Европейските автомобилни, строителни, металургични, химически и транспортни сектори могат да загубят до 1,3 милиона работни места тази година в резултат на скока в цените на енергията, причинен от конфликта между САЩ и Иран. Това заявява комисарят по труда Роксана Минзату, цитирана от Ройтерс.
По думите й, става въпрос по-специално за работни места в енергоемката промишленост.
- Автомобилният сектор на ЕС може да се сблъска с най-големите съкращения – до 600 000, според оценките на Европейската комисия.
- Строителството, металургията, химикалите и транспортът могат да загубят 56 000 работни места.
- Около 85 000 работни места в проекти за батерии може да бъдат изложени на риск, а 58 852 работни места – в производството на слънчева енергия.
- Други 4500 работни места могат да бъдат съкратени в стоманодобивния сектор поради мерките за нисковъглеродни емисии.
- Домакинствата с ниски доходи биха могли да похарчат допълнителни 1,4% от доходите си за транспортно гориво.
- Производственият сектор на ЕС осигурява работа на около 30 милиона души, докато услугите осигуряват почти 87 милиона работни места.
Междувременно бе огласен и пролетният пакет на европейския семестър за 2026 г. В него изрично се изтъква, че ескалиращото напрежение в световен мащаб, повишените рискове за сигурността и предизвикателствата, свързани с климата, заедно с нестабилните цени на енергията и продължаващия натиск върху издръжката на живота продължават да тежат върху европейската икономика, като засягат както домакинствата, така и предприятията.
Това, което следи България от този документ се оказа факт. Комисията е изготвила доклад съгласно член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), за да оцени спазването на критерия за дефицита по Договора за България, Германия, Естония, Латвия и Словения. Изтъква се, че с оглед на оценката, съдържаща се в доклада, откриването на процедура при прекомерен дефицит за България на този етап е оправдано.
За да се засили конкурентоспособността на ЕС, в пролетния пакет Комисията призовава държавите членки да предприемат политически действия в следните области:
- Осигуряване на фискална устойчивост и запазване на макроикономическата стабилност.
- Преодоляване на различията в областта на иновациите и насърчаване на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност.
- Намаляване на пречките пред единния пазар, намаляване на свръхрегулирането, укрепване на принципите на правовата държава и осигуряване на ефективна институционална рамка.
- Опростяване на регулаторните рамки и намаляване на административната тежест, осигуряване на ясна и стабилна бизнес среда.
- Ускоряване на прехода към чиста енергия на достъпни цени, укрепване на мрежите и съхранението, повишаване на енергийната сигурност и привеждане в съответствие с целите в областта на климата.
- Насърчаване на спестяванията в схемите за допълнително пенсионно осигуряване и подобряване на достъпа до финансиране за иновации.
- Предоставяне на прости и цифрови обществени услуги и насърчаване на цифровата трансформация.
- Насърчаване на качествени работни места, по-справедливи пазари на труда и инвестиране в човешки капитал, съчетаване на образованието, обучението и уменията с нуждите на пазара на труда.
- Борба с бедността, подобряване на социалната закрила и насърчаване на достъпа до здравеопазване и дългосрочни грижи и тяхната финансова достъпност .
- Увеличаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване и намаляване на различията между регионите.
- Увеличаване на финансовата достъпност на жилищата.
Във връзка с процедурата по прекомерен дефицит се изтъква, че през 2025 г. дефицитът на консолидирания държавен бюджет достига 3,5% от 3% през 2024 г. Въз основа на пролетната прогноза на Комисията от 2026 г. се очаква той да се увеличи допълнително до 4,1% от БВП и 4,3% от БВП съответно през 2026 г. и 2027 г.
От комисията отбелязват, че през последните години България е предприела стъпки за подобряване на адекватността на пенсиите и социалните осигуровки и е увеличила заплатите, често свързани с автоматични индексации и увеличение на минималната работна заплата. В резултат на това се очаква увеличение на разходите до 2027 г., отчасти поради доставки на военно оборудване.
Разходите за отбрана също ще се увеличат, отразявайки неотдавнашните усилия на България за увеличаване на отбранителните си способности, включително чрез инструмента „Действия за сигурност за Европа“ (SAFE).
Освен това се очаква натискът върху разходите да се увеличи, предвид средносрочните и дългосрочните тенденции. По-специално, застаряващото население ще има последици за пенсиите, здравеопазването и дългосрочните грижи, особено в усилията за по-нататъшно подобряване на тяхната адекватност, достъп и качество. Това е в съответствие с последните развития, които определят социалната закрила и здравеопазването като най-бързо развиващите се области на публичните разходи.
В тази връзка от ЕК препоръчват на България:
- Увеличаване на разходите и готовността за отбрана, като се осигури ефективност на разходите и постепенно адаптиране на бюджета към структурно по-високите отбранителни разходи.
- Всички мерки, предприети за смекчаване на високите цени на енергията, да са временни и добре прицелени – да са насочени към уязвимите домакинства или за подкрепа на енергоемките предприятия, при запазване на мерките за пестене на енергия.
- Предприемане на мерки за справяне със „сивата“ икономика и за подобряване на справедливостта на данъчната система (неплащането на данъци ощетява и хазната, и коректните данъкоплатци).
- България трябва да повиши събираемостта на данъците, включително чрез подобряване на събирането на просрочени задължения, с подкрепа за спазване на данъчното законодателство и разширяване на приходната база.
- Осигуряване на непрекъснатост на реформите и инвестициите, осъществявани по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост.
- Засилване на усилията за изпълнение на програмите за сближаване.
