Правителствените разходи за образование предлагат поглед към националните приоритети, но сравняването на сурови бюджети може да бъде подвеждащо.
Изданието Visual Capitalist, картографира разходите за образование като дял от БВП в 181 държави, използвайки данни от Института за статистика на ЮНЕСКО, с допълнителни данни от „Нашият свят в данни“.
Изразяването на разходите като дял от БВП улеснява сравняването на държави с изключително различни икономически размери. Докато националното богатство влияе върху бюджетите за образование, изборът на политики, демографските данни и фискалният капацитет също оформят колко правителства инвестират в образователните си системи.
Данните слагат на първите места малки островни държави, които доминират на върха на световната класация. Кирибати води с 16,4% от БВП, следвана от Тувалу (12,9%) и Микронезия (11,6%). Намибия (9,1%) и Алжир (9,0%) също се класират високо, което показва, че големите бюджети за образование спрямо БВП не са ограничени само до богатите икономики.
Отделно се обръща внимание на 40-те големи икономики в света, сред които Швеция води със 7,3% от БВП, отделени за образование, следвана от Дания (6,4%) и Белгия (6,3%). Обединеното кралство (5,9%), Бразилия (5,6%), САЩ (5,4%) и Южна Корея (5,4%) също се нареждат сред големите икономики с най-високи разходи. Сред първите 10 има 5 държави от Европа, като към споменатите 4 се прибавя и Норвегия с 5.4% дял на образованието в БВП.
С 4.5% България е на 77 място в компанията на Бурунди, Саудитска Арабия и Сейшелите. Зад нас са страни като Хърватия, Италия, Полша, Чехия, Русия, но всички заедно са в определената от анализа „златна среда“ на държави, харчещи за образование между 4 и 5 на сто от БВП.
Защо някои страни харчат повече от други?
Разходите за образование отразяват комбинация от политически приоритети, демографски данни и фискален капацитет. Според ОИСР, страните с по-младо население често се нуждаят от по-големи инвестиции, за да обслужват нарастващия брой студенти, докато застаряващите общества може да са изправени пред по-малък натиск върху записването. Правителствата също трябва да балансират разходите за образование с конкурентни изисквания като здравеопазване, пенсии и инфраструктура.
Самите разходи обаче не определят образователните резултати. Световната банка твърди, че начинът, по който се разпределят средствата, може да бъде също толкова важен, колкото и размерът на бюджета. Качеството на учителите, управлението и отчетността могат да повлияят на това дали допълнителните разходи подобряват резултатите от обучението.
Модели в големите икономики
Само икономическото развитие не обяснява разходите за образование. Страните с високи доходи се появяват както в горната, така и в долната част на класацията сред големите икономики. Швеция и Дания отделят над 6% от БВП за образование, докато Сингапур (2,2%), Ирландия (2,9%) и Япония (3,3%) харчат значително по-малки дялове.
Няколко развиващи се икономики също отделят по-големи дялове от много по-богати страни. Бразилия харчи 5,6% от БВП за образование, докато Южна Африка харчи 6,0%. Това предполага, че бюджетите за образование зависят от националните политически решения, както и от икономическия резултат, подобно на по-големите разлики в данъчните приходи като дял от БВП.
В същото време се обръща внимание на това, че по-високият дял от БВП не води автоматично до по-добри образователни резултати. Резултатите зависят и от това колко ефективно се използва финансирането, включително качеството на преподаване, разработването на учебни програми, управлението и достъпа до образование. Следователно страните с подобни нива на разходи могат да постигнат много различни резултати.
