Вървим ли към нова валутна война? Засега само няколко държави се намесват, за да противодействат на срива на валутите си спрямо щатския долар. Тези държави имат една обща черта: всички са в Азия. Индонезия повиши лихвените си проценти през май, за да подкрепи рупията, а Япония разчита на директни покупки на йени на валутния пазар, коментира в свой анализ Веселин Бекяров, главен валутен дилър на iBanFirst…
Смесени резултати
Според последните оценки, двете интервенции на Японската централна банка по-рано този месец са стрували 60 млрд. долара. Япония разполага с достатъчно валутни резерви и на теория може да продължи да предприема подобни действия. Ефективността на едностранната интервенция обаче е под въпрос. В миналото успешните интервенции са били координирани и съгласувани с паричната политика. За да бъде успешна намесата на Япония, Министерството на финансите на САЩ също ще трябва да изкупува йени, което понастоящем не е планирано. Освен това Японската централна банка ще трябва да продължи да нормализира паричната си политика, тъй като крайно гъвкавата политика е несъвместима със силна валута в дългосрочен план.
Конкурентно обезценяване в Азия
Пазарът е силно обезпокоен от риска от конкурентни обезценявания в Азия, които да противодействат на силния долар. Обезценяването на юана може да бъде първото падащо домино. Това би позволило на Китай да си възвърне конкурентоспособността и да стимулира своята ориентирана към износа икономика до равнищата отпреди пандемията. Анализаторите се опасяват от този сценарий от няколко месеца.
Но съществува ли реален риск? Ние не вярваме в това. Призивите за значително поевтиняване (или дори обезценяване) на юана пренебрегват икономическите реалности. Китай има значителен излишък по текущата сметка – около 1-2% от БВП. Търговският му излишък е 3-4% от БВП, а излишъкът в търговията с промишлени стоки е над 10% от БВП. Като се има предвид размерът на китайската икономика – 18 трилиона долара, или 15% от световния БВП – тези излишъци са огромни.
Рискът от изтичане на капитали
Това обаче не означава, че няма никакви възможни проблеми. Много износители не обръщат печалбите си в юани. Поради разликите в лихвените проценти и липсата на доверие в китайската политика, отливът на капитали е значителен. През 2023 г., те достигнаха най-високото си равнище от пет години насам, напомняйки на властите за неприятните събития от миналото.
Обезценяването на юана би засилило изтичането на капитали, какъвто беше случаят през 2015-2016 г. Този труден момент от икономическата история на Китай вероятно кара Пекин да бъде предпазлив в управлението на валутния курс. От началото на годината Китай се стреми главно да поддържа стабилен курс на юана спрямо долара, без да използва големите валутни резерви на централната банка. Вместо това, разчита на ежедневно фиксиране и пряка интервенция на пазара на публичните търговски банки, за да даде знак, че поевтиняването на юана спрямо долара не е желателно.
Валутна манипулация?
За разлика от ерата на Тръмп, администрацията на Байдън изглежда доволна от нивото на юана. Излишъкът по текущата сметка на Китай не е достатъчно висок, за да може Министерството на финансите на САЩ да го счита за признак на валутна манипулация. Освен това, растежът на валутните резерви на Китай е относително стабилен, което допълнително показва, че няма манипулации. Също така, Вашингтон е наясно, че натискът за понижаване на юана отчасти отразява силния долар.
Докато Федералният резерв на САЩ не премине към понижаване на лихвените проценти – което не е сигурно, че ще се случи тази година – силният долар ще остане проблем за Китай и света. Съмняваме се обаче, че подходящият отговор на силния долар е поредица от конкурентно обезценяване, особено в Китай.
