Търговските отношения на Европейския съюз разкриват две много различни икономически реалности: Китай е доминиращият източник на внос за блока, докато Съединените щати остават най-голямата му експортна дестинация, отбелязва изданието Visual Capitalist, обобщавайки информация на Евростат за първото тримесечие на 2026 г.
То класира най-големите търговски партньори на ЕС извън блока. Заедно Китай, САЩ, Обединеното кралство, Швейцария и Турция представляват повече от половината от външната търговия със стоки на ЕС.
Китай е източник на най-големия търговски дефицит за ЕС, доставяйки стоки на стойност 145,3 милиарда евро през първото тримесечие на 2026 г., което е почти три пъти повече от стойността на износа на ЕС за Китай за същия период. Полученият търговски дефицит от близо 100 милиарда евро е най-големият сред основните търговски отношения на блока и подчертава продължаващата зависимост на Европа от китайското производство.
За ЕС търговските отношения с Китай са особено чувствителни, тъй като блокът се стреми да защити местните си индустрии от нарастващата китайска конкуренция. По-евтините китайски автомобили, например, оказват натиск върху германската автомобилна индустрия, особено в областта на електрическите превозни средства. Пекин реагира на някои търговски политики на ЕС с тарифи върху ключов европейски износ като свинско месо, вино или алкохол, действия, които засягат големи държави членки на ЕС, включително Франция, Испания и Италия.
Докато Китай доминира във вноса на ЕС, Съединените щати остават най-големият експортен пазар на блока. Износът на ЕС за САЩ възлиза на 119,4 милиарда евро през първото тримесечие на 2026 г., в сравнение с 85,9 милиарда евро внос, което дава на Европа търговски излишък от 33,5 милиарда евро.
Въпреки това трансатлантическата търговия се охлажда. Износът на ЕС за САЩ е намалял с повече от 30% спрямо първото тримесечие на 2025 г., което отразява въздействието на подновените тарифни спорове и по-несигурната търговска среда между двете икономики.
Трансатлантическите връзки между ЕС и САЩ са подложени на натиск през 2025 и 2026 г. САЩ наложиха мащабни тарифи върху вноса от ЕС в началото на 2025 г., за да се справят с дефицита си с Брюксел, и двете страни постигнаха споразумение едва след месеци преговори. В началото на 2026 г. тарифите бяха възобновени, тъй като САЩ критикуваха бавния темп на прилагането им. Междувременно администрацията на Тръмп използва тарифи в опит за разрешаване и на други въпроси, като например заплаха с тарифи за някои големи страни от ЕС, след като те протестираха срещу твърденията на САЩ за суверенитет над Гренландия, която е територия на държавата-членка на ЕС Дания.
Освен отношенията между ЕС и САЩ и ЕС и Китай, 27-членният блок трябва да балансира и отношенията си с други европейски икономики, включително Швейцария, Турция и Обединеното кралство.
Последното се оказа най-съществено, отчасти поради размера на икономиката на Обединеното кралство, но и поради предишния статут на Обединеното кралство като страна от ЕС. След излизането на Лондон от ЕС през 2020 г., последвалите британски правителства се опитаха да увеличат максимално сътрудничеството си с блока, който внесе стоки на стойност 39,5 милиарда евро от Обединеното кралство, докато изнесе стоки на стойност 88,7 милиарда евро към британските брегове.
Десет години след гласуването, довело до Брекзит, в Брюксел и Лондон продължават да се разпространяват слухове, че бъдещо британско правителство може да се стреми да се присъедини отново към ЕС. Преди излизането Обединеното кралство беше втората по големина държава членка на ЕС по номинален БВП.
