Може ли болниците и харчовете в здравната ни система да бъдат поставин под контрол? Това е темата на поредния доклад, изготвен от Института за пазарна икономика, който поставя и въпроса – Може ли да се подобри контролът върху болниците и как?
Сред представените информация и данни е и констатацията, базирана на изследване на Евростат, че България е и на първо място в ЕС по хоспитализации спрямо населението, достигайки 32,6 хил. на 100 хил. души от населението през 2023 г.. И фрапиращото, че те са около 4,9 пъти повече от тези в Португалия (страната с най-ниско съотношение).
В анализа се изтъква, че голямото и нарастващо количество дейност на болниците няма естествен ограничител в рамките на настоящия здравен модел. Ако такъв ограничител липсва, разходите ще растат безкрайно. Ефективното ограничаване на дейността и плащанията за нея изисква институционални мерки и трябва да има системен характер.
Данните показват, че в България по почти всички диагнози броят хоспитализирани пациенти е многократно по-голям от този в останалите европейски държави – при 8 от изследваните 15 най-често използвани диагнози България е лидер в ЕС по хоспитализации.
Изследването на ИПИ показва, че формите на контрол пряко зависят от модела на финансиране, от осигурителния модел и от мястото на заинтересованите страни в системата. Наличието на подходящи форми на контрол в нормативната уредба е съвсем различно от осъществяването му на практика и често има големи разминавания. Човешкият фактор има голямо значение за това дали се упражняват контролните функции или не, как се разбира ролята на контролиращата институция, как се разбират, тълкуват и прилагат правните текстове и др.
Конституционният съд (КС) може да ограничи усилията за пряк контрол върху разходите на болниците, ако чрез него се ограничават правата на пациентите за достъп до здравеопазване. КС осъзнава ограничението на финансовия ресурс в една публична осигурителна система и неизбежния сблъсък между това ограничение и достъпа до здравна грижа. Изследването на ИПИ обхваща 11 решения на Конституционния съд след 1999 г., имащи пряко отношение към контрола на разходите в болничната помощ. Според КС всички ограничения следва да са систематични, пропорционални, ясно описани в закон и недискриминационни. Така съдът насочва към системни решения за ефективност, а не към инструменти за пряко ограничаване на разходите.
От ИПИ смятат, че за да се подобри контролът върху болниците, са необходими:
- въвеждане на „меки“ бюджетни ограничения по отделни лечебни заведения: комбинация от глобален бюджет и плащане за услуга, заедно с договаряне на ясни правила кога и как се разплаща при надхвърляне на бюджета. Клиничните пътеки следва да се заменят с по-адекватни механизми за плащане, както и да се обмисли въвеждане на плащане при постигнат резултат за отделни медицински състояния;
- усилия за сериозна консолидация на мрежата на публичните болници, включително създаване на специфични финансови стимули за собствениците (общините или министерството);
- откази от сключване на договори с лечебни заведения при доказани и повтарящи се нарушения на финансовата дисциплина;
- максимално автоматизиране между установяване на нарушения, налагане на санкции и ескалация при повторни нарушения;
- публична отчетност на показатели за здравни резултати за всяка болница, които да позволяват на пациента да взема информирани решения, например болничен леталитет; ефективност и здравни резултати от конкретни процедури и лечения; брой и видове нарушения; наложени санкции по причини и с конкретно финансово измерение и др.
- активното участие на пациента (макар и не водещо) в проследяване на дейността на болниците по лесен и удобен за него начин също е важно за добрия контрол върху разходите на болниците.
