Да погледнем към следващите 100 години на България
Икономиката изобилства от грешни прогнози, така че не трябва да сме твърде критични към известния икономист от сръбски произход Бранко Миланович, който през 2014 г. предрече, че Китай в скоро време ще задмине България по брутен вътрешен продукт на човек от населението, а след още 30 години ще достигне средните за ЕС стойности [1].
В един момент Миланович сякаш действително беше познал. В годините след Голямата рецесия, когато правителствата на ГЕРБ поддържаха бюджетни излишъци, увреждащи националния икономически капацитет, Китай изпревари България по БВП н.ч.н. Китай ни задмина през 2015 г. и запази предимството си, макар и малко, в течение на 4 години. Чак в предизборната 2019 г. българските управляващи разбраха, че ще бъдат наказани, ако продължават умишлено да спъват икономиката, за да натискат цените надолу.
Междувременно Китай изпадна в структурно забавяне, дължащо се на демографски и финансови фактори, вкл. криза при недвижимите имоти, кредитно претоварване и ограничен достъп до важни външни пазари. Резултатът към 2025 г. е предимство от 47% за България – което може да бъде заличено бързо, но все пак за момента е солидно.
Като помним за грешката на Миланович – да екстраполира текущ темп на развитие, без да отчита структурните ограничения или възможността за премахването им – нека направим математическа прогноза за развитието на българската икономика в следващия век. Количествените резултати от моделите по-долу нямат самостоятелно значение и служат единствено за очертаване на възможни сценарии и илюстрация на концепции.
В изходните допускания ще сме близо до българската реалност: моделираме икономика с население 6 млн. души и БВП 100 млрд. евро, т.е. 16,667 евро на човек. Икономиката расте с 2% годишно; след достигане на праг от 20,000 евро н.ч.н. прирастът се забавя до 1.8% годишно, а след 30,000 евро растежът се свива до 1% (тази предпоставка е в съгласие с неокласическите модели и с емпиричния опит).
По отношение на демографията, моделът приема 0.4% годишно обезлюдяване. Моделираме и застаряването, което действа като спирачка на ръста на БВП, включвайки коефициента <0.3%* (1-ИАН)>, като ИАН е икономически активното население, прието за 60% в година 0 и свивайки се до едва 40% в година 100. [2]
В името на реализма приемаме, че българската икономика има структурен таван на доходите, който възлиза на 35,000 евро н.ч.н. За сравнение, през 2025 г. БВП н.ч.н. на Чешката република е около 36 хил. долара, или 32 хил. евро. Този структурен таван действа като друга спирачка, по формулата <1-БВП н.ч.н. / Сmax>, като Cmax = 35,000 евро н.ч.н.: колкото по-близо сме до този праг, толкова по-бавно икономиката расте.
Моделирането на подобно условие е наложително, за да превърнем траекторията на растежа от фантастичната експоненциална в реалистичната логистична крива. Така, в крайна сметка, моделът ни има три независимо действащи и наслагващи се „спирачки“, които съответстват на реални емпирични закономерности.
Освен тях, моделираме и един „черен лебед“, който перманентно отнема 15% от производствения капацитет на икономиката. Пристигането на черния лебед е програмирано като случайно събитие; конкретният момент на настъпването на кризата може да има сериозно влияние върху крайните стойности на изследваните параметри.
Така моделирахме няколко разнопосочни, но реалистични вектора, които определят развитието на една хипотетична, но подобна на България икономика. Фигура 2 показва резултатите от математическата симулация в период от 100 години.
На дясната графика виждаме населението: година след година то намалява с 0.4% и в края на периода се свива до 4 млн. души. Нещо подобно се случва и с населението на България в официалните прогнози (централната прогноза на ООН е към 2100 г. в България да останат да живеят 3.53 млн. души).
На средната графика виждаме динамиката на съвкупния БВП. Спирачките действат неспирно, но ежегодният ръст от 2% (забавил се до 1.8% след прага от 20,000 евро н.ч.н.) тласка продукцията все по-нагоре – до пристигането на Черния лебед, който, ако сме честни, е моделиран оптимистично. Водна криза, почвена криза, топлинни вълни, дестабилизиране и разпад на ЕС, дългови и валутни кризи, мигрантски тълпи по границите, търговски войни, реални войни… Храна за въображението напоследък има.
