници изисква време. Идеята, защитавана чрез „енергия на прехода“, се състои в това да се има предвид, че, тъй като отказът от изкопаеми горива не може да се направи с едно щракване на пръсти, можем да използваме това, което има най-малко въздействие върху околната среда.
И от тази гледна точка газът има някои предимства, обяснява Патрис Джофрон, професор по икономика и директор на екипа по енергетика и климат в Paris-Dauphine: „Когато използваме въглища вместо газ в една електрическа централа, ние отделяме два пъти повече парникови газове. Така сред различните въпроси, които се поставят от петрола, въглищата и газа, при газа те са най-малко“.
По-малко замърсители на въздуха
И сред тези три енергоносителя предимството на газа не е единствено във CO2. При изгаряне той отделя по-малко замърсители на въздуха. Той произвежда по-малко серен диоксид и прахови частици в сравнение с въглищата и петрола, обяснява Марк Радка, ръководител на отдела за енергиен климат на Програмата на ООН за околната среда (UNEP).
Освен това, серният диоксид е една от причините за т.нар. киселинен дъжд, а дребните прахови частиците причиняват респираторни проблеми. Така природният газ играе важна роля за прехода, преди всичко на страните потребителки на въглища като Германия или Полша.
Относителни предимства
Но природният газ не е чудодейно решение. Трябва да се има предвид, че това е името, дадено на един изкопаем газ. Той отделя в атмосферата парниковите газове, които дотогава са били съхранявани под земята. Ако по време на изгарянето му газът отделя по-малко CO2 от въглищата за единица произведена енергия, то преди изгаряне той се състои главно от метан. Метанът остава в атмосферата за по-кратко време от CO2, но неговият затоплящ ефект е много по-голям. Така, поради изтичането на метан, предимствата на газа не са толкова значими.
А предимствата са още по-малки, когато говорим за втечнения природен газ, който получи голяма популярност след началото на войната в Украйна. При него се увеличава многократно броят на необходимите операции, подчертава Патрис Жофрон. За производството на втечнен газ, „ние добиваме природен газ, поставяме го в тръби, транспортираме го до дадено пристанище, след което трябва да го преобразуваме в течна форма, което означава значително да намалим температурата му до около -160°. Това консумира не малко енергия. След това този газ пресича Атлантическия океан, например, с големи кораби, за чието движение трябва да бъде осигурено гориво. Когато пристигне на европейските брегове, трябва да се трансформира обратно в газ. Като цяло този процес е много по-енергоемък и има по-сериозен отпечатък върху околната среда, отколкото транспортирането на газа по тръбопроводи.
Оправдано ли е да се правят големи инвестиции
Някои неправителствени организации отричат определянето на природния газ като енергия на прехода. Те се опасяват, че залагането на природния газ, напротив, ще забави прехода. Освен това големи петролни и газови компании като TotalEnergies и Eni използват този аргумент за разработване на газови проекти, докато Международната агенция по енергетика счита, че не е полезно да се инвестира в нови газови и петролни проекти.
При това инвестициите в сектора са големи, а преходът трябва да бъде възможно най-бърз. По този въпрос някои инфраструктури, обяснява Патрис Джефрон, могат да бъдат преустроени за транспортиране на водород или амоняк например. Делът на газа в световното потребление на енергия се е увеличил от 16 на 23% между 1971 г. и 2019 г. В същото време, ако делът на петрола е намалял (от 44,3 на 30,9%), то този на въглищата се е увеличил леко, от 26,1 на 26,8%.
