Забраната за финансиране от ЕС за произведени в Китай инвертори – критичен компонент за чиста енергия – може да забави или дори да спре разгръщането на проекти за слънчева и вятърна енергия в по-бедните европейски страни, които разчитат на публични средства, предупреждават компании и инвеститори, цитирани от Ройтерс.
Европейският съюз се стреми да стане по-самостоятелен в стратегически индустрии, но в момента все още е силно зависим от китайските вериги за доставки за технологии, ключови за зеления преход на блока. Ройтерс припомня, че през май Европейската комисия блокира финансирането от ЕС за инвертори – съществена част от слънчевите, вятърните и батерийните системи за съхранение – от така наречените „високорискови“ страни, включително Китай, поради опасения за сигурността. Китай доставя около 70% от инверторите в Европа.
В писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен 36 компании и инвеститори предупреждават, че ограничаването на китайските инвертори ще наруши разширяването на слънчевата и вятърната енергия в страните от Централна и Източна Европа. Тези страни вече изостават от по-богатите западноевропейски държави в усилията си да се откажат от изкопаемите горива.
„Това рискува да забави – а на някои пазари и да спре – енергийния преход в целия регион“, се посочва в писмото. Авторите му предупреждават, че доставките, произведени в Европа, все още не са достатъчни, за да заменят китайските части, което води до по-високи разходи и забавяне на проектите, а липсата на яснота относно това как ЕС ще прилага забраната „замразява решенията за финансиране в целия регион“.
Консултантската компания Wood Mackenzie изчислява, че между 2026 и 2030 г. ограниченията на ЕС ще принудят около 14% от европейските слънчеви проекти и 12% от внедряванията на системи за съхранение на енергия, които вероятно биха използвали китайски инвертори, да търсят алтернативни доставчици. Румъния, Чехия и Гърция са сред най-засегнатите пазари.
Вместо да ограничат китайските доставки, компаниите искат от ЕС да наложи правила, ограничаващи достъпа на чуждестранни компании до техните инвертори, след като те бъдат инсталирани в европейската мрежа. Инверторите обикновено могат да бъдат достъпни дистанционно от производителя, например за актуализиране на софтуера.
