След години на бурен растеж в продажбите на петрол, газ и горива, САЩ се превърнаха в доминираща сила на световните енергийни пазари. Обемите на износа може и да продължат да нарастват, но постигането на онзи ръст в пазарния дял, който превърна страната в енергийна свръхсила, става все по-трудно, отбелязва коментар на Ройтерс.

Някога един от най-големите нетни вносители на енергия в света, САЩ се утвърдиха като водещ износител на суров петрол, втечнен природен газ (ВПГ), пропан, дизел и суровини за нефтохимическата промишленост. А след спада в енергийните потоци от Близкия изток през тази година, породен от конфликта с Иран, американските доставчици вече държат рекордни дялове в търговията с редица ключови енергийни продукти. Тези значителни пазарни дялове осигуриха на Вашингтон и на американските енергийни производители безпрецедентно влияние върху международните пазари.
Сега въпросът е дали възходът на износа има потенциал да продължи.
Смесена картина
В абсолютно изражение енергийният износ на САЩ вероятно има потенциал за по-нататъшен растеж, тъй като продължава въвеждането в експлоатация на нови съоръжения за ВПГ, а вътрешният добив на петрол се задържа близо до рекордни нива.
Постигането на такъв ръст в пазарния дял, какъвто наблюдавахме през последното десетилетие, обаче ще бъде много по-трудно. САЩ вече не са „новият играч“, който предизвиква статуквото на световните енергийни пазари, а доминиращ фактор, който конкурентните износители ще се стремят да изместят.
Освен това, с възстановяването на добива и износа в Близкия изток – след щетите, нанесени по време на конфликта на САЩ и Израел с Иран – може да се очаква, че конкурентните износители от региона на Персийския залив ще си върнат част от пазарния дял, държан от САЩ. Очаква се също така производителите на енергия в Южна Америка и Африка да продължат да насочват все по-големи обеми от продукцията си към международните пазари, борейки се за жизненоважни приходи от износ.
Въпреки това изглежда, че САЩ ще запазят централната си роля в световната енергийна търговия и през идните години. Страната остава най-големият производител на петрол и природен газ в света, а експортното ѝ портфолио обхваща всичко – от суров петрол и ВПГ до газови течности, преработени горива и петролен кокс.
Това разнообразие в производството осигурява търговска гъвкавост, с каквато малко конкуренти могат да се похвалят. Докато експортните позиции на Катар зависят до голяма степен от ВПГ, а тези на Саудитска Арабия – от суровия петрол, американските доставчици имат достъп до множество пазари и могат да пренасочват обеми към онези продукти, които носят най-висока възвръщаемост. Въпреки това, ерата на лесните печалби изглежда е приключила. Голяма част от растежа на износа, който превърна САЩ в енергийна суперсила, се дължи на завземането на пазарен дял от утвърдени производители.
Бъдещият растеж ще зависи повече от разширяване на общото търсене, осигуряване на нови клиенти и поддържане на ценови предимства на все по-натоварените пазари.
От вносител до износна сила
Малко държави са разширили ролята си в световната търговия с енергия толкова бързо, колкото САЩ. От 2018 г. насам износът на втечнен природен газ от САЩ нарасна от приблизително 5% от световната търговия с ВПГ до над 30% през последните месеци.
Износът на суров петрол нарасна от около 3–5% от световния износ до приблизително 10–15%.
Понастоящем износът на пропан представлява около две трети от световната търговия, докато доставките на етан от САЩ на практика доминират на глобалния пазар.
Тези постижения се дължат на повече фактори от самата „шистова революция“.
Разривът на Европа с руските енергийни доставки създаде огромна възможност за износителите от САЩ. Същевременно нестабилността в Близкия изток повиши стойността на доставките, идващи от крайбрежието на Мексиканския залив в САЩ. Купувачите, търсещи сигурност и надеждност, все по-често се насочват към американски товари.
Резултатът е рекорден обем на износа при редица енергийни суровини и стабилно нарастващ дял на САЩ в световната търговия.
По-трудната част от пътя нагоре
Същите данни, които илюстрират изключителния възход на САЩ, разкриват и едно ново предизвикателство.
Най-значителното увеличение на пазарния дял беше постигнато в периода, когато САЩ изграждаха присъствието си, започвайки от ниска база. Да се увеличи делът в световния износ на втечнен природен газ (ВПГ) от 5% на 30% е по-лесно, отколкото да се премине от 30% на 55%.
Тъй като САЩ вече държат почти целия световен износ на пропан, възможностите за по-нататъшно увеличаване на дела са ограничени.
Дори при суровия петрол, където все още има значителни възможности, САЩ вече са увеличили дела си в световния износ приблизително три пъти спрямо нивата от 2018 г.
Това е обратната страна на успеха на пазарите за суровини. Колкото по-голям става един доставчик, толкова по-труден е допълнителният растеж. Всеки нов процентен пункт пазарен дял изисква отнемане на пазарен дял от утвърдени конкуренти, вместо просто задоволяване на незадоволено търсене.
Нови конкуренти
Конкурентната среда също се променя.
През голяма част от последното десетилетие износителите от САЩ се възползваха от поредица изключително благоприятни фактори: „шистовият бум“, санкциите срещу Русия, стремежа на Европа да намери алтернативни източници на доставки и опасенията от прекъсвания в Близкия изток. Тези условия позволиха на американските производители да навлязат на пазари, които в противен случай щяха да бъдат обслужвани от конкурентни доставчици.
Бъдещият растеж вероятно ще бъде по-трудно постижим.
В сектора на втечнения природен газ (ВПГ) се развиват мащабни конкурентни проекти за износ в Катар, Канада, Обединените арабски емирства и други страни. Допълнителните доставки от тези региони ще засилят конкуренцията за купувачи в Европа и Азия.
В петрола, всяка нормализация на доставките от Близкия изток би дала на рафинериите повече възможности за снабдяване и би намалила привлекателността на американските барели, които често изискват по-дълго време за транзит и по-високи разходи за доставка от доставките от региона на Персийския залив.
Всичко това означава, че бъдещите печалби вероятно ще зависят по-малко от геополитически смущения и повече от пряката търговска конкурентоспособност.
Пиковият пазарен дял не е пиков износ
Важно е да се отбележи, че САЩ не е необходимо да увеличават дела си в световната търговия, за да увеличат обема на износа. Ако глобалното търсене на втечнен природен газ се разшири, американските износители могат да превозват повече товари, дори докато конкурентите им растат. Същата логика важи и за суровия петрол и рафинираните продукти.
Всъщност, допълнителният капацитет за втечнен природен газ по крайбрежието на Мексиканския залив на САЩ би могъл да продължи да тласка обема на износа на САЩ нагоре в продължение на години.
Това, което изглежда все по-трудно, е да се повторят изключителните печалби на пазарния дял от последното десетилетие.
Съединените щати вече са се превърнали в един от най-влиятелните участници в световната търговия с енергия. Следващият етап на растеж вероятно ще бъде по-бавен, по-постепенен и по-оспорван от предишния.









