Нов анализ на Международната агенция по енергетика (МАЕ) показва, че чрез рентабилни технологии предложената цел за 35% електрификация може да стане напълно постижима.
Докладът е изготвен по искане на Турция (председател на COP31) и Австралия (председател на преговорите за COP31) и разглежда потенциала за ускоряване на електрификацията в световен мащаб и възможностите за ускоряване на напредъка в отделните сектори и региони. В него се анализират последиците от по-бързата електрификация за енергийната сигурност и климатичните цели, както и по-широките ползи и свързаните с това компромиси.
Изтъква се, че електроенергията заема все по-централно място в икономиките по света, като разкрива нови възможности за държавите да укрепят енергийната си сигурност, да повишат конкурентоспособността си и да намалят емисиите чрез по-ускорена електрификация на своите икономики – това се посочва в нов специален доклад на МАЕ.
Докладът трябва да послужи като основа за дискусиите на поредния диалог на високо равнище на IEA и COP31 относно енергийния преход, който се провежда днес в Ню Йорк в рамките на Общото събрание на ООН, докато държавите обмислят приемането на глобална цел за 35% електрификация.
Въз основа на наличните днес технологии и цени на енергията, съответстващи на нивата отпреди настоящия шок в доставките, докладът установява, че електроенергията би могла икономически ефективно да покрие 33% от световното крайно потребление на енергия до 2035 г. (спрямо 23% днес). Според анализа това би направило обсъжданата цел от 35% напълно постижима. При сегашните цени на енергията, на фона на кризата в Ормузкия проток, електрификацията на още по-голяма част от световното потребление на енергия би била икономически изгодна.
От МАЕ посочват, че електроенергията вече играе централна и все по-значима роля в съвременните икономики. През последните години глобалното потребление на електроенергия нараства по-бързо от икономическото производство и почти два пъти по-бързо от общото търсене на енергия, стимулирано от бурното развитие на климатичните системи, центровете за данни, високотехнологичното производство и електромобилите. С навлизането на света в „Ерата на електричеството“, тази промяна може да донесе значителни ползи за икономическата конкурентоспособност, енергийната сигурност и енергийните преходи – макар че гарантирането на сигурно и достъпно електроподаване ще става все по-важно с разрастването на употребата на електроенергия.
В сценарий, при който държавите, внасящи горива, значително ускорят електрификацията на икономиките си, разходите им за внос на енергия биха могли да спаднат с над 400 милиарда долара до 2035 г. спрямо нивата от 2025 г. Дотогава по-бързата електрификация би могла да доведе до намаляване на световното потребление на петрол с 18 милиона барела на ден спрямо алтернативен сценарий без такива мерки – резултат, дължащ се главно на масовото навлизане на електрически превозни средства в този сценарий.
Електрификацията предлага и отлична възможност за справяне с емисиите, свързани с потреблението на енергия в транспорта, сградите и промишлеността, които заедно формират повече от половината от всички емисии на въглероден диоксид (CO2), свързани с енергетиката. При сценария с ускорена електрификация емисиите на CO2 от тези три основни сектора спадат с 40% до 2035 г. – темп на намаление, съответстващ на международните климатични цели. Този спад би бил достатъчен, за да насочи общите емисии на CO2, свързани с енергетиката, към трайна низходяща тенденция, независимо от енергийния микс при производството на електроенергия. Бързото разширяване на местните енергийни доставки с ниски емисии би увеличило допълнително ползите за енергийната сигурност и емисиите. Електрификацията подкрепя международните цели за удвояване на темпа на подобрения в енергийната ефективност и утрояване на общия капацитет на възобновяемите енергийни източници.
На фона на тазгодишната криза в Ормузкия проток, вторият голям енергиен шок през последните пет години, инерцията зад ключови електрически технологии нараства. Много страни обмислят как могат допълнително да използват електрификацията, за да намалят зависимостта си от вносни горива, като същевременно намалят емисиите. Новият анализ открива значителен потенциал във всички региони за повишаване на темповете на електрификация над днешните нива по икономически ефективен начин, въпреки че възможностите и приоритетите варират в различните страни. В много развиващи се икономики например възможностите включват електрифициране на селскостопански водни помпи, разширяване на използването на електрически дву- и триколесни превозни средства в гъсто населените градове и даване на възможност на малките предприятия в сектори като хранително-вкусовата промишленост и текстилната промишленост да използват по-голямо количество електроенергия.
Реализирането на този потенциал обаче ще изисква по-широки действия за ускоряване на електрификацията в съответствие с това, което е икономически конкурентно. Избягването на пречките – и гарантирането, че електрификацията подкрепя достъпни и сигурни енергийни системи – ще изисква увеличаване на инвестициите в производство и мрежи, наред с внедряването на по-интелигентни и по-гъвкави енергийни системи. Ще трябва да се обърне внимание и на променящите се заплахи за сигурността на електроенергията. Те включват концентрирани вериги за доставки на ключови технологии и критични минерали; рискове за киберсигурността; както и природни бедствия и климатични опасности.
Докладът също така подчертава, че за да се гарантира широкото споделяне на ползите от електрификацията, политиците ще трябва да помогнат на някои домакинства и предприятия да управляват първоначалните разходи.
