Американският високотехнологичен гигант прилага софтуер, с който записва всяко действие на служителите си с цел обучението на бъдещите си автономни агенти. Така Meta очертава бъдеще на труда, в което човекът е само учител на собственото си дигитално копие, изтъква latribune.fr в свой репортаж.
Представете си, че всяко ваше кликване, всяко движение на мишката ви и всеки натиснат клавиш на клавиатурата се записват, за да захранват една машина. В Meta това вече не е научна фантастика.
Според вътрешни документи, разкрити от Reuters, компанията на Марк Зукърбърг е започнала осъществяването на таен проект, наречен „Model Capability Initiative“ (MCI). Целта е недвусмислена: да се превърне ежедневната работа на американските работници в гигантска база данни за обучение на изкуствения интелект.
Служителят се превръща в „наставник“ на своя заместник
Колкото и впечатляващ да е генеративният изкуствен интелект, той все още се сблъсква с една физическа бариера: плавното взаимодействие със софтуера. Според вътрешна паметна записка, публикувана от един изследовател от екипа „Meta SuperIntelligence Labs“ и цитирана от Reuters, идкуственият интелект все още изпитва трудности при работа със сложни интерфейси — например навигация в падащи менюта или използване на комбинации от клавиши.
Тук на сцената излиза програмата MCI. Като улавя реалните движения и действия на служителите в тяхната работна среда — професионални приложения, уебсайтове и инструменти за управление — Meta се надява да научи своите модели да възпроизвеждат вярно човешката гъвкавост.
„Именно тук всички служители на Meta могат да помогнат на нашите модели да се усъвършенстват, просто като вършат ежедневната си работа“, се посочва в паметната записка. С други думи, служителят вече не създава стойност само чрез труда си; той се превръща в „живата база данни“, необходими за автоматизацията на собственото му функциониране.
Стратегическа промяна: ерата на „агентите“
Това масово събиране на данни не е изолиран проект. То е двигателят на много по-мащабна трансформация, наречена „Agent Transformation Accelerator“ (ATA). Ендрю Босуърт, техническият директор на Meta, беше пределно ясен в една своя бележка, споделена с екипите: стремежът ни е да достигнем до система, в която софтуерните агенти изпълняват по-голямата част от задачите, а човекът се ограничава до това да насочва, преглежда и подпомага непрекъснатото усъвършенстване.
Meta се стреми да създаде автономни агенти, способни да „виждат“ къде е била необходима човешка намеса, така че следващия път вече да не се налага да се обръщат към човек. Тази стратегия изисква разрушаване на традиционните пътища. Разграниченията между професиите постепенно изчезват в полза на една единствена и многофункционална роля: „строителят на изкуствения интелект“. В тази нова организация професионалните умения имат стойност, само ако могат да бъдат прехвърлени към модела.
За да осъществи този преход, Meta изисква от своите инженери да използват тези агенти, дори ако това временно забавя работата им. Незабавната ефективност се жертва в името на дългосрочното машинно обучение.
Идва ли краят на белите якички?
Този принудителен марш към автоматизацията е съпроводен и от сурови социални удари. Meta потвърди пред Reuters чрез своя говорител Анди Стоун, че на 20 май 2026 г. ще започне вълна от съкращения, засягаща 10% от личния ѝ състав по света. Това намаляване на „производствената независимост“ вероятно е само началото, като по-късно през годината се предвиждат и допълнителни съкращения.
Компанията следва общата тежка тенденция в Силициевата долина. Amazon вече съкрати 30 000 служители през последните месеци, докато финтех компанията Block закри през февруари почти половината от работните си места. Това, което се очаква от изкуствения интелект вече не е засилването на човешкия фактор, а радикалното преструктуриране на работната сила с цел намаляване на фиксираните разходи за управление. В Meta прехвърлянето на инженери към екипа „Applied AI“ показва, че приоритетът вече не е изграждането на социални мрежи, а създаването на машините, които ще проектират продуктите на бъдещето.
Юридическата бариера: европейското изключение
Ако Meta внедрява MCI в Съединените щати, това е защото практически не съществува федерална правна рамка, регламентираща наблюдението на служителите. Ифеома Аджунва, професор по право в Йелския университет, обяснява, че офис служителите вече са подложени на равнище на наблюдение, досега характерно за куриерите и нискоквалифицираните работници.
Все пак изглежда, че този модел е осъден да спре на границите на Европа. Валерио де Стефано, експерт по трудово право в Йоркския университет, твърди, че подобни практики вероятно биха нарушили Общия регламент за защита на личните данни. (GDPR). В Италия, например, електронното проследяване на производителността е незаконно. В Германия съдилищата не разрешават записването на натисканията на клавишите, освен в изключителни случаи. За европейските компании копирането на стратегията на Meta би представлявало сериозен правен риск и би нанесло тежък удар върху репутацията им.
Работната етика е на изживяване
Освен правните въпроси, на карта е заложена самата култура на компанията. Като записва и най-малките действия и жестове на служителите, работодателят създава атмосфера на системно недоверие. Макар че Meta уверява, че данните няма да се използват при годишните оценки или за изчисляване на индивидуалния принос, самото съзнание, че си непрекъснато наблюдаван, променя поведението. Човешките знания и умения се разлагат на микрожестове и технически действия, което лишава труда от неговите творчески и интуитивни измерения.
Случаят с Meta е предупреждение. Стремежът към независимост на производството чрез изкуствения интелект може да доведе до такава степен на дехуманизация, че човешкият капитал в крайна сметка да бъде ерозиран. Предизвикателството на утрешния ден няма да бъде само изграждането на автономни агенти, а съхраняването на рамка, в която човешкият интелект остава добавена стойност, а не просто база за обучение на своя силициев наследник.
