Стряскаща правна несигурност, нови административни тежести и недопустима намеса на държавата в определянето на цените на частния сектор – тези критики изразиха представители на бизнеса на днешното обсъждане в бюджетната комисия в парламента, пише „Сега“.
Извънредното заседание на комисия бе за първото четене на законодателните промени, предложени от новите управляващи от „Прогресивна България“ в два закона – за защита на конкуренцията и защита на потребителите, които целят овладяване ръст на цените, като акцентът е поставен най-вече върху хранителните стоки в големите търговски вериги. „Очаквахме от новата власт да осигури по-голяма предвидимост за бизнеса, а виждаме, че наред със законовите промени се предвиждат няколко допълнителни наредби и методики за определяне на цени, които ще излизат в различна последователност по-нататък през годината. Това предизвиква огромна правна несигурност за бизнеса, който иска коректно да спазва законите„, заявява Станислав Попдончев, зам.-председател на БСК, цитиран от изданието.
Работодателските организации се противопоставиха срещу драстичното завишение на санкциите и въвеждането на нова административна тежест, която ги задължава всеки ден да предоставя информация за цени и условия по търговски договори за попълване на пореден регистър в държавата. „В крайна сметка ефектът от тези нови задължения на фирмите ще е повишение на цените, защото те ще калкулират рисковете, включително и от бъдещи нормативни уредби, както се случи преди приемането на Закона за въвеждане на еврото миналата година„, прогнозира Попдончев.
Бизнесът възнегодува и срещу бързането на властта да приема законови промени без обсъждане с тези, които трябва да ги изпълняват.
От БТПП отправят критика, че се въвежда задължение на фирмите да доказват липсата на нелоялна търговска практика, когато КЗК има съмнения за такава. „Няма такова нещо в правото – да доказваш отрицателен факт. Доказва се наличие на нещо, а не неговата липса„, посочва Васил Тодоров, зам.-председател на БТПП. От палатата се противопоставиха на искането на държавата фирмите да предоставят чувствителна информация за цени за публикуване в публични регистри.
„Имахме опасения, но това, което видяхме, ни стресна„, посочва от своя страна Яна Стратиева, изп. директор на сдружение „Храни и напитки“. Тя припомня, че преди две години също е имало опити производители и търговци да бъдат принудени всеки ден да подават търговска информация за всеки един продукт. „Това е страхотна административна тежест, която ще направи точно обратното на целите на мерките – ще оскъпи нашето производство, особено на фирмите с огромна номенклатура„, предупреждава Стратиева.
Бизнесът е обезпокоен от няколкото нови понятия, които се въвеждат за контрол на цените – икономически необосновани, справедливи и прекомерно високи цени, което ще създаде огромен хаос за търговци и производители.
Според Сдружението за модерна търговия новата власт предлага не законови поправки, а изцяло нов режим на наблюдение и контрол на цените, които надхвърлят традиционното конкурентно право на ЕС и философията на пазарната икономика. С промените в КЗК от сдружението са убедени, че на практика държавата въвежда таван на цените за големите компании. „Достатъчно е 3-4 големи фирми да предлагат хомогенни стоки, за да бъдат тълкувани като „съгласувано господстващо положение“ и да бъдат обвинени в прекомерно високи цени, които регулаторът КЗК сам ще определя дали са прекомерни„, изтъква още Вълканов.
Търговските вериги смятат, че дописаните нови нелоялни практики са с неясни дефиниции и позволяват свободно тълкувание и на практика може да забранят пускането на пазара на собствени марки, както и предлагането на промоции.
