Времето за Европейския съюз да реализира икономическите реформи, предложени преди две години от бившия ръководител на Европейската централна банка Марио Драги, изтича. Ако съюзът се провали, е изправен пред перспективата за дългосрочен относителен упадък и риск да се превърне във второстепенен играч на световната сцена, отбелязва коментар на Ройтерс.
Блокът определи края на 2027 г. като краен срок за изпълнение на ключови елементи от плана на Драги, сред които завършен единен пазар с интегрирани капиталови пазари и енергиен съюз, повече съвместно финансиране чрез дълг и по-малко изисквания за единодушие от страна на държавите членки при приемането на мащабни реформи.
Към юли Европейският съюз е изпълнил напълно едва 15,7% от предложенията на Драги, като по още около 40% се работи частично, сочат данни на Съвета за иновации в европейската политика (European Policy Innovation Council).
Ако се съсредоточим върху най-радикалните – и съответно най-важните – мерки, като например единните капиталови и енергийни пазари, картината е още по-мрачна. ЕС е приел законодателство за едва 3% от тях, според френския мозъчен тръст Institut Montaigne. Европейската комисия може да прокара тези мерки само със съгласието на всички държави членки – изключително трудна задача.
Предстоящият изборен цикъл в Европа може допълнително да усложни ситуацията. Правителствата, на които предстои да се явят пред избирателите, едва ли ще са склонни да се откажат от още част от суверенитета си, а ако изборите доведат на власт лидери с по-малко реформаторски нагласи, основите на европейската интеграция може да започнат да се рушат.
Към изборите
Франция е във фокуса на вниманието с изборите през април.
ЕС вече трескаво се опитва да финализира следващия дългосрочен бюджет на съюза (за периода 2028–2034 г.) преди тези избори, опасявайки се, че те могат да доведат до управление на крайната десница начело с Марин льо Пен.
Макар партията на Льо Пен „Национален сбор“ да се е отказала от намерението си за излизане от ЕС, тя все пак е заявила желание да ограничи вноската на Франция в бюджета на съюза и да се оттегли от ключови аспекти на енергийната политика, като същевременно възстанови граничния контрол.
Междувременно Испания също се насочва към избори по-рано от очакваното. В понеделник испанският министър-председател Педро Санчес насрочи предсрочни избори за 29 ноември, след като миналата седмица парламентът отхвърли правителствените укази за жилищната политика на фона на мащабни обществени протести.
Избори в Италия и Полша предстоят по-късно през 2027 г. Те биха могли допълнително да затруднят усилията за реформи, тъй като лидерите може да не са склонни да подкрепят потенциално разумни реформи – изискващи отстъпване на част от националния суверенитет – непосредствено преди явяването си пред избирателите.
Налице е и ситуацията в Германия. Въпреки че управляващата коалиция в страната има мандат до 2029 г., нарастващата подкрепа за крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) – която се застъпва за по-тесни връзки с Русия и строги ограничения върху имиграцията – може да забави реформите в най-голямата икономика на блока.
Под ръководството на канцлера Фридрих Мерц Германия досега проявяваше по-големи амбиции в програмата си за реформи в сравнение с повечето си съседи. От встъпването си в длъжност миналата година той смекчи германското „дългово ограничение“ (т.нар. „спирачка за дълга“) – фискално правило, което дълго време възпрепятстваше растежа – за да позволи рязко увеличаване на разходите за отбрана и създаването на инфраструктурен фонд на стойност 500 милиарда евро. Последваха планове за модернизация на електропреносната мрежа на страната, както и реформи в пенсионната система, данъчното облагане и трудовото законодателство.
Разходите се ползват с одобрение, но мерките за реформи – като ограничаването на отсъствията по болест и злоупотребите със социални помощи, както и постепенното повишаване на възрастта за пенсиониране – категорично не се приемат добре, както показват последните изборни резултати.
„Основният извод е, че германците не искат реформи; те предпочитат да останат в едно непроменящо се настояще или да се върнат към миналото“, написа Карстен Бржески, главен икономист в ING, след като управляващият Християндемократически съюз (CDU) претърпя тежки загуби на регионалните избори на фона на скока в подкрепата за AfD.
Макар че AfD все още не е печелила мнозинство за управление и вероятно ще срещне трудности при намирането на коалиционни партньори, нейният бърз възход през последното десетилетие – превърнал я в партията с най-висока подкрепа в Германия – не може да бъде пренебрегнат. Това важи с особена сила, тъй като нарастващата ѝ популярност може да принуди управляващата партия да забави реформите, които изглежда ограничават националния суверенитет.
Критични изпитания
Сред служителите на ЕС се усеща осезаема спешност.
„Когато дадени проекти са от стратегически интерес за Европа, трябва значително да ускорим темпото“, заяви миналия месец председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в годишната си реч за състоянието на Съюза пред Европейския парламент.
Въпреки това изглежда липсва желание за обединяване на правомощия.
Призивът на Драги за повече съвместно вземане на заеми в еврозоната вече изглежда обречен на неуспех. Сега ключовите изпитания ще бъдат дали лидерите на ЕС могат да реализират съюз за спестявания и инвестиции, както и енергиен съюз.
Създаването на единен капиталов пазар би могло да помогне на блока да мобилизира спестяванията на домакинствата в ЕС, възлизащи на 35 трилиона евро, които са разпръснати из 27-те държави членки и често се инвестират в чужбина.
Паралелните усилия за опростяване на разпокъсаната регулаторна система също биха могли да донесат значителни ползи. Анализ на Международния валутен фонд от април сочи, че програмата за реформи може да повиши европейската производителност с 20% в рамките на десетилетие, макар тази прогноза да се основава на няколко оптимистични предположения.
Ключов елемент от тази програма за конкурентоспособност е енергийната реформа. Европейската централна банка изчислява, че бързото внедряване на изкуствен интелект (ИИ) може да повиши производителността в ЕС с до 4% за десетилетие. Изграждането и експлоатацията на центрове за данни и инфраструктура за ИИ обаче са възможни само ако се подкрепят от електроенергия, която се пренася лесно през националните граници в рамките на ЕС на конкурентни цени.
Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард наскоро предупреди, че блокът е изправен пред избор: или да пропусне напълно бума на изкуствения интелект, или да изпадне в прекомерна зависимост от чужди държави – най-вече САЩ и Китай – за жизненоважни технологични компоненти.
Без напредък разликата в производителността спрямо САЩ почти сигурно ще се увеличи, европейското производство вероятно ще бъде допълнително подкопано от китайски конкуренти с по-ниски разходи, а блокът със сигурност ще трябва да продължи да си набавя критични технологични ресурси от чужбина.
Избягващият рискове ЕС отдавна се бави с реформите, но ако продължи да го прави и сега, това може да се окаже един от най-рисковите ходове.
