- България удвоява своята роля във вътрешната търговия на ЕС в периода на своето участие в единния пазар. Износът на стоки от България в рамките на единния пазар на ЕС достига 31 млрд. евро през 2022 г. Делът на страната във вътрешната търговия на ЕС се увеличава от 0,34% през 2006 г. до 0,73% през 2022 г.;
- Сраните от ЕС са в основата на притока на чужди капитали към България, в т.ч. в годините след пандемията. Към 2022 г. преките чуждестранни инвестиции в България от страните от ЕС възлизат на 40 млрд. лв., като това са близо 75% от всички чужди капитали в страната;
- България достига най-високата си точка в показателите за конвергенция. Фактическото индивидуално потребление на човек от населението в България, изразено в стандарти на покупателна способност, се увеличава от 35% от средните нива за ЕС преди участието на страната в единния пазар до 69% през 2022 г.
Това са сред основните изводи в доклада, подготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ) по повод 30 години от създаването на единния пазар на ЕС и 20 години от присъединяването на основната група страни от Централна и Източна Европа.
ИПИ изследва степента на икономическа интеграция на България в рамките на единния пазар и посочва основните предизвикателства пред конкурентоспособността и конвергенцията.
Изтъква се, че присъединяването към ЕС и участието в единния пазар означава отпадане на множество пречки пред търговията, инвестициите и мобилността за страните от ЦИЕ и на практика разширение на икономическата свобода и подкрепа за конкурентоспособността в новите страни членки към момента на присъединяване.
Участието на България в единния пазар в последните 17 години потвърждава тези наблюдения, като по-дълбоката интеграция с европейската икономика е в основата на икономическото развитие на страната. Въпреки преминаването през поне три епизода на икономически спад в последните две десетилетия, България отчита по-дълбока икономическа интеграция и устойчиво догонване по основни икономически показатели.
В доклада се посочва още, че процесът на догонване е следствие от устойчиво по-високия икономически растеж в България спрямо средния за Европейския съюз (ЕС). Това е вярно за целия район на Централна и Източна Европа, като новите страни членки (2004 и 2007 г.) отчитат по-висок растеж и конвергират спрямо най-големите икономики в ЕС. През 2022 г. четири страни от ЦИЕ (Словения, Чехия, Литва и Естония) са в рамките на 85-90% от средноевропейското ниво по показателя БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност, а други пет (Полша, Унгария, Словакия, Латвия и Румъния) са в рамките на 70-80%. България остава единствената страната от новите страни членки, която е под границата от 70%, но в същото време е на своя исторически максимум.
Обръща се внимание и на притока на чуждестранни инвестиции, който играе ключова роля за трансформацията на българската икономика. Чуждите капитали навлизат на няколко етапа в страната – първо в процеса на приватизация в края на 90-те години и началото на новото хилядолетие, а след това и в периода на присъединяване към ЕС и годините на участие в единния пазар.
През 2010 г. преките чуждестранни инвестиции в България са в размер на 33,7 млрд. евро. Към 2022 г. техният размер достига 53,9 млрд. евро., т.е. ръст от над 20 млрд. евро. (60%) за период от 12 години. Този ръст е почти изцяло за сметка на притока на чужди капитали от страните от ЕС. Към 2022 г. преките чуждестранни инвестиции в България от страните от ЕС възлизат на 40 млрд. евро, като това са близо 75% от всички чужди капитали в страната.
По отношение на цифровото десетилетие на Европа и мястот на България в този процес докладът отчита, че страната ни се нарежда на 26-о място от 27-те държави членки на ЕС в индекса на Европейската комисия на навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2022 година. Делът на хората, притежаващи поне основни цифрови умения, както и на тези с цифрови умения над основните, е по-нисък от средния за ЕС, като във втория случай разликата е значителна (8% спрямо средната стойност за ЕС от 26%). Отчитайки амбициозните цели на ЕС за 80% от възрастните да имат поне основни цифрови умения до 2030 г., страната трябва да положи повече усилия, за да бъдат обхванати онези над две трети от нейното население без такива умения.
България изостава спрямо дела на специалистите в областта на ИКТ от работната сила (3,5% спрямо 4,5% средно за ЕС), но делът на жените специалисти в тази област е висок.
България постига много добър резултат при покритието с оптични линии до сгради (85% от домакинствата спрямо 50% в ЕС). Цените са ниски, но цялостното усвояване на фиксиран и мобилен широколентов достъп до интернет остава ниско. Що се отнася до цифровизацията на предприятията, възприемането на цифрови технологии от малките и средни предприятия (МСП) достига почти наполовина от средното за ЕС. Само 6% от българските предприятия използват големи информационни масиви, 10% – услуги в облак и 3% изкуствен интелект (ИИ) в сравнение с целите на ЕС от 75% за всяка технология до 2030 година. С цел да подпомогне цифровизацията на предприятията България използва европейски центрове за цифрови иновации.
