Коментарът на Зорница Славова е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
Чрез ежегодния национален план за действие по заетостта държавата провежда активната си политика на пазара на труда. Основната идея трябва да е повишаване на пригодността за заетост (обикновено чрез обучения) и осигуряване на заетост (обикновено чрез субсидирана заетост). На практика обаче редица други цели изместват фокуса от безработните:
- Осигуряване на работна ръка. Над 4/5 от средствата се дават за субсидирана заетост (обикновено в общините) за сметка на средствата за обучение. В останалите европейски държави активната политика е точно обратната – основната част от парите са за обучения, консултиране, ориентиране. Субсидираната заетост е неефективен способ за трайна заетост и тя просто изчезва, веднага щом програмата завърши без да е повишила пригодността на безработния на пазара на труда. Това не е в интерес на безработните!
- Пари за тристранните партньори. Всяка година по милион и половина лева са запазени за обучения, провеждани от всеки член на Тристранката (синдикати и работодателски организации) – няма значение кой доколко ефективно обучение предлага, дали е измислил нещо ново, дали повече от безработните, на които трябва да помага, остават на работа и т. н. Това не е в интерес на безработните!
- Подкрепа на малки предприятия и приоритизиране на сектори. Някои от най-ефективните мерки в Плана са за насърчаване на работодателите да наемат безработни. Само че държавата и там е решила да преследва съвсем други цели. При избора на работодатели се дава превес спрямо големината на предприятието (колкото по-малки, толкова повече точки) и спрямо икономическата му дейност (с приоритет са такива в селското стопанство). Нито един от тези два критерия няма отношение към политиките за заетост. Това не е в интерес на безработните!
В интерес на безработните е да се използват най-добрите методи, които целят единствено и само повишаване на производителността им и пригодността им да заемат работните места, които предлага пазарът. В идеалния вариант работещите в бюрата по труда трябва да са консултанти по заетост на всеки отделен безработен и действията им да са продиктувани от неговите интереси, а не от обещани пари, неефективни обучения, подкрепяни сектори и предприятия, безсмислена временна заетост.
