Международният валутен фонд ще прогнозира стабилен глобален растеж и продължаваща дезинфлация, когато публикува актуализираната световна икономическа перспектива на 17 януари, е заявила управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева, цитирана от Ройтерс.
МВФ ще публикува актуализация на глобалната си перспектива на 17 януари, само дни преди Тръмп да встъпи в длъжност. Коментарите на Георгиева са първата индикация тази година за променящата се глобална перспектива на МВФ, но тя не дава подробни прогнози.
По думите й икономиката на САЩ се справя „доста по-добре“ от очакваното, въпреки че има голяма несигурност около търговските политики на администрацията на новоизбрания президент Доналд Тръмп, което допринася за насрещния вятър пред световната икономика и стимулира дългосрочните лихвени проценти по-високо.
Тъй като инфлацията се приближава до целта на Федералния резерв на САЩ и данните показват стабилен пазар на труда, Фед може да си позволи да изчака повече данни, преди да предприеме допълнителни намаления на лихвените проценти, каза тя. Като цяло се очаква лихвените проценти да останат „донякъде по-високи за доста време“, прогнозира Георгиева.
Ройтерс припомня, че през октомври МВФ повиши своите прогнози за икономическия растеж за 2024 г. за САЩ, Бразилия и Великобритания, но ги намали за Китай, Япония и еврозоната, позовавайки се на рисковете от потенциални нови търговски войни, въоръжени конфликти и строга парична политика.
По това време фондът остави прогнозата си за глобален растеж през 2024 г. непроменена при прогнозираните през юли 3,2% и понижи глобалната си прогноза за 3,2% растеж през 2025 г. с една десета от процентния пункт, предупреждавайки, че глобалният средносрочен растеж ще спадне до 3,1% за пет години, доста под тенденцията отпреди пандемията.
„Не е изненадващо, като се има предвид размерът и ролята на икономиката на САЩ, в световен мащаб има силен интерес към насоките на политиката на бъдещата администрация, по-специално относно тарифите, данъците, дерегулацията и ефективността на правителството“, каза Георгиева.
„Тази несигурност е особено висока по отношение на предтоящия път на търговската политика, което се добавя към насрещния вятър, пред който е изправена глобалната икономика, особено за страни и региони, които са по-интегрирани в глобалните вериги на доставки, средно големи икономики и Азия като регион„, посочва още Георгиева.
Тя определя като „много необичайно“, че тази несигурност се изразява в по-високи дългосрочни лихвени проценти, въпреки че краткосрочните лихвени проценти са намалели, тенденция, която не е наблюдавана в близката история.
МВФ забелязва различни тенденции в различните региони, като се очаква растежът да спре донякъде в Европейския съюз и да отслабне „малко“ в Индия, докато Бразилия е изправена пред малко по-висока инфлация. В Китай, втората по големина икономика в света след Съединените щати, МВФ вижда дефлационен натиск и продължаващи предизвикателства с вътрешното търсене.
Страните с по-ниски доходи, въпреки усилията за реформи, бяха в позиция, в която всякакви нови сътресения биха ги засегнали „доста негативно“, коментира още Георгиева.
Според нея се вижда ясно, че по-високите лихвени проценти, необходими за борба с инфлацията, не са тласнали световната икономика към рецесия, но основните тенденции в инфлацията са различни, което означава, че централните банкери трябва внимателно да следят местните данни.
Георгиева смята още, че силният щатски долар потенциално може да доведе до по-високи разходи за финансиране за нововъзникващите пазарни икономики и особено за страните с ниски доходи. Повечето страни, по думите й, е трябвало да намалят фискалните разходи след високите разходи по време на пандемията от COVID и да приемат реформи, за да стимулират растежа по траен начин, в повечето случаи това може да бъде направено, като същевременно се защитят техните перспективи за растеж.