Въпросът е друг: след като е политнала нагоре и е паднала, икономиката на „България“ според нашия модел вече не разполага с капацитета за нов възход: първо заради изчерпване на демографския потенциал, второ заради доближаване до естествения си таван (зададен на база БВП н.ч.н.).
Така стигаме до графиката вляво. Постоянният спад на населението всъщност непрекъснато намалява знаменателя при изчисляването на БВП н.ч.н. Оказва се, че дори българската икономика да тъне в руини, отделният българин ще запази приличен стандарт: ако не е богат, поне ще е заможен.
Впрочем през последните години се случва точно това. През 2024 г. Световната банка постави България в групата на държавите с високи доходи – на базата на „доход на човек от населението“. Ако България някак беше успяла да съхрани населението си от 7.4 млн. души през 2009 г., Годината на светлата радост [3], така и щяхме да си останем в средния ешелон. Някой би казал, че за България е по-добре да запази 1 милион души, вместо да й окачват медали, но всеки сам си преценя.
И така, три са важните изводи от модела: 1) демографската криза е неумолима, ако не се моделира някакво системно противодействие; 2) отслабената от демографската криза икономика губи капацитет да се възстановява след „черни лебеди“; 3) въпреки всичко, отделният индивид може да продължи да живее добре.
Да отидем още крачка напред. Реалната България през XX век изживя най-малко три „черни лебеда“, без да смятаме незначителни подробности като Голямата депресия: двете национални катастрофи 1913-1919 г. броим за един лебед, последиците от Втората световна война са втори, разпадът на СИВ и Жан-Виденовата зима са трети.
Някой може да не се съгласи с подобна класификация на кризите през XX век, но има логика в това да се предвидят поне 3 кризисни събития през следващите 100 години.
В този нов модел, за разлика от предишния, трите кризисни събития са свързани не само с 15% унищожаване на икономическия капацитет, но и с 5% еднократно обезлюдяване (заради миграция, намалена раждаемост и повишена смъртност).
По отношение на населението моделът потвърждава прогнозите на ООН за мащаба на демографския срив в България. Националната икономика запазва само 70% от първоначалния си обем в края на 100-годишния период. Но по отношение на отделния човек, стандартът на хипотетичния „българин“ се запазва: остават ни прословутите Ботеви „топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук“.
В отделни детайли моделът може да се оспори, но цялото му послание е трудно да се обори, ако човек е запознат със специфичния случай на България.
Пред българското политическо ръководство се разкриват три ясни възможности. Първата е прилагане на агресивна демографска стратегия: от ускорено приобщаване на българските общности в Украйна и Молдова до щедри пронатални политики, съчетани с инвестиции в обществено здраве и активна интеграционна политика в училище.
Втората е индустриална революция, включваща мерки като пълно приспадане на разходи за НИРД от данъчната основа, държавни предприятия във високата индустрия, пренасочване на държавните разходи във висшето образование към технически специалности, природни науки и математика, публично-частни партньорства в рамките на нова индустриална политика, ускорен трансфер на технологии и т.н.
Третата стратегия се обяснява с левите графики от Фигури 2 и 3 и се описва с многозначителната дума „кютам си“ [4]. Както ни се подигра Ботев в своята все тъй актуална „Политическа зима“: „Щастлив е българският народ, щастлив съм и аз в своята топла соба“.
–-
[1] Milanovic, B. (2018). Global Inequality. A New Approach for the Age of Globalization. Cambridge and London: The Belknap Press, pp. 33-35.
[2] Параметърът 0.3% служи за калибровка на модела и съответства на изследванията на МВФ и ОИСР за ежегодна загуба на производителност вследствие на застаряване на населението в страни като Япония.
[3] Тогава ГЕРБ взеха властта за първи път.
[4] Етимологията на думата „кютам“ е неуточнена. Според едни източници думата идва от турското кют, което означава „тъп“ (оттам и кютюк, т.е. пън, дърво). Други я свързват с праславянското тутати – следя с поглед, зяпам. Има и теории, свързващи кютам с гръцкото койтомай: лягам си, почивам си, спя.
