В новия Economic Freedom of the World 2026 България заема 54-то място от 165 държави с общ резултат 7,31 от 10. Това е леко подобрение спрямо 2023 г., когато страната ни е била 56-а с 7,13 точки.
Икономическата свобода – степента, в която на хората е позволено сами да вземат решения какво да купуват, къде да работят и дали да започнат собствен бизнес – е от основно значение за просперитета. Тя се измерва чрез показатели като отвореност към търговията, данъчна и регулаторна тежест, защита на правата на собственост, държавни разходи и стабилност на националната валута.
Най-силната страна на България остава стабилната парична среда. По показателя Sound Money страната получава 8,93 точки, а при свободата на международната търговия – 8,56. Това е доста висока оценка и показва две от важните предимства на българския икономически модел: относително стабилните пари и високата степен на интеграция с международната икономика. Страната вече има сравнително свободна търговия, стабилни пари и относително умерен размер на държавата. Тоест голяма част от класическите предпоставки за пазарна икономика са налице. Това, което продължава да я дърпа назад, е качеството на институциите, които трябва да гарантират правилата на играта.
Затова 54-тото място е едновременно добра и не толкова добра новина. България е значително по-свободна икономика, отколкото често се създава впечатление в публичния дебат. Но ако иска да се придвижи към първите 30–40 държави, решението вероятно няма да бъде още по-ниски данъци или просто по-малко регулации. То е преди всичко по-добро върховенство на закона, по-надеждна защита на собствеността и по-предвидима институционална среда.
Данните на Фрейзър институт показват, че почти цялото подобрение идва от категорията „Здрави пари“ – от 8,19 на 8,93, или +0,74 пункта. Това е огромна промяна спрямо останалите компоненти. Причината е преди всичко рязкото забавяне на инфлацията през 2024 г. Методологията на Fraser включва показателите за нивото на инфлацията и стандартното ѝ отклонение, както и паричния растеж и възможността за притежаване на чуждестранни банкови сметки. Именно успокояването на цените подобрява значително оценката на България. Fraser изрично отбелязва, че глобалният индекс започва да се възстановява след пандемията, но възстановяването е неравномерно.
Това означава нещо важно: не сме получили 0,74 пункта повече икономическа свобода благодарение на някаква огромна реформа. Получили сме ги основно защото инфлационният шок от 2022–2023 г. отслабна.
Разглеждайки останалите четири компонента, виждаме още по-показателна картина:
- Размерът на държавата се влошава: 6,74 → 6,62.
Това не е огромна промяна, но посоката е надолу. Показателят включва държавното потребление, трансферите и субсидиите, държавните инвестиции, пределните данъчни ставки и държавната собственост.
- Регулациите също се влошават: 6,74 → 6,60.
Тоест по тази линия България не става по-свободна, а малко по-малко свободна.
- Международната търговия се подобрява съвсем умерено: 8,41 → 8,56.
Това е добра оценка и е едно от устойчивите предимства на българската икономика. Но промяната е само 0,15 пункта — тя практически няма как да обясни големия скок в общата оценка.
- Правната система и правото на собственост се подобряват: 5,56 → 5,83.
Това е най-интересната положителна промяна след паричния показател. Но 5,83 все още е много ниска оценка. Fraser разглежда тук независимостта и безпристрастността на съдилищата, защитата на собствеността, почтеността на правната система, изпълнението на договорите, надеждността на полицията и разходите от престъпността. Самият институт определя тази област като фундаментална за икономическата свобода.
В резюме за доклада си от Fraser Institute изтъкват, че глобалната икономическа свобода започва да се възстановява след пандемията, но остава под нивата отпреди нея, а самото възстановяване е неравномерно.
„Глобалната икономическа свобода спадна по време на пандемията, тъй като управляващите въведоха нови регулации, повишиха търговските бариери, увеличиха държавните разходи и данъците, а след това печатаха пари, за да финансират тези разходи“, посочва Матю Мичъл, старши сътрудник в института „Фрейзър“ и съавтор на доклада.
През 2024 г. Хонконг е юрисдикцията с най-висока степен на икономическа свобода в света (въпреки че резултатът му е спаднал през последните години), следван от Швейцария (2-ро място), Сингапур (3-то), Нова Зеландия (4-то) и САЩ (5-то).
Класирането на други големи държави включва Обединеното кралство (10-то място), Япония (13-то), Канада (18-то), Германия (19-то), Франция (39-то), Италия (47-то), Корея (53-то), Индонезия (72-ро), Мексико (77-мо), Индия (88-мо), Бразилия (85-то), Китай (110-то) и Русия (143-то).
Десетте държави с най-ниски показатели са Конго, Египет, Малави, Алжир, Иран, Мианмар, Либия, Судан, Зимбабве и Венецуела.
Докладът включва и допълнителен анализ, базиран на по-актуални данни от САЩ. Авторите прогнозират, че когато бъдат публикувани данните за следващата година, ще се установи спад в икономическата свобода на САЩ през първата година от втория мандат на президента Тръмп. Хората, живеещи в страни с висока степен на икономическа свобода, се радват на по-голям просперитет, повече политически и граждански свободи, както и на по-дълъг живот.
Например през 2024 г. БВП на глава от населението (показател за жизнения стандарт) в страните от горните 25% по отношение на икономическата свобода възлиза на 65 596 щатски долара, докато в страните от долните 25% той е 9 552 щатски долара.
Нивата на бедност също са по-ниски. В групата с най-висока икономическа свобода 2% от населението живее в крайна бедност (с по-малко от 4,10 щатски долара на ден), в сравнение с 41% в групата с най-ниска степен на свобода.
И накрая, продължителността на живота в най-свободните страни е 81 години, докато в страните с най-малко икономическа свобода тя е 67 години.
