Покачващите се цени на европейския природен газ, предизвикани от войната с Иран, заплашват да нанесат нов цикъл икономически проблеми на континента, точно когато той се надпреварва да се превъоръжи, да изгради своите възможности за изкуствен интелект и да парира засилващата се конкуренция от Китай. Щетите могат да бъдат дълготрайни, отбелазва редакционен коментар на Ройтерс.
Референтните цени на европейския газ се покачиха до 75 евро за мегаватчас (MWh) миналата седмица, което е повече от два пъти повече от нивото му отпреди година. Те достигнаха най-високото си ниво от края на 2022 г., когато пълномащабното нахлуване на руския президент Владимир Путин в Украйна накара Европа да прекъсне огромни обеми руски газопроводи.
Тази последна криза произтича от затварянето на Ормузкия проток преди повече от шест месеца – прекъсване, което до голяма степен задуши около една пета от световните доставки на втечнен природен газ (LNG) и стегна пазарите по целия свят.
Получената криза в доставките предизвика ожесточена конкуренция между Европа и Азия. Палещото лято в голяма част от Азия повиши търсенето на електроенергия и охлаждане. В резултат на това големи обеми газ, които обикновено биха отишли в Европа, бяха отклонени на изток през критичните летни месеци, което сериозно наруши усилията на Европа да запълни огромната си мрежа за подземно съхранение преди зимния отоплителен сезон.
Последиците вече стават очевидни.
Европейските газови хранилища в момента са запълнени на около 66%, което е най-ниското ниво за това време на годината от 15 години и приблизително 12 процентни пункта под нивото от миналата година, според данни на Gas Infrastructure Europe.
Запасите обикновено достигат пик в началото на ноември. През 2025 г. те достигнаха 83%, или около 85 милиарда кубически метра (млрд. куб. м). Тази година нивата на съхранение вероятно ще достигнат пик от едва 70% до 75%, според оценките на възвръщаемостта на инвестициите.
Ситуацията става още по-тревожна, когато се разглеждат отделните държави.
Мрежата за съхранение на Германия, най-голямата в Европа, е запълнена само на 54%, докато хранилищата в Холандия, друг критичен регионален газов хъб, са само на 48% от капацитета си.
Навлизането в зимата с толкова ниски нива на запаси ще увеличи зависимостта на двете страни от спот товари за втечнен природен газ (LNG) и внос по тръбопроводи от съседни държави, което ще окаже допълнителен натиск върху цените на газа в региона.
Няма срив на LNG
Мащабното прекъсване на износа от Близкия изток е малко вероятно скоро да намалее.
Износът на втечнен природен газ (LNG) от Персийския залив, предимно от Катар, но също и от Обединените арабски емирства, е спаднал с повече от 85% между март и август в сравнение с година по-рано, според данни на Kpler. Вероятно прекъсването ще продължи до края на годината, тъй като корабният трафик през Ормузкия пролив остава ограничен. QatarEnergy вече уведоми ключови клиенти, че е удължила спирането на доставките на втечнен природен газ поради форсмажорни обстоятелства до началото на ноември.
И все пак световният пазар на втечнен природен газ (LNG) е подкрепен от бързия растеж на производството другаде, особено в САЩ и Канада.
Според Международната агенция по енергетика производството на втечнен природен газ (LNG) извън Персийския залив е нараснало с 18%, или около 27 милиарда кубически метра, през годината до края на юни, компенсирайки приблизително 75% от загубите от Близкия изток. Това помага да се обясни защо цените, макар и на болезнени нива, остават далеч под извънредните пикове, достигнати по време на енергийната криза през 2022 г., когато референтните европейски цени на газа за кратко надхвърлиха 300 евро за MWh.
Въпреки това, предвид настоящата ситуация, рискът от покачване на сегашните нива е огромен.
Лош момент
Намирането на решение на тази ситуация далеч не е лесно.
Предишни опити на правителства, включително германското, да се намесят на пазарите на газ често са имали обратен ефект, изкривявайки стимулите и забавяйки усилията за презареждане. В същото време намаляването на зависимостта от газ чрез по-голямо използване на възобновяеми енергийни източници и ядрена енергия е дългосрочен проект, чието пълно реализиране ще отнеме години, ако не и десетилетия.
Европейските правителства също не са в състояние да повторят мащабните програми за субсидиране, разгърнати след шока от 2022 г.
Сметката за газ на Европа достигна 117 милиарда евро през 2025 г., въпреки че потреблението остана с около 17% под нивата преди кризата, според оценките на Bruegel. С цените, които сега са значително по-високи, сметката за внос на региона вероятно ще се увеличи рязко отново тази година.
Всичко това поставя европейската икономика в уязвимо положение точно в неподходящия момент.
Напрежението с Москва се засилва, като миналата седмица имаше опит за руска атака с дрон срещу Германия, докато администрацията на Тръмп оказва натиск върху Европа да харчи повече за собствената си отбрана. На свой ред континентът се стреми бързо да разшири производството на боеприпаси, военно оборудване и други отбранителни технологии.
В същото време Европа се бори да навакса в надпреварата във въоръжаването с изкуствен интелект, където се оказва далеч зад САЩ и Китай. Наваксването изисква големи инвестиции в енергоемки центрове за данни.
Междувременно, европейският производствен сектор среща по-трудна конкуренция с Китай. Европейските производители на автомобили, по-специално, губят значително от своите по-евтини китайски конкуренти. Затрудненият немски автомобилен гигант Volkswagen наскоро обяви най-голямото преструктуриране в 89-годишната си история.
Още един продължителен скок на цените на газа и електроенергията би влошил ценовото неравенство на Европа спрямо конкурентните икономики. Производителите ще трябва или да поемат по-високите разходи за енергия, намалявайки печалбите и инвестициите, или да ги прехвърлят на потребителите, намалявайки конкурентоспособността си.
Накратко, скъпата енергия заплашва да подкопае самите амбиции, които Европа смята за съществени за бъдещата си икономическа и стратегическа автономност.
Европейската комисия заяви, че въпреки ниските нива на съхранение, блокът не е изправен пред непосредствен риск за сигурността на доставките тази зима. Това може би се оказва вярно.
Но истинският въпрос не е дали Европа може да осигури достатъчно газ, за да преживее зимата. А колко ще трябва да плати. Засега това изглежда като цена, която регионът не може да си позволи.
