fbpx

Кризата на сенчестия флот и бедствието в руския нефтен и газов сектор

Анализът (акценти от предстоящ доклад) на Крейг Кенеди* е от блога му Navigating Russia

Кризата на флота в сянка: разширяването е в застой и има риск от обръщане, тъй като съдбата на флота излиза извън контрола на Москва.

  • Руският флот в сянка изпада в криза през последната година, удрян от предизвикателна икономика и все по-опасни санкции. Това е картината, излизаща от обширен анализ на съответните данни за доставка и финансови данни.
  • Тези сили са спрели растежа на сенчестия флот и заплашват да го обърнат. Намаленият флот ще подкопае основната стратегия на Москва за избягване на ценовите ограничения и ще отслаби стимулите на Русия да се придържа към съкращенията на ОПЕК+.

Разширяването на сенчестия флот започна рязко да се забавя в средата на 2023 г.

  • Кризата започна през второто тримесечие на 2023 г., когато броят на танкерите, купувани на всяко тримесечие за сенчестия флот на Русия, рязко спадна, като до четвъртото тримесечие (Q4) на годината покупките са намалели с около 70% от върховете през Q1.
  • Основният двигател на разширяването на сенчестия флот от юни 2022 г. насам е придобиването на остарели танкери втора употреба — предимно от масови оператори — които след това се преназначават за сенчестата търговия в Русия. Тези закупени за целта съдове представляват около 90% от растежа. За разлика от тях танкерите, наети от други сенчести сделки, като иранските, са допринесли съвсем незначително. Този факт често се пренебрегва в анализа, но е от решаващо значение за разбирането на динамиката на флота.

На какво се дължи рязкото забавяне на тримесечния растеж през миналата година?

  • Не че Москва е изпълнила изискванията си за тонаж – далеч е от това. Капацитетът на сенчестия флот остава под 50% от необходимия на Русия за самостоятелен флот. (Действителният капацитет за корабоплаване в сянка, активен в Русия днес, е еквивалентен на около 270 танкера от клас Aframax — число, много по-малко от обикновено съобщаваното.
  • Предизвикателната икономика вероятно е виновна за първоначалното забавяне. Разширяването на флота струва скъпо. Приблизително 8,5 милиарда долара — изглежда до голяма степен финансирани от руската държава — са похарчени за придобиване на остарели плавателни съдове на рекордни цени, повечето с оставащ само 2 до 3 години очакван експлоатационен живот.
  • Сглобяването на способност за самостоятелно корабоплаване – способно да поддържа целия руски износ – вероятно ще отнеме още няколко години и ще струва над 25 милиарда долара (1,3% от БВП за 2023 г.) общо за първоначалните придобивания. Освен това поддържането на силата на флота в условията на голямо изтощение би изисквало още милиарди всяка година, което ще достигне около 7 милиарда долара годишно (2% от федералния бюджет на Русия за 2023 г.) при пълен състав на флота.
  • Но през по-голямата част от 2023 г. много новозакупени резервни танкери не успяха да отключат достатъчно допълнителни приходи над горната граница, за да оправдаят тежкото потребление на държавни ресурси, необходими за придобиването им. От икономическа гледна точка държавата щеше да е по-добре, ако разчиташе повече на основния флот.
  • Нещо повече, маршрути с ниска икономическа възвръщаемост – тези с дълги времена на пътуване и товари с големи отстъпки, като западните пристанища до Индия – изискват много повече танкери за обслужването им, отколкото маршрутите с висока възвращаемост като тихоокеанските пристанища до Китай.
  • Тъй като нуждите от капацитет по маршрутите с висока възвръщаемост вече са задоволени до средата на 2023 г. (вижте Фигура 5) и бюджетният дефицит на Русия се увеличава, ентусиазмът за продължаване на финансирането на високо ниво на разширяване на флота изглежда е намалял.

Растежът е допълнително възпрепятстван миналия октомври, когато OFAC стартира ефективна кампания за блокиране на танкери. Това намали стимулите за по-нататъшни инвестиции…

  • Стратегията на Москва за закупуване с цел разрастване на флота претърпя нов неуспех след октомври, когато OFAC започна да налага блокиращи заповеди за избрани резервни танкери, правейки ги неизползваеми за нормални експортни операции. Към днешна дата са блокирани 40 кораба, представляващи около 15% от капацитета на флота.
  • Има и отрицателни странични ефекти, произтичащи от усещането на пазара за нарастващ риск около флота, като неотдавнашни доклади за големи индийски вносители, отказващи всякакви доставки на танкери на Sovcomflot (20-25% от капацитета на сенчестия флот), поради страх от санкции „зараза“.

Сега съдбата на флота зависи до голяма степен от следващата стъпка на OFAC – по-специално от това дали ще продължи да блокира повече танкери и с какво темпо. Правоприлагащите органи на коалицията изразиха интерес към намаляване на флота. Една умерено засилена програма за блокиране може значително да намали размера му с малък риск за корабоплаването и енергийните пазари.

  • Значителното намаляване на флота в сянка би прехвърлило повече барели за износ обратно към основния флот с ограничени цени (където изглежда, че правилата за атестиране на цените се нуждаят от допълнително затягане).

Ако OFAC предприеме действия за намаляване на флота, това ще изложи повече приходи на ограниченията на ценовите ограничения и ще стимулира Москва да следва политика на износ над обема над стойността.

  • Ако сенчестият флот наистина бъде съкратен и спазването на основните правила се затегне, това ще стимулира Москва да се върне към експортна стратегия за обем над стойност. Това от своя страна би намалило стимула на Москва да координира съкращенията с ОПЕК в подкрепа на по-високи цени.
  • За разлика от това, продължителна пауза в кампанията за блокиране на OFAC може да насърчи Москва да настоява по-силно за по-високи цени на петрола и да ускори разширяването на флота.

Заключение: бедствието нараства в руския нефтен и газов сектор.

Кризата със сенчестия флот е част от по-широк модел на нарастващо бедствие в руския енергиен сектор, тъй като санкциите – усложнени от некомпетентността на Кремъл – взимат своето:

  • производителността на нефтените находища пада;
  • Arctic LNG 2 току-що беше спрян поради липса на танкери от леден клас;
  • Газпром – лишен от основния си източник на приходи от самия Путин – сега се бори с несъстоятелност;
  • а разрастващият се рафиниращ капацитет на Русия бързо се превръща в жертва на войната.

Траекторията е ясна: въглеводородната сила на Русия избледнява.

*25 години работи в сферата на глобалните финанси и енергетиката. В момента е сътрудник на Дейвис Център, Харвард, пише история на руската петролна индустрия (1860-днес) и нейното въздействие върху гражданското общество. Завършва в Харвард бакалавърска и докторска степен (Русия и Средния изток), в Оксфорд магистърска степен (тюркски езици)




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"