Хората разчитат на лекари, учители, политици и други професионалисти всеки ден. Но доколко всъщност им имат доверие, изследва изданието Visual Capitalist, представяйки глобалните нагласи към 20 професии, които разкриват сериозно разделение в общественото доверие, като някои групи вдъхват много по-голямо доверие от други. Резултатите също така подчертават поразителни разлики между професии, упражнявани в сходни сфери.
Изданието подрежда професиите според нивото на доверие към тях, използвайки данни от „Глобален индекс на доверието“ (Global Trustworthiness Index) на Ipsos за 2026 г. – проучване, обхванало 23 537 пълнолетни лица в 31 държави.
Лекарите са начело в класацията с нетен резултат на доверие от +43 процентни пункта, следвани плътно от учените (+42) и учителите (+37). Тази тенденция е забележително постоянна в различните държави. Според Ipsos, тези три професии заемат първите три места в 27 от 31 изследвани страни.
Разликата до следващата професия е значителна. Въоръжените сили се нареждат на четвърто място с +16 – цели 21 процентни пункта след учителите.
Личните фитнес треньори (+10) и технологичните предприемачи (+6) също имат положителен нетен резултат на доверие. Съдиите и полицаите получават +5, докато адвокатите са на нула – което означава, че делът на хората, които им имат доверие, е равен на дела на онези, които нямат.
В другия край на класацията политиците имат нетен резултат на доверие от -48 процентни пункта, което ги прави групата, ползваща се с най-малко доверие сред изследваните.
Следват инфлуенсърите в социалните мрежи с -44, а министрите, заемащи постове в правителствата са на трето място отзад напред с -37.
Що се отнася до политиците, данните от проучването разкриват мащаба на недоверието: едва 13% от анкетираните ги смятат за заслужаващи доверие, докато 61% са на мнение, че не заслужават такова.
Скептицизмът не се ограничава само до политиката. Ръководителите в рекламния сектор (-26) също се нареждат в дъното на класацията, а журналистите (-10) и банкерите (-10) получават повече отрицателни, отколкото положителни оценки за доверие.
Контрастът спрямо лекарите е особено силно изразен – разликата между двете професии възлиза на 91 процентни пункта.
Нивата на доверие също така варират значително между различните професии в рамките на едни и същи институции или сектори.
Държавните служители и административните кадри имат показател -9, докато за правителствените министри той е -37. Тази разлика от 28 пункта показва, че анкетираните правят разграничение между държавната администрация и политическото ръководство.
В медийния сектор телевизионните водещи на новини (-3) имат малко по-висок резултат от журналистите (-10). Инфлуенсърите в социалните мрежи (-44) обаче остават далеч зад двете групи, което подчертава същественото разминаване във възприятията за различните роли в медиите.
Как се изчислява нетният показател за доверие?
В проучването респондентите са попитани дали представителите на различни професии и групи в тяхната страна заслужават доверие, или не. Нетният показател за доверие се изчислява, като от процента на хората, които смятат дадена група за заслужаваща доверие, се извади процентът на онези, които я смятат за недостойна за доверие.
Положителният резултат означава, че доверието преобладава над недоверието, докато отрицателният резултат показва обратното. Например, стойност от +43 означава, че доверието има преднина от 43 процентни пункта, а не че нивото на доверие е 43%.
Данните представляват средна стойност с еднаква тежест за всички 31 изследвани държави, а не глобална оценка, претеглена според числеността на населението. Теренното проучване е проведено в периода от 19 юни до 3 юли 2026 г.
