Световната банка понижи леко прогнозата си за ръста на икономиката в България през 2027 година. В октомврийския си Икономически преглед СБ дава ръст от 2.6%, лека ревизия от 2.9 в пролетния си доклад.
Като причина за това анализът посочва, че в България фискалната консолидация и по-бавното увеличение на реалните заплати би трябвало да доведат до умерен растеж до около 2,6% годишно през 2027-28 г., след скок в потреблението и държавните разходи.
В кратките си ревюта за Централна Европа СБ посочва за странат ни:
В България силното вътрешно търсене, подхранвано от нарастващите реални заплати, растежа на кредитирането и фискалното разхлабване, доведе до устойчив растеж, но също така повиши инфлацията и рязко увеличи фискалния дефицит.
В Румъния, за разлика от това, фискалната консолидация и по-високите разходи за енергия рязко намалиха потребителските разходи, което доведе до прогнозиран спад на реалния БВП с 0,5%. В цяла Централна Европа миналите увеличения на разходите за труд понякога бяха по-бързи от растежа на производителността и натежаха на растежа и конкурентоспособността, особено в трудоемките услуги.
В Централна Европа силното търсене на жилища, особено в България, и подобряващите се условия за кредитиране поддържаха кредитирането. Увеличението на заплатите и силното търсене на жилища и потребление също подкрепиха силния растеж в Западните Балкани, въпреки че по-строгата макропруденциална политика охлади кредитирането в някои страни. Ръстът на домакинските кредити се подобри умерено в Русия, тъй като субсидираните ипотеки продължиха да подкрепят възстановяването.
В България, Хърватия и Грузия безработицата остана почти непроменена. В по-голямата част от ЕЦА умереният спад в заетостта се дължи най-вече на по-ниското участие, а не на нарастването на безработицата.
Междувременно бумът на възобновяемата енергия в България стимулира инвестициите в батерии, като оперативният капацитет за съхранение достигна над 16% от електроенергийната система през 2026 г., което е сред най-високите дялове в световен мащаб.
България предостави субсидии за гориво за собственици на автомобили с ниски доходи, данъчни облекчения за земеделските производители и подкрепа за енергоемките индустрии във връзка с кризата в Близкия Изток.
Фискалният натиск е силно изразен в България, където се очаква дефицитът да се увеличи рязко до 5,3% от БВП през 2026 г. от 3% от БВП миналата година поради бързия растеж на социалните разходи, нарастващите общински инвестиции и нарастващите енергийни субсидии.
