Анализът на Петя Георгиева е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
Тази седмица в своя доклад[1] от пролетния пакет по европейския семестър Европейската комисия заявява намерението си да препоръча откриване на процедура по свръхдефицит за България. Очакваният дефицит за 2026 г. е оценен на „надхвърлящ и далече от референтната стойност“, както и „нееднократен“. Проблем са не просто размерите на дефицитите за 2026 и 2027 г., а и траекторията им на растеж.
Практически това означава, че правителството следва да предприеме консолидационни мерки колкото е възможно по-бързо и да подготви в спешен порядък закон за държавния бюджет за текущата (2026 г.) година, както и да стартира подготовка за бюджет за следващата (2027 г.), заедно със съответните тригодишни бюджетни прогнози. Трябва да се изпрати на ЕК и новия фискално структурен план на база на приетите бюджетни документи и плановете на държавата да реализира своите капиталови проекти и структурни реформи.
Какви могат да са краткосрочните консолидационни мерки в бюджета за 2026 г., които да бъдат и устойчиво развити през следващата година? Ето някои възможности, част от които финансовото министерство вече обсъжда[2]:
- По отношение на разходите за персонал в администрацията – запазване на размерите на основните заплати на заетите в целия публичен сектор без промяна, отпадане на автоматичните механизми за ръст на заплати, спиране на всички плащания за допълнителни възнаграждения[3], особено що се отнася до плащания за допълнително материално стимулиране, 13-ти заплати и прочее;
- Необходимо е да се обмисли разширяване на ограниченията на растежа на разходите и върху и делегираните бюджети, социалните плащания, пенсиите, плащанията за персонал в съдебната власт, народното събрание;
- При разходите за издръжка – да се търси намаляване на разходи, свързани с външни услуги, командировки, транспорт и ограничаването им само до крайно необходимите.
- При капиталовите разходи – до края на годината да се финансират само вече финализирани проекти, по които има сключени договори; да се отлагат проекти без спешност; да се извършват плащания само за неотложни ремонти на критична инфраструктура.
В средносрочен план (до 2029 г.) е важно да се стартира с:
- Изисквания за реално намаляване на броя на служителите в държавната администрация с поне 10% за всяка година отвъд незаетите щатни бройки.
- Цялостна дългосрочна стратегия за адаптиране на заетостта и разпределението на заетостта в обществения сектор към намаляващото население и развитието на технологиите. Както вече писахме, страната не може да си позволи да поддържа брой заети в публичния сектор над 20% от общата заетост в икономиката и да финансира разходи за възнаграждения, надхвърлящи 10% от БВП.
- За финансиране на необходимите обезщетения при освобождаването или пенсионирането на заети в публичния сектор, както и за евентуална преквалификация може да се обмисли специален фонд, който да покрива тези разходи и да „награждава“ институции, които решат да се оптимизират;
- Обвързване на допълнителното материално стимулиране на служителите от държавната администрация и на заетите в съдебната власт с показатели за резултат извън техния пряк обсег на влияние, но директно свързани с работата на съответната административна структура, например – намаляване на смъртността с определен размер (по отношение на служителите в здравеопазването); повишаване на резултатите на учениците на международни изследвания на качеството на образованието като PISA с определен брой точки (за служители в образователния сектор) и много други.
- При инвестиционните разходи вероятно ще е нужно преразглеждане на проектите, финансирани със средства от държавния и общинските бюджети, както и силно приоритизиране на това към кои да се насочи ресурс;
- Приватизация, включително чрез листване на фондовата борса, на голям брой държавни предприятия, които държавата не следва да притежава, управлява и/или субсидира. Списъкът е голям – от банки и енергийни дружества до пощи, военни заводи и производители на млечни изделия.
Мерките за бюджетна консолидация не трябва да се използват за оправдание за отлагане на дълбоки и дългосрочни структурни реформи за постигане на големи национални цели. Напротив, стабилността на публичните финанси ще зависи във все по-голяма степен от напредъка по редица политики за създаване на по-производителна, иновативна и конкурентоспособна икономика, които сме описали в Бялата книга на ИПИ[4] – тяхното постигане зависи от действия във всички сектори, насочени към по-голяма свобода за бизнеса и гражданите, по-малка намеса на държавата, подобряване на бизнес климата, привличане на инвестиции, подобряване на средата за живот за всички.
[1] https://economy-finance.ec.europa.eu/document/download/a17a5222-467d-416a-8ee7-42da2c663b01_en?filename=EDP_Art126-3_COM_2026_302_1_EN_ACT_part1_v3.pdf
[2] Поне според изказването на министър Донев от 03.04.2026 г., https://www.minfin.bg/bg/news/13392
[3] На практика нулиране на §§ 20-00 на Единната бюджетна класификация.
[4] https://ime.bg/articles/byala-kniga-2026-tselite-v-srednosrochen-plan/
