Много потребители смятат, че трябва да приемат всички бисквитки за достъп до даден уебсайт, но това не винаги е така. Ако щракнете върху „Приемам“ наизуст, нямате представа с какво се съгласявате. Или може би не Ви пука? Друга възможност е да управлявате бисквитките си, но какво изобщо означава това?
„Аз съм като всички останали. Искам този изскачащ прозорец да изчезне възможно най-скоро. Идеята да питате хората за разрешения всеки път, когато отидат на уебсайт, е досадна„, заявява Лу Монтули, инженерът, изобретил бисквитките на 23-годишна възраст.
Всеки уебсайт, който посещавате, поставя бисквитки във вашия браузър. Целта на бисквитката е да позволи на уебсайта да разпознае браузъра. Ето защо нещата в пазарската ви количка са все още там на следващия ден или тази статия помни къде сте спрели да четете.
Ето някои от най-често използваните термини, за които ви питат тези досадни полета за разрешения, и какво може да искате да изберете, когато ги видите.
Какво наистина правят някои от видовете бисквитки:
• Session Cookies – те са временни и не се запазват, когато излезете от браузъра си.
• Persistent Cookies – постоянните бисквитки ще останат на вашия твърд диск, докато не ги изтриете или докато браузърът ви не го направи. Те имат дата на изтичане, заложена в техния код. Тази дата на изтичане се избира от уебсайта, който ги поставя във вашия браузър.
• First-Party Cookies са тези, които се поставят директно от уебсайта, който посещавате.
• Third-Party Cookies се поставят на вашето устройство от рекламодатели, партньори за данни или каквито и да било инструменти за анализ, които проследяват посетителите (обикновено по искане на тази първа страна).
• Strictly Necessary Cookies, или строго необходимите бисквитки позволяват да преглеждате съдържанието на уебсайта и да използвате неговите функции.
• Preference Cookies, aka Functionality Cookies – бисквитки за предпочитания, или функционални бисквитки, позволяват на уебсайта да запомни въведените от вас данни: например вашето потребителско име, парола, адрес за доставка, имейл, телефон и предпочитан начин на плащане.
• Statistics Cookies, aka Performance Cookies -статистически, или производителни бисквитки, записват как сте използвали уебсайта. Въпреки че те виждат връзки и посетени страници, вашата самоличност не е свързана с тези статистически данни.
Какво трябва да избера? Има ли значение?
Монтули определя изскачащото поле за разрешения като „наистина глупава идея“. Всеки път, когато щракнете върху „Приемам всички“, си мислите: Защо всеки уебсайт продължава да ми задава тези въпроси?
Много по-ефективно би било потребителят да избере предпочитанията си за бисквитки веднъж в своя браузър и всеки уебсайт, който посещава, да уважи този избор.
Това, което много хора не знаят е, че през 2018 г. Европейският съюз прие Общ регламент за защита на данните (GDPR). Именно този закон отчасти е причината полетата за разрешение за бисквитки да стават все по-разпространени.
Като част от GDPR, компаниите, базирани извън Европа, могат да бъдат наказани с огромни глоби, ако проследяват и анализират данни за посетителите от ЕС на уебсайта си, без да са получили съгласието на потребителя. Бисквитките са предназначени да осигурят на потребителите по-голям контрол върху техните данни. Това води до объркване на пазара на САЩ, защото страната няма подобни закони за защита на поверителността на своите граждани.
През февруари 2022 г. статия във Forbes поставя въпроса дали е време за американска версия на GDPR. Смисълът на такъв закон би бил „получаване на изрично съгласие за събиране на данни и изтриване на данни, ако съгласието бъде оттеглено“. Това звучи като страхотна идея, но дали е осъществима.
Дали е вярно, че всичко в интернет остава. „Не“, казва Монтули. Това е така, защото информацията в интернет е отделена от текущото ви онлайн присъствие. Бисквитката може да съдържа допълнителна информация, но основната цел е да позволи на уебсайта да знае кога същият браузър се ползва отново, да може да се види, че това е същият браузър, който е ползван преди няколко секунди или дори преди няколко месеца.“, казва той. „Но след като бисквитката бъде изчистена, вече няма свързаност с вас.„
Липсата на прозрачност относно това как работят бисквитките и кой управлява събраните от тях данни е голяма част от проблема. Когато посетите основен уебсайт, който е наел мрежа за проследяване на реклами на трета страна, вашият браузър може да получи бисквитка на трета страна без ваше знание. Липсата на прозрачност означава, че друга бисквитка от друг уебсайт е добавила вградено съдържание, без ваше знание.
Монтули казва, че ако се изчистват често бисквитките на браузъра, няма да има никакви прикачени файлове към дадения потребител личните му данни, поне за този уебсайт на първа страна. „Когато се върнете към този уебсайт, след като изчистите бисквитките си или дори ако имате нов набор от бисквитки, няма връзка между вашия браузър и браузъра, който се е свързал с този сайт преди няколко месеца.“
„За да тествам хипотезата, опитах да управлявам и блокирам бисквитки на произволни сайтове. Напълно игнорирах полето за разрешение на всеки, който ме помоли да приема бисквитки. Повечето от тези сайтове така или иначе ми позволиха достъп. Само няколко сайта ме блокираха, защото игнорирах полето за разрешения. В тези случаи единственото решение, което трябваше да взема, беше дали да се доверя на сайта. Тъй като всъщност нямах нужда да чета каквото и да било съдържание от тези сайтове, просто продължих напред. В крайна сметка не пречи да изберете бисквитките, които искате да приемете, и тези, които искате да блокирате. Просто бъдете готови да го правите всеки път, когато посещавате или всеки път, когато изчиствате бисквитките си, което трябва да свикнете да правите редовно.“
