Освен екологичните опасения, изключително нискитe нива на реките Рейн и Дунав оказват негативно влияние върху икономическата активност в целия континент, сочи анализ на Coface.
В българския участък на Дунав ситуацията през август води до трудности за износа и вноса през дунавските пристанища (Русе, Лом, Видин, Свищов), поради по-ниската товароносимост на корабите. Основните сектори в България, които се възползват от евтиния речен транспорт, са селскостопанската продукция и по-конкретно – зърното, торовете, строителството и металургията.
Заради ограниченията в АЕЦ „Пакш“ (Унгария) и АЕЦ „Черна вода“ (Румъния), регионът е принуден да използва по-скъпи източници на електроенергия и повече внос. Както вече анализаторите на кредитния риск от Coface отбелязват, ценовият натиск се пренася към съседните пазари, включително България. До момента страната е в по-добра позиция, защото АЕЦ „Козлодуй“ продължава работа благодарение на специално изграден воден канал за охлаждане, но въпреки това цените на регионалните борси се покачват. Очаква се и електроенергийният износ на България да нарасне и част от натоварването от регионалния недостиг да продължи да се прехвърля към българската система.
„Ако ниските нива се задържат само до есента на 2026 г., ефектът върху българския БВП вероятно ще бъде ограничен, но осезаем в транспорта, земеделието и енергетиката. Ако обаче подобни условия се повтарят ежегодно, Дунав може да се превърне от конкурентно предимство в структурен икономически и търговски риск за Северна България и за цялата национална икономика„, коментира Пламен Димитров, управител на Кофас България.
Тези ниски нива на водите оказват непосредствено влияние върху транспортната дейност в Европа. Въпреки че вътрешните водни пътища представляват сравнително малък дял от товарния транспорт в Европа, те все пак играят важна роля в редица страни, по-специално по поречията на Рейн и Дунав. Данните на Евростат за 2024 г. показват, че средно 1,7 % от всички стоки се превозват по вътрешни водни пътища в ЕС. Този дял обаче възлиза на 2,9% в Унгария, 5,4% в Германия и 19,2% в Румъния (най-високата стойност сред всички 27 държави-членки на ЕС). Тези по-високи цифри не са изненадващи, тъй като реките Рейн и Дунав съставляват съответно около 60% и 12% от товарния транспорт по европейските вътрешни водни пътища. Реките служат предимно като канал за превоз на стоки, а нарушенията в транспортната дейност в двата коридора не могат лесно да бъдат компенсирани чрез преминаване към други видове транспорт.
Въздействието на засушаването върху сектора на вътрешното корабоплаване е многопластово. В краткосрочен план операторите могат да извлекат полза, тъй като по-малките обеми и по-високите оперативни разходи могат да бъдат компенсирани от по-високите транспортни тарифи и добавките за ниско ниво на водите. В дългосрочен план обаче периодите на ниско ниво на водите засягат надеждността на речния транспорт, като някои превозвачи преминават трайно към други видове.
Поради липсата на актуални макроикономически данни (към момента нито данните за БВП, нито тези за промишленото производство обхващат периода след юни), е трудно да се оцени количествено щетата, нанесена от сушата. Последният сериозен случай на ниско ниво на водите през 2018 г. обаче може да послужи като еталон. Тогава растежът на реалния БВП на Германия се понижи с 0,3 до 0,4 процентни пункта, а един месец с ниско ниво на водите в река Рейн доведе до спад на промишленото производство с 1%.
Този удар ще окаже още по-голям натиск върху германския химически сектор. Тъй като ниските нива на водата могат да разделят река Рейн на две несвързани части в тесния участък при Кауб, най-големият химически завод в света може да загуби достъп до ключовите морски пристанища в Амстердам, Ротердам и Антверпен. Промишлеността (която често е съсредоточена по река Рейн и разчита на водния транспорт) вече страда от високите енергийни разходи и липсата на ценова конкурентоспособност. Още по-тревожно е, че този шок настъпва в момент, когато броят на фалитите в германския химически сектор вече е нараснал. Докато през периода януари–май 2025 г. са регистрирани 12 фалита, година по-късно техният брой е 20.
Въпреки че не се очакват прекъсвания на електроснабдяването в Унгария и Румъния, основната последица от спирането на атомните електроцентрали ще бъде по-високата обща цена на експлоатацията на енергийната система. През деня възобновяемите източници обикновено са достатъчни, за да задоволят икономическото търсене, но недостигът на електроенергия, който възниква през вечерните часове, трябва да се покрива чрез комбинация от внос и вътрешни резервни мощности, като и двете са по-скъпи. Ако операторите на системата бъдат принудени да закупуват електроенергия на спот цени по време на пиковите периоди, цените биха могли да се повишат значително — според оценки на румънското министерство на енергетиката вносът е 2–2,5 пъти по-скъп от производството в страната.
Свързването на пазарите в енергийната система на Югоизточна Европа смекчава въздействието на прекъсванията в работата на електроцентралите върху цените на електроенергията, но това е свързано с определени разходи. По-умерено покачване на цените се наблюдава в Унгария и Румъния, но като цяло се отбелязва широко разпространено повишение в целия регион. Енергийната система на Унгария е сред най-силно взаимосвързаните в Европа, като разполага с трансграничен преносен капацитет, свързващ я с всичките седем съседни държави. По подобен начин Румъния поддържа междусистемни връзки с всичките си пет съседи, като връзката с България е с най-голям капацитет. В резултат на това те поемат значителна част от натиска върху цените на електроенергията за следващия ден, като изнасят енергия към Унгария и Румъния.
Най-лошото може би още не е отминало, тъй като не се очаква нивата на водата и в двете реки да се повишат значително в краткосрочен план. По река Дунав нивата донякъде се възстановиха след историческите минимуми, регистрирани по-рано този месец в Унгария, но продължават да спадат в долната част на басейна, особено в Румъния.
Към момента нивата на водата в река Рейн все още спадат. Освен това, Рейн обикновено преминава през сезонен период на ниски води между септември и ноември, което сочи, че предизвикателствата може да продължат в продължение на няколко месеца. В по-далечна перспектива, с намаляването на снежната покривка и продължаващото свиване на ледниците, както и с все по-честите горещи вълни, периодите на ниско ниво на водата вероятно ще станат по-чести и по-тежки.
