Мат Лийкок е едно от най-големите имена сред любителите на настолни игри. През 2008 година той издаде „Пандемия“, игра, в която участниците си помагат, за да спрат разпространението на измислени вируси по света, докато в същото време разработват стратегии за дългосрочни лечения. От играта са продадени повече от 2 милиона копия, като в рамките на миналата година, по обясними причини, интересът и продажбите са се увеличили.
Ако идеята за създаване на дизайн на забавна игра, чиято тема са бушуващи болести звучи като тежка задача, 49-годишният Лийкок изтъква, че превръщането на темата за изменението на климата в забавление е още по-трудно. „Преди дори не съм се опитвал да създам игра, която е вярна на науката“, отбелязва той в интервю за Ню Йорк Таймс.
„Пандемия“ има за цел да създаде усещане за напрежение у играчите, казва той, но новата игра, чието временно име е „Климатична криза“, има „по-високи амбиции“. Освен че играта трябва да е развлекателна, той се надява, че тя ще промени действията на хората и в реалния живот.
„Имам златна възможност да създам кооперативна игра, която може да направи позитивна разлика“, коментира той и подчертава, че не иска да пропуска подобна възможност.
Трима други дизайнери на настолни игри споделят, че „Климатична криза“ звучи като труден проект. „Повечето хора смятат игрите за средство да избягат от реалния живот“, казва Елизабет Харгрейв, създател на Wingspan, в която играчите се състезават да насочват птици към природни резервати. „Трудно ми е да си представя как може да се направи забавна игра за много страшна, реалистична ситуация“, добавя тя. Но, по думите й, „ако някой може да го направи, това е Мат Лийкок“.
Лийкок първоначално искал да създаде игра за климатичните промени през август 2019, след като британски учен му изпратил имейл, в който предлагал да промени „Пандемия“, като смени тематиката й. Лийкок отхвърлил идеята, но след това още хора се свързали с него със същата идея и през март 2020-та, той решил да се пробва. Докато голяма част от света била затворена и хората търсели забавление, той започнал да чете подробно за климатичните промени.
„Веднага изпаднах в бездна на отчаяние“, споделя Лийкок. „Книгите за климатичната криза са трудни за четене, защото всички започват с представяне на кризата и се опитват да те накарат да осъзнаеш колко сериозна е ситуацията.“
По негови думи, той се измъкнал от дупката едва, след като започнал да работи заедно с Матео Менапаче, италиански дизайнер на игри от Лондон. Заедно те проучили възможните изходи от кризата, които включват използването на чиста енергия и гео-инженерни проекти, които премахват въглероден диоксид от атмосферата.
Лийкок осъзнал, че това не е единствено история за гибел и мрак. „Това беше много важно, защото за създаването на една игра, е нужно да измислиш как играчите могат да спечелят“, казва той. „Когато се справихме с това, започнахме да постигаме прогрес“.
В сегашния си формат, в „Климатична криза“ (която още се разработва) участват четирима играчи, които заемат позициите на САЩ, Европа, Китай и Глобалния юг, с обща цел да намалят емисиите на парникови газове, за да може температурите на Земята да спрат да се повишават.
Играта се играе на рундове, които представляват периоди от четири години – от днешни дни до 2050-та. Във всеки рунд играчите поставят карти, на които са изписани политики за справяне с намаляването на емисиите, като например строеж на соларни енергийни централи или увеличаване на рециклирането на хранителни отпадъци. Техните въглеродни приноси са представени чрез кафяви кубчета, които се събират в средата на игровото поле, докато червени броячи се движат по нарисуван термометър с всяко увеличение на температурата на Земята.
Лийкок споделя, че се опитва да направи играта точна от научна гледна точка, като търси отзиви от експерти и служители в Климатичния Център. „Не искам да съм в ролята на случаен човек, който излиза публично и твърди, че има всички отговори“, казва той.
Точността обаче усложнява процеса. Лийкок трябва да се увери, че играта не става прекалено детайлна, ако иска тя да е популярна, коментира Витал Ласерда, друг дизайнер на игри, създал собствена игра за климатичните промени, наречена СО2, като книжката с правила била 26 страници. Той добавя, че любителите на играта му не били много.
Лийкок твърди, че осъзнава този недостатък. „Климатична криза“ вече е преминала през 70 версии, а ги очакват още месеци работа. Той създал „Пандемия“ за 3 години, докато работел на пълен работен ден като дизайнер за Yahoo.
Менапаче, сътрудникът на Лийкок, добавя, че най-големият проблем, който имат в момента е как да създадат чувство за темпо и напрежение. По време на една от тестовите им игри, играчите си мислели, че се справят добре по време на първите три рунда, но след това температурата рязко се повишила и играта внезапно приключила.
„Почти направихме симулация на една от прогнозите, че планетата бавно върви към катастрофа“, казва Менапаче. По думите му, това може би е добро представяне на реалността, но не е добре ще се отнася до игралната перспектива.
