Диверсификацията на енергийните доставки, регионалната свързаност и ролята на региона като важен транзитен енергиен коридор за Европа.
Това е обсъждано на среща в Белград между министрите на енергетиката на Сърбия, България, Гърция и Северна Македония
Коментирано е използването на съществуващата газова инфраструктура и напредъка по новите проекти за такава, насочени към по-нататъшното свързване на участващите държави и разкриването на допълнителни маршрути за доставки от нови източници. Те са се споразумели също да засилят обмена на информация преди зимния сезон, включително относно готовността на преносните системи и възможностите за обмен на електроенергия.
Министрите са се съгласиха, че постигането на тази цел изисква по-тясно сътрудничество за интегриране на пазарите на електроенергия и природен газ, повишаване на гъвкавостта на системите и сигурността на енергийните доставки, продължаващи инвестиции в преносни мрежи, газопроводи и нефтопроводи, както и засилена координация между операторите на газопреносни системи.
Приветствано е включването на Сърбия и Северна Македония в проекта за Вертикалния газов коридор, като на срещата е обявено предстоящото започване на строителните дейности по газовата междусистемна връзка между двете държави. Този проект ще се свърже с интерконектора Гърция – Северна Македония, който се изгражда в момента. Това ще открие нов маршрут за доставка на втечнен природен газ от терминала на пристанището Александруполис, в допълнение към съществуващите маршрути за диверсифицирани доставки на газ през България.
Очаква се до 2027 г. капацитетът за износ да достигне 9,5 млрд. куб. м. Тази инфраструктура, заедно с допълнителни доставки на втечнен природен газ, ще улесни потоците на газ към съседните пазари, включително Сърбия и Северна Македония, като същевременно ще засили регионалната диверсификация и устойчивост и ще подпомогне постепенното отказване от руски газ за държавите – членки на ЕС, в съответствие с регламента REPowerEU. Министрите са разгледали и развитието на газовата инфраструктура с оглед на потенциалното ѝ бъдещо използване за пренос на водород.
Специално внимание е отделено на по-нататъшната интеграция на електроенергийните пазари на договарящите се страни в Енергийната общност с тези на държавите – членки на ЕС. Стабилността на електроенергийната система в Югоизточна Европа е обсъдена и през призмата на трансграничните междусистемни връзки и интеграцията на регионалните електроенергийни пазари, като България е представила напредъка по електроенергийния коридор Изток-Запад.
