България е сред най-засегнатите в Европа от от американските мита, въведени на „Деня на освобождението“ (2 април 2025 г.). Износът ни към САЩ е намалял с 23,7% на годишна база, а до януари 2026 г. спадът достига 42% спрямо предходната година.
Това сочи съвместен анализ на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ и Глобалният алианс за търговски и иновационни политики (GTIPA). Той обхваща 25 държави, от които 10 в Европа, и установява, че за първата година след въвеждането на митата (април 2025 – март 2026 г.) износът на ЕС към САЩ е спаднал с 13,7%, а търговският излишък на ЕС се е свил с 35,6%.
Най-същественият натиск идва от технологично свързаните плащания. Вносът на права за използване на интелектуална собственост от САЩ расте с 13,7%, дефицитът при тях се задълбочава с 14,6%, а при други бизнес услуги отрицателното салдо се увеличава с 35,8%. Същевременно, положителната позиция на ЕС при телекомуникационни, компютърни и информационни услуги намалява с 8,3%. Това означава, че Европа губи ценово предимство при стоките, и изнася все по-голяма част от добавената стойност към американски собственици на права, платформи, софтуерна инфраструктура и бизнес услуги. Тези данни сочат, че регулаторният контрол на ЕС не е достатъчен, за да гарантира дигиталния суверенитет. Необходимо е да се развият способностите и конкурентните предимства на ЕС да задържа технологична рента, производителност и високодоходни услуги в собствената си икономика.
Сред основните изводи е това, че САЩ успяват да наложат своите условия, без ответна реакция от засегнатите държави. Повечето избягват ответни мита или друга форма на ескалация на търговската война, а предпочитат стратегическо преориентиране и диверсификация на своите търговски потоци. Тази приглушена реакция е очевидно отчитане на огромната икономическа и военна сила на САЩ. Същевременно, предвид множеството глобални геоикономически кризи, вероятно ще накарат повечето страни да не изпълнят дори с големи отклонения всички разпоредби на търговско-инвестиционните им спогодби със САЩ. Малко вероятно е и ЕС да се откаже от регулациите и контрола върху американските технологии на европейския пазар.
В анализа се уточнява, че прекият ефект от американските мита върху българския износ разделя продуктите с ниска ценова устойчивост от тези с по-добра договорна и технологична позиция. Металите поемат най-бързия натиск, защото са по-лесно заменяеми и по-чувствителни към крайната цена, като в първото тримесечие на 2026 г. спадът при медта достига 65,3%, а при алуминия 93,2%, спрямо същия период от предходната година. По-съществен за индустриалната политика е спадът от 42,9% при прецизните и медицинските изделия, защото той засяга пазарни позиции с по-висока добавена стойност, сертификационни изисквания и по-дълъг хоризонт на възстановяване. По-стабилното представяне на машините и електрическото оборудване показва, че специализацията, договорната устойчивост и по-ниската заменяемост са реалната защита на българския износ при по-неблагоприятен американски търговски режим.
Влошаването на баланса със САЩ показва, че прекият ефект не се изчерпва с износа. България преминава от излишък към дефицит, защото отслабването на експортните позиции съвпада с почти удвоен внос от САЩ, движен основно от авиационни доставки. Този внос има капиталов характер и не доказва широка структурна промяна, но променя нетната външнотърговска позиция в момент, когато български производители губят достъп до американско търсене. Изводът на ниво политики е, че оценката на ефекта от митата трябва да свърже три показателя: спад на износа, промяна в баланса и способност на капиталовия внос да повиши бъдеща производителност.
Авторите на доклада предупреждават, че по-значимият средносрочен риск за българската индустрия идва през Германия. Германският износ към САЩ се свива с 12,7%, а при автомобилите и частите спадът достига 27,8%, което съвпада със спад от 13,7% на българския износ на автомобили и части към Германия. Това очертава ясно индустриално предаване на натиска през германската автомобилна система, където българските фирми участват като доставчици на компоненти, кабели, електроника, пластмасови и метални части. В същото време общият български износ към Германия остава почти стабилен, електрическото оборудване расте със 7,2%, а машините с 2,0%, докато медта и фармацията следват различна логика, свързана съответно със суровинни цикли и регулирани продуктови потоци. Затова политиката трябва да бъде секторна, с отделен фокус върху автомобилните компоненти, ценово-уязвимите суровинни групи и по-устойчивите индустриални ниши с потенциал за надграждане. Все по-усложняващата се геоикономическа обстановка изисква българската администрация да премине от опростени политики валидни за всички сектори, към фокус върху иновационните ниши и предприятия с възможности за висок растеж.
Въпреки тези удари, реалният БВП на България е нараснал с 3,1% през 2025 г. — двойно над средното за ЕС от 1,5%. Растежът обаче се дължи предимно на услугите (+5,8%), докато индустрията отбелязва лек спад от 0,3%, което поставя въпроса за дългосрочната индустриална устойчивост.
На европейско ниво, ЕС реагира чрез диверсификация — временното прилагане на търговското споразумение с Меркосур от 1 май 2026 г., напреднали преговори с Индия и Индонезия, и нови договорености в областта на критичните метали. Авторите предупреждават обаче, че регулаторният контрол не е достатъчен за дигитален суверенитет: дефицитът при интелектуалната собственост се е задълбочил с 14,6%, а при бизнес услугите — с 35,8%.
За България анализът препоръчва секторен подход, увеличаване на инвестициите в НИРД до 1,5% от БВП, ускорено прилагане на механизма SAFE за технологии с двойна употреба, и решителна борба с корупцията и лошото управление като условие за привличане на конструктивен капитал.
