Правителствата разполагат с възможности за засилване на устойчивостта и готовността за потенциални прекъсвания на доставките на природен газ в бъдеще, тъй като геополитическите рискове и структурните промени правят световните пазари на газ все по-сложни и податливи на нестабилност. Това сочи нов доклад на МАЕ, озаглавен „Механизми за резервиране на газ и опции за гъвкавост“. Той разглежда как държавите могат да подобрят сигурността на доставките на газ чрез комбинация от физически резерви, по-гъвкави търговски споразумения и политически механизми. Докладът определя мерки, които правителствата могат да приложат през следващите пет години, наред с дългосрочните усилия за диверсификация на доставките и укрепване на инфраструктурата.
От МАЕ отбелязват, че настоящият документ идва след две големи кризи с доставките на газ през последните пет години, които поставят под въпрос дългогодишните предположения за устойчивостта на световните пазари на газ. Рязкото намаляване на доставките на руски газ по тръбопроводи за Европа след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. предизвика рекордни цени и голяма реконфигурация на световната търговия с втечнен природен газ (LNG). Съвсем наскоро прекъсванията на потоците от втечнен природен газ през Ормузкия проток по време на конфликта в Близкия изток през 2026 г. за пореден път демонстрираха уязвимостта на икономиките, зависими от вноса, към внезапни шокове в доставките.
Тези кризи показват, че преразпределението на доставките на втечнен природен газ (LNG) чрез конкуренция за ограничени товари LNG по време на периоди на остър стрес може да доведе до изключителна нестабилност на цените и значителни икономически последици, а при някои обстоятелства може да не предотврати физическия недостиг. Анализът на новия доклад подчертава, че мерките за засилване на сигурността на доставките на газ преди подобни сътресения имат първоначални разходи – подобно на застраховката – но икономическата цена на неподготвеността може да бъде значително по-висока от цената на инвестирането в устойчивост.
Докладът установява, че физическите запаси от газ остават крайъгълен камък на сигурността на доставките и могат да бъдат под формата на подземно съхранение на газ, резервоари за LNG и плаващо съхранение. Същевременно се отбелязва, че самото съхранение не може да се справи с всички потенциални прекъсвания, а наличието и ефективността на опциите за съхранение варират значително в различните страни и региони. Освен това, новата инфраструктура за съхранение може да бъде скъпа и да отнеме години за разработване.
Припомняме, в момента запълнеността на газовите хранилища е изключително актуален въпрос за Европа, тъй като в момента те са запълнени много под нивата от предишни години за същия период от време.
По-голямата търговска гъвкавост може да играе важна допълваща роля. По-гъвкавите договори за LNG, търговските иновации и по-широкото използване на суапове за LNG товари биха могли да позволят на наличните доставки да се движат по-ефективно между пазарите по време на прекъсвания, като укрепят устойчивостта и помогнат за смекчаване на нестабилността на цените, без да е необходима голяма нова инфраструктура.
Докладът разглежда и съществуващите механизми за резерви, основани на политики, които правителствата могат да използват според индивидуалните си обстоятелства, включително задължителни задължения за съхранение, стратегически газови резерви и буферни схеми за втечнен природен газ (LNG). Сред вариантите, определени за по-нататъшно разглеждане, са съвместни стратегически резерви, използващи съществуваща инфраструктура, трансгранични споразумения за съхранение, междурегионални буфери за LNG и механизми, които обединяват опции за покупка на LNG, за да осигурят предпазен механизъм по време на извънредни ситуации.
Няма единен модел, който да работи за всяка държава, подчертава докладът. Подходящите споразумения ще зависят от фактори, включително география, инфраструктура, зависимост от внос, пазарна структура и съществуващ капацитет за съхранение. Но по-голямото международно сътрудничество би могло да позволи на страните да използват по-ефективно съществуващите активи, като същевременно укрепят колективната си способност да реагират на прекъсвания.
