Някои политици и обществени фигури изразяват тревожното мнение, че AI моделите с отворен код или отворени тегла (open-weight) крият по-голям риск от също толкова мощни модели със затворен код. Но схващането, че моделите с отворен код или отворени тегла са по дефиниция опасни, е погрешно; то издава неразбиране за това защо в екосистемата на изкуствения интелект съществуват различни видове модели, предназначени за различни цели, изтъква Дженифър Хъдълстън в коментар за блога на Cato Institute.

В момента основният риск, свързан с AI моделите с отворен код или отворени тегла, не е риск за сигурността. Проблемът се корени в последиците за иновациите и свободата, до които би довело едно правителствено ограничаване на начина, по който се развива AI индустрията – особено ако държавата започне да фаворизира едни решения пред други.

Какво всъщност представлява един „отворен“ модел?

За да разберем откъде произтичат опасенията относно сигурността на отворените модели, както и какви биха били потенциалните последици от политики, ограничаващи подобни модели, първо трябва да изясним разликата между отворените и затворените AI модели.

Разграничението между затворени и отворени технологии не е специфично само за изкуствения интелект. В технологичен контекст „затворена система“ обикновено се отнася до продукти (в случая – AI модели), които не могат да бъдат променяни или предлагат съвсем ограничени възможности за модификация след придобиването им. Много популярни AI модели, като Claude на Anthropic и ChatGPT на OpenAI, могат да се използват за изпълнение на най-различни задачи, но по правило не подлежат на промяна от страна на потребителя. За разлика от тях, отворените технологии – било то AI модели или по-традиционни решения като операционните системи – предоставят на потребителите по-голяма гъвкавост при модифицирането и изпълнението на програмите.

Що се отнася до изкуствения интелект, съществуват различни степени на „отвореност“. Моделите с „отворени тегла“ (open-weight) предлагат по-голяма прозрачност по отношение на това как се претеглят входните данни и как се генерират резултатите, но без да разкриват информация за самия код или данните, използвани за обучение. Истинските AI модели с отворен код (open-source) предоставят не само информация за теглата, но и за данните за обучение, както и за самия програмен код. Резултатът е по-достъпна технология, която позволява по-прецизно адаптиране на даден модел или агент към конкретни нужди.

Както е и при други технологии и софтуерни продукти, това дали една система е отворена или затворена, не я прави автоматично „по-добра“ или „по-лоша“. Различните приложения изискват различен баланс между достъпност и гъвкавост, от една страна, и лекота на използване или доверие – качества, които често се свързват с утвърдените модели със затворен код.

Защо отвореният код е от значение?

За много потребители AI продуктите с отворени тегла или отворен код осигуряват ценна гъвкавост и възможности за избор. Моделите с отворени тегла (open-weight models) позволяват на всеки, разполагащ с подходящото оборудване, сам да стартира модела, докато моделите с отворен код (open-source models) дават възможност на всеки с необходимите ресурси сам да създаде подобен модел. Например, Бен Афлек изрази възхищението си от възможностите на технологията, след като използва модели с отворени тегла, обучени върху негов собствен набор от данни за скорошен филмов проект.

Засиленото внимание към AI моделите с отворен код или отворени тегла вероятно се дължи на два фактора в сферата на политиките: нарастващите опасения относно заплахите за киберсигурността, свързани с изкуствения интелект, и растящата популярност на модели, свързани с Китай, които обикновено са с отворен код или отворени тегла. Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че ръководители на лаборатории за AI със затворен модел критикуват своите по-отворени конкуренти, определяйки ги като „по своята същност рискови“.

Както и в по-широкия дебат за изкуствения интелект, тези опасения следва да се разглеждат в по-общ план, а не да се фокусират върху конкретен тип модел или бизнес модел. В ерата на изкуствения интелект и напредъка в квантовите изчисления е напълно уместно да се водят дискусии относно готовността за киберсигурност. По същия начин е основателно да се обсъждат уязвимостите и използването на китайски модели в определени инфраструктурни системи. Тези притеснения обаче не бива да водят до демонизиране на концепцията за отворен код като цяло, нито до възпрепятстване на разработването на конкурентни модели, подкрепяни от САЩ.

По-отворените модели предлагат по-адаптивна, гъвкава и често по-евтина алтернатива. Те създават ценни възможности за намиране и разработване на решения, които биха били твърде скъпи или напълно невъзможни в рамките на ограниченията, налагани от затворените модели. Освен това, тези модели могат да изиграят ключова роля в предотвратяването на подход, налаган „отгоре надолу“ – подход, който сам по себе си би могъл да породи опасения относно възможността на правителството да ограничава достъпа до важна информация или услуги. Нещо повече, гъвкавостта и адаптивността на моделите с отворен код създават предпоставки за по-силна конкуренция и предоставят алтернативен начин за участие на пазара за онези потребители, чиито предпочитания относно конкретните резултати, генерирани от моделите, могат да варират.

Първоначално се смяташе, че моделите с отворен код са с по-ниско качество от моделите със затворен код, но много компании успяха да стопят тази разлика. Според проучване от януари 2026 г., моделите с отворен код достигат над 90% от възможностите на тези със затворен код, като разликата между тях продължава бързо да намалява. Макар някои да виждат в това риск, подобен подход може да осигури по-широк достъп до инструменти, необходими както за отделните потребители, така и за бизнеса.

Подобно на ситуацията при операционните системи, моделите с отворен и тези със затворен код могат да служат за различни цели и да бъдат по-подходящи за конкретни задачи. В някои случаи сигурността или готовността за незабавна употреба на моделите със затворен код са за предпочитане. В други ситуации моделите с отворен код предлагат по-голяма гъвкавост, по-ниски разходи и възможности за експериментиране, които могат да задоволят нужди, оставащи незадоволени от моделите със затворен код или изискващи твърде големи разходи.

Въпреки това, невинаги е така. Например, когато Claude „атакува“ моделите с отворени тегла на Hugging Face, той разполагаше с гъвкавостта и функционалностите, необходими за установяване на случващото се. Ето защо е важно регулаторните политики да не отдават прекомерно предпочитание на един конкретен модел за разработка, особено предвид факта, че технологията и нейните приложения продължават да се развиват.

Законодателите и регулаторите не бива да изграждат погрешни предположения относно рисковете, свързани с моделите с отворен код, а по-скоро трябва да преценят дали строгите регулации не биха могли да ограничат достъпа до подобни инструменти. Съществува търсене на модели с отворен код както в САЩ, така и в международен мащаб. Политика, която възпрепятства развитието на конкурентоспособни модели с отворен код в САЩ, в крайна сметка би навредила на глобалната конкурентоспособност на американската индустрия в сферата на изкуствения интелект.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"