Европейските енергийни търговци прекараха последните седмици, залепени за картите на Персийския залив. Те обаче трябва да следят и Рейн, изтъква коментар на Ройтерс.
Докато подновената конфронтация между Вашингтон и Техеран повиши цените на петрола и съживи опасенията относно сигурността на корабоплаването през Ормузкия проток, друга заплаха тихо се появява много по-близо до дома. Ключови вътрешни корабни габарити, включително Кьолн и Кауб на Рейн и Будапеща на Дунав, са паднали до нива, рядко срещани извън годините на голяма суша, принуждавайки баржите да намалят товарите си и увеличавайки транспортните разходи. Сами по себе си ниските нива на реките са неудобство. В комбинация с нарастващото геополитическо напрежение в Близкия изток, те се превръщат в нещо по-опасно: мултипликатор на енергийната несигурност.
Ключови търговски маршрути
Европейските реки са скритите артерии на нейната енергийна система. Горивото, внесено през Ротердам, Антверпен и Амстердам, все още трябва да се придвижва във вътрешността на страната до рафинерии, електроцентрали, химически заводи и промишлени потребители. Когато сушата намалява капацитета на баржите, всеки тон въглища, дизел, бензин, химикали или биогориво изисква повече плавателни съдове, по-високи товари и по-дълги срокове за доставка.
Тъй като подновените военни действия между САЩ и Иран отново заплашват петролните потоци през Ормузкия регион и тласкат цените на енергията нагоре, свиващите се водни пътища на Европа рискуват да превърнат външния шок от доставките в много по-широка вътрешна логистична криза.
И моментът едва ли би могъл да бъде по-лош.
Рейн е най-важният вътрешен търговски воден път в Европа. Само германската индустрия разчита на него, за да транспортира приблизително 200 милиона тона стоки годишно, включително горива и промишлени суровини. В Кауб, най-критичното стеснение на реката, водата е спаднала до изключително ниски нива за юли, което принуждава корабите да плават само частично натоварени. Някои оператори съобщават за намаление на товарите с 80% в зависимост от вида на кораба и маршрута.
Дунав разказва подобна история.
В Будапеща нивата на водата са ниски, често свързвано със засушаванията едва в края на лятото. Корабоплавателните компании вече съобщиха, че корабите работят само с част от нормалния си капацитет, докато допълнителните такси за превоз на товари са се увеличили рязко, тъй като операторите се опитват да компенсират намалените обеми на товарите.
Стрес тест
Това е важно, защото енергийната система на Европа става все по-зависима от логистичната гъвкавост. След загубата на голяма част от руския тръбопроводен газ, Европа възстанови енергийната си сигурност около морския внос на втечнен природен газ, петролни продукти и алтернативни горива. Предположението беше, че докато товарите могат да достигат до европейските пристанища, пазарите ще останат адекватно снабдени.
Но пристанищата са само началото на пътуването.
Рейн свързва терминалите за внос в Северно море с индустриалния център на Германия. Въглищата за електроцентралите, суровините за химическите производители и петролните продукти за потребителите във вътрешността на страната зависят силно от речния транспорт.
Когато нивата на реките се сринат, товарите трябва да бъдат пренасочени към железопътните и автомобилните мрежи, които често вече са претоварени и по-скъпи. Последицата не е непременно пълен недостиг. По-често това е рязко покачване на разходите за доставка, което се отразява директно на цените на енергията и промишлеността.
Нарастващи разходи
Икономическите щети далеч не са теоретични.
По време на предишни суши в Рейн, особено през 2018 г., Германия преживя осезаеми индустриални смущения и загуби на производство.
Поуката от този епизод беше, че нивата на реките могат да се превърнат в макроикономически променливи. Когато баржите спрат да се движат ефективно, фабричното производство, разпределението на горивата и рентабилността на промишлеността страдат.
Сега добавете Близкия изток.
Подновеният военен обмен между Съединените щати и Иран отново насочи вниманието към Ормузкия проток, най-важната точка за транзит на петрол в света.
Атаките срещу корабоплаването, военните удари и ескалиращите заплахи вече повишиха цените на петрола и отново разпалиха опасенията относно прекъсванията на движението на танкерите. Дори без пълно затваряне, повишеният риск повишава разходите за застраховки, превози и стоки.
За Европа опасността се крие във взаимодействието между тези два риска.
По-високите цени на петрола обикновено могат да бъдат поети. Временните прекъсвания на корабоплаването обикновено могат да бъдат управлявани. Ниските нива на реките обикновено могат да бъдат заобиколени. Но когато и трите се появят едновременно, системата става значително по-малко устойчива.
Европейските рафинерии може да се сблъскат с по-високи разходи за суров петрол поради напрежението в Персийския залив, докато дистрибуторите едновременно се затрудняват да транспортират горива във вътрешността на страната поради ограничения трафик на баржи.
Производителите на химикали биха могли да се сблъскат с повишени цени на суровините в същия момент, в който логистичните разходи скочат.
Комуналните услуги може да открият, че алтернативни горивни запаси са налични в пристанищата, но е по-трудно и по-скъпо да се транспортират до мястото, където са необходими. Всеки проблем подсилва останалите.
Всъщност, веригата за доставки на енергия в Европа започва да прилича на стесняваща се фуния.
Преплетени рискове
Иронията е, че политиците все по-често разглеждат изменението на климата и геополитиката като отделни предизвикателства, изискващи отделни решения. Последните събития показват, че те стават дълбоко преплетени.
Същите горещи вълни и условия на суша, които понижават нивото на европейските реки, също така повишават търсенето на електроенергия и увеличават натиска върху енергийната инфраструктура.
Междувременно геополитическият конфликт намалява маржа за грешки на световните пазари на горива. Това, което изглежда като метеорологичен проблем в Германия, може бързо да се превърне в проблем за енергийната сигурност в цяла Европа.
Ето защо търговците трябва да обръщат внимание не само на изстрелванията на ракети в Персийския залив, но и на речните измервателни уреди в Кауб и Будапеща. Единият измерва геополитическия риск. Другият измерва дали Европа може физически да премести енергията, която вече има.
В продължение на десетилетия енергийната сигурност на Европа се оформяше от тръбопроводи, танкери и дипломация. Все по-често тя може да бъде зависима от валежите.
И с намаляването на реките и множествените конфликти, континентът научава неудобна истина: понякога най-опасната енергийна точка не е по средата на света, а минава през собствения ви заден двор.
