Четири скорошни избора разтърсиха Европа. На 13 септември 2026 г. шведската опозиция, водена от социалдемократите, постигна крехка победа над правителството на малцинството с центристко-десен профил, което управляваше с подкрепата на „Шведски демократи“. В Германия три избора на провинциално ниво – в Саксония-Анхалт на 6 септември и в Мекленбург-Предна Померания и Берлин на 20 септември – доведоха до значителен ръст за антиимигрантската партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), тежки загуби за християндемократите и социалдемократите, както и до смесени резултати за „Левицата“ (бившата Комунистическа партия); тя загуби гласове в Саксония-Анхалт и Мекленбург-Предна Померания, но удвои подкрепата си в Берлин, където се превърна в най-голямата партия.*
Други партии възприеха политиките на „Шведски демократи“
В Швеция социалдемократите отбелязаха най-лошия си резултат от повече от век насам, въпреки че остават най-голямата партия и са натоварени със задачата да съставят правителство. Две крайнолеви партии обаче постигнаха успехи: „Левицата“ (бившата Комунистическа партия) и „Зелените“. „Шведски демократи“ загубиха част от подкрепата си, докато Умерената коалиция (традиционната консервативна партия) увеличи дела на гласовете си. Останалите по-малки несоциалистически партии също се представиха добре. На пръв поглед изглежда, че левицата се е радикализирала, а десницата – напротив, но при по-внимателен анализ се вижда, че загубата на „Шведски демократи“ се дължи до голяма степен на факта, че другите несоциалистически партии (а дори и социалдемократите) възприеха тяхната антиимигрантска позиция, както това се случи по-рано в Дания. С промяната на обществения консенсус се променя и представата за екстремизъм.
Имигрантите свалиха правителството
Шокиращото е, че именно мюсюлманските имигранти до голяма степен свалиха правителството. Според социологическите проучвания около 80% от мюсюлманите са гласували или за социалдемократите, или за „Левицата“. В районите с голямо имигрантско население социалдемократите и „Левицата“ спечелиха почти всички гласове: 95% в „Розенгорд Сентрум“ в Малмьо и 94% в „Ринкебю“ в Стокхолм. Единствената сила, която би могла да спре преминаването на властта към социалистите, е Партията на центъра – бивша аграрна партия, която понастоящем подкрепя икономическия либерализъм. Тя беше в опозиция по време на последния парламентарен мандат, заедно със социалистическите партии, но преди това е участвала в коалиции с останалите несоциалистически партии. Фаталните решения на Меркел
Провалът на Християндемократическия съюз в Германия е лесен за обяснение. Ангела Меркел, канцлер в периода 2005–2021 г., взе две фатални решения. Първото бе поетапното закриване на германските атомни електроцентрали, с което страната се лиши от евтин и надежден енергиен източник и стана зависима от руския петрол и газ. Второто бе решението да се позволи на повече от един милион бежанци да влязат в Германия по време на гражданската война в Сирия, като мнозина от тях дори не бяха сирийци, а използваха възможността да се преместят в просперираща страна с щедра система за социално подпомагане. Меркел носи отговорност и за едно съществено „не-решение“: тя не направи почти нищо, за да спре тенденцията към централизация в Европейския съюз (ЕС).
Вайдел – икономически либерал
Победителят в германските провинциални избори – партията „Алтернатива за Германия“ (AfD) – бе създадена през 2013 г. от бивши християндемократи, противопоставящи се на политиката на Меркел спрямо ЕС. Когато обаче след 2015 г. липсата на интеграция на имигрантите се превърна в сериозен проблем, партията възприе твърда позиция по въпроса за имиграцията. Управляващите елити в ЕС се обединиха срещу нея, като я заклеймиха като расистко, крайнодясно и проруско движение, позовавайки се на неуместни изказвания на някои от членовете ѝ, вместо на партийната програма. (Между другото, лидерът на AfD в Мекленбург-Предна Померания, Лайф-Ейрик Холм, носи името на исландеца Лайф Ериксон, открил Америка.) Настоящият лидер на партията Алис Вайдел обаче се представя като икономически либерал.
Три поуки
Християндемократите не последваха примера на датските социалдемократи и шведската Консервативна партия в опита си да отговорят на основателните опасения на избирателите относно масовата имиграция и икономическата стагнация. Докато не го направят, избирателите ще продължат да ги наказват. Ако все пак предприемат такива стъпки, протестна партия като AfD ще се сблъска с трудности. Възходът на левицата е далеч по-тревожен. Те са истински екстремисти. Парадоксално е, че днес тя е най-голямата партия в Берлин – град, който нейните предшественици бяха превърнали в затвор.
Трите послания от изборите в Швеция и Германия са: никога не позволявайте на имигранти, живеещи от социални помощи, да определят изборните резултати; вслушвайте се в избирателите, вместо да ги пренебрегвате; пазете жива паметта за жертвите на тоталитаризма.
*Анализът на Ханес Гисурарсон е за изданието The Conservative
