Наскоро Министерството на финансите (МФ) публикува редовната си есенна 2026 макроикономическа прогноза (по-нататък реферирана като ЕП26), изискуема от Закона за публичните финанси (чл.68).
ЕП26 е по-особена преди всичко с напрегнатата международна обстановка, както и поради първата година от членството на страната ни в еврозоната. Тя обаче е съставена рутинно, в съответствие с изработени вече от МФ прототипи, поради което се открояват немалко смущаващи елементи:
1. Множество международни и национални научни и специализирани организации публикуват периодично различни прогнози за развитието на икономиките в световен план, както и по отделни страни и региони. В ЕП26 се привеждат двадесет подобни прогнозни разчети (т.10), в които се оценяват перспективните икономически възможности на България. Всички съставители на тези прогнози са странични наблюдатели (т.е. външни за конкретното макроикономическо управление) на икономическото развитие на България.
Специфика на ЕП26 е това, че съставителят й (МФ, респективно правителството на България) стои на волана на икономическия автомобил на България. Правителството оценява международните политико-икономически въздействия, влиянието върху икономиката на страната, предвижда по какъв начин те ще се отразят върху основни национални макроикономически параметри и очертава вероятни позитивни и негативни ефекти. Задължителна следваща стъпка е проектирането на конкретни ендогенни макроикономически мерки, чрез които правителството да подтисне негативните въздействия и да подсили позитивните ефекти, особено и най-вече в краткосрочна и средносрочна перспектива.
Такъв елемент обаче в ЕП26 (както и традиционно в правителствените прогнози) няма. В представената прогноза не съществува раздел, който да третира макроикономическите мерки, които правителството се ангажира да прокара за да тушира негативните и да стимулира позитивните въздействия.
МФ, респективно правителството, се нарежда до цялата плеяда от организации, които наблюдават отстрани случващото се и се занимават с гадателство. Остава впечатлението, че конкретното макроикономическо управление не е в състояние да въздейства върху протичането на ендогенните социално-икономическите процеси, а само и единствено да отчита евентуалните предопределени изменения.
2. Няма паралел между предизборната програма на правителството (реферирана по-нататък като ПУРБ – Програма за управление на Република България 2026-2030 г.) и предлаганата ЕП26.
Премиерът Румен Радев обяви промяна в модела на развитие на България, насочена към трансформация на икономиката, образованието и бизнес средата. Официално бе обявен курс към: (1) Нов модел на растеж с фокус върху агресивни инвестиции, инфраструктура, високи технологии и производство с висока добавена стойност; (2) Борба с корупцията и олигархията; (3) Преход от количествени показатели към повишаване на качеството на образованието, възпитанието, дисциплината, патриотизма и изграждането на личности.
В ЕП26 въздействията на обявения т.нар. „нов модел на развитие“ до края на управлението на настоящето правителство не са очертани. Остава неясно как и доколко правителството ще променя действащия модел на развитие, по какъв начин промяната на управлението ще въздейства на икономическите показатели, а и дали има поет действителен ангажимент за подобен вид промяна. В ПУРБ (стр. 16) се декларира, че фокусът на правителството ще бъде „… върху политики, които да отключат предприемчивостта на хиляди българи и да засилят техния интерес към активни икономически дейности и капиталови пазари“, но в ЕП26 не може да се намерят оценки за евентуални позитивни въздействия от подобен вид политики. Нещо повече – в средносрочен план се предвижда определена редукция на реалните темпове на прираст на БВП.
В икономическата теория и практика има общоприет измерител на корупцията (Corruption Perceptions Index – CPI), в съответствие с който България заема твърда опашкарска позиция в ЕС. Действителната борба с корупцията предполага поет ангажимент за подобрение на CPI, но правителството избягва дори да дискутира тази тема. Гръмко афишираната борба с корупцията остава единствено на книга. Аналогична е и лансираната борба с олигархията, за която също няма поето задължение във вид на измерим индикатор.
В ПУРБ (гл.4) се прокламира намаляване на бедността и социалните неравенства. И тук икономическата теория и практика е разработила измерител за степен на социално неравенство (коефициент на Gini), в съответствие с който материалното разслоение на обществото у нас е най-високо в ЕС. Би било редно правителството да предприеме конкретни мерки, които да намалят социалното неравенство в средносрочен план и да се ангажира с подобряване на конкретния измерител. Но и тук измеримите ефекти са загърбени и изоставени.
3. В ЕП26 са заложени редица проблемни предвиждания и паралели (по-скоро несъответствия), които будят недоумения.
Един от обществено най-парливите проблеми е предвиждането за очакваните ценови промени.
Очаква се средногодишната инфлация през 2026 г. да е 4,8%, докато към края на годината (стр.9) тя е предвидена да е 6,1%? Не е ясно как се връзват двете оценки?
Не се прави никакъв паралел между динамиката на цените у нас, от една страна, и инфлацията в еврозоната, от друга. Редно би било да се оценят различията, да се проектират несъответствията и най-вече да се обясни изпреварващата инфлация у нас в сравнение с тази в еврозоната.
Не се дискутира различието (съществено) между ХИПЦ и дефлатора на БВП. Например през 2025 г. то е 3,9 п.п., 2026 г. се очаква да е 4,3 п.п., 2027 г. – 1,7 п.п., 2028 г. – 1,6 п.п., 2029 г. – 1,2 п.п. Виси във въздуха въпросът дали и доколко подобни съществени различия са отразяват на динамиката на доходите на населението?
Съществуват въпросителни, свързани с динамиката на доходите на населението. В Таблица 1 е представена динамиката на БВП и на Компенсацията на наетите лица. Будят недоумение заложените различия между двете динамики (особено за 2026 г.), толкова повече, че ЕП26 не са дадени никакви обяснения. Така представени числата означават, че Компенсацията на наетите лица през текущата година са неоправдано редуцирани, предвид и заложеното намаление на различията от 3,9 п.п. през 2026 г. на 0,9 п.п. три години по-късно.
Заключение
Формирането на правителствените прогнози в съответствие с изискванията на Закона се извършва формално, като отмятане на досадна необходимост.
Всяко едно правителство (независимо как е етикирано) е длъжно да вижда и да оценява реалните икономически проблеми на страната, за да бъде в състояние да формулира и да провежда адекватни мерки и реформи за тяхното своевременно решаване.
България заема твърдо опашкарската позиция в ЕС и измъкването от това незавидно състояние изисква наличието на аналитична визия, смело провеждане на основополагащи реформи и предприемането на решителни действия за приобщаване на страната ни към развития финансово-икономически свят.
Не е допустимо съществено разминаване между официални изявления и публично поети ангажименти от правителството, от една страна, и тяхното повсеместно игнориране при очертаване на бъдеща социално-икономическа траектория, от друга.
