Изкуственият интелект променя начина, по който финансовите институции оценяват риска, разпределят кредити и реагират при стресови ситуации. Той все по-дълбоко се интегрира в архитектурата на вземане на решения във финансовата система. За централните банки и органите за финансов надзор основното предизвикателство е да гарантират, че изкуственият интелект се управлява по начин, който укрепва, а не подкопава финансовата стабилност, изтъква анализ, публикуван в блога на Международния валутен фонд…
Открояват се три основни приоритета:
- Засилване на надзора и управлението върху използването на изкуствен интелект в търговията, кредитирането и надзорните технологии (SupTech).
- Подобряване на видимостта върху използването на AI, зависимостите между системите и рисковете от корелация на активите, породени от синхронизирани търговски стратегии.
- Задълбочаване на международното сътрудничество в областта на оперативната устойчивост и киберзащитата.
Изкуственият интелект съкращава времето и разстоянията във финансите. Търговията, решенията за отпускане на кредити и надзорните анализи все по-често се извършват в реално време, което променя начина, по който шоковете се разпространяват и скоростта, с която могат да се превърнат в системен риск. В резултат на това отговорностите за функционирането на пазарите, финансовата стабилност и оперативната устойчивост все повече се преплитат с политиките и механизмите за управление на изкуствения интелект.
Търговия и кредитиране
Изкуственият интелект вече е дълбоко интегриран в търговията и инвестиционната дейност на големите капиталови пазари. Модели за машинно обучение генерират високочестотни търговски сигнали, а генеративният AI анализира в реално време конферентните разговори за финансовите резултати на компаниите, регулаторните документи и икономическите новини. Засега влиянието на AI е по-скоро еволюционно, отколкото революционно, но внедряването му се ускорява сред големите инвестиционни банки, управляващите активи дружества и хедж фондовете.
При нормални пазарни условия ефектите са предимно положителни. Изпълнението на сделки с помощта на AI подобрява ликвидността, намалява транзакционните разходи и ускорява процеса на формиране на цените. На кредитните пазари моделите, подпомагани от AI при кредитирането на потребители и малки предприятия, подобряват откриването на измами и разширяват набора от данни, използвани за оценка на риска.
При периоди на напрежение обаче същите тези характеристики могат да усилят нестабилността. Изкуственият интелект прави пазарите по-бързи и по-тясно взаимосвързани. Анализ на МВФ показва, че някои фондове, използващи AI, ребалансират портфейлите си значително по-бързо от традиционните стратегии, което усилва ценовите колебания, когато множество модели реагират на сходни сигнали. Стадното поведение не е ново явление, но AI може да промени неговата динамика. Бъдещите внезапни сривове („flash crashes“) може да възникват не толкова заради програмни грешки, колкото защото множество системи с изкуствен интелект реагират едновременно на една и съща информация.
Непрозрачността създава допълнително предизвикателство за регулаторите. Дори най-сложните финансови институции понякога изпитват затруднения да обяснят защо дадена AI-базирана стратегия се е държала по определен начин по време на стрес. Това затруднява централните банки и надзорните органи при откриването на възникващи рискове и диагностицирането на пазарни сътресения.
Политиките трябва да наваксат тези промени. Централните банки и органите за финансов надзор ще трябва по-внимателно да наблюдават AI-базираните стратегии, да картографират рисковете от корелация и да гарантират, че стрес тестовете отразяват скоростта, мащаба и взаимодействията на решенията, вземани с помощта на AI. Засиленото наблюдение и по-добрите данни за внедряването на AI, зависимостите между моделите и пазарните експозиции ще бъдат важно допълнение към традиционните капиталови и ликвидни буфери, които ще останат основен стълб на финансовата устойчивост. По-голямата прозрачност относно начина, по който се използват ключовите модели, може да помогне на властите да идентифицират потенциалните източници на системен риск.
В по-дългосрочен план добре управляваният изкуствен интелект би могъл да намали влиянието на човешките пристрастия и да разнообрази процесите на вземане на решения. Реализирането на тези ползи обаче ще зависи от надеждни механизми за управление на моделния риск и прозрачност при използването на AI.
Инфраструктура и операции
Изкуственият интелект променя и оперативната основа на финансовата система. Банките все по-често го внедряват в административните и рисковите си функции, съкращавайки процеси, които някога са отнемали дни, до работни потоци в реално време. Финансовите пазарни инфраструктури – като борси, клирингови къщи и платежни системи – също могат да използват AI за наблюдение на системите и откриване на аномалии, тъй като обемът и сложността на транзакциите нарастват.
Основният риск произтича от концентрацията на критични услуги и общите зависимости. Много AI приложения разчитат на ограничен брой доставчици на облачни услуги, данни или модели.
Макар тези зависимости често да остават невидими на равнище отделна компания, те могат да създадат значителни системни уязвимости. Прекъсване при ключов доставчик – независимо дали поради технически проблем, кибератака или геополитически фактор – може едновременно да засегне множество финансови институции.
Няколко институции, сред които Европейската централна банка и Английската централна банка, вече разшириха своите рамки за оперативна устойчивост, така че изрично да обхващат критичните външни доставчици, включително доставчиците на AI и облачни услуги. Централните банки и надзорните органи се нуждаят от цялостно картографиране на зависимостите, свързани с AI, минимални стандарти за устойчивост на ключовите доставчици и планове за действие при едновременни прекъсвания.
В същото време самите регулаторни решения могат да повлияят върху риска от концентрация. Ако нормативната или надзорната рамка косвено насърчава използването на ограничен кръг одобрени AI доставчици или стимулира компаниите да използват сходни бизнес модели и инструменти, това може да увеличи общите зависимости и вероятността от едновременни откази. Регулаторите ще трябва внимателно да балансират между предимствата на работата с добре оценени доставчици и системните рискове, които произтичат от прекомерната концентрация и уеднаквяване.
Управление на риска и надзор
Изкуственият интелект променя начина, по който централните банки и органите за финансов надзор изпълняват своите функции. Надзорните технологии (SupTech) вече се използват за подобряване на пазарното наблюдение, идентифициране на възникващи рискове и по-ефективно насочване на надзорната дейност. Надзорните институции във Франция, Португалия, Германия и Япония използват машинно обучение за анализ на данни за ценни книжа и деривати с цел откриване на аномалии, докато Федералният резерв на САЩ, ЕЦБ и Централната банка на Канада използват технологии за обработка на естествен език, за да анализират надзорни доклади и потребителски жалби и да откриват навреме нововъзникващи рискове.
С усложняването на финансовите системи SupTech може да подобри навременността, обхвата и аналитичната дълбочина на надзорната дейност. Това обаче поставя и нови предизвикателства пред управлението. Макар AI да може да помогне за преодоляване на недостига на квалифицирани кадри, той изисква специализирана експертиза, която е ограничена, особено в развиващите се икономики. Надзорните органи ще трябва да развият по-силни технически способности за оценка на все по-сложните AI системи и при необходимост да разчитат на специализирани външни институции. Моделният риск и прекомерното доверие в автоматизираните резултати могат да създадат „слепи петна“, особено когато системите функционират неефективно в условия на стрес.
Поради това редица институции вече следват ясен принцип: изкуственият интелект трябва да подпомага, а не да заменя експертната преценка на надзорните органи. С разширяването на използването на SupTech ще бъдат необходими надеждни механизми за управление, изисквания за обяснимост на моделите и човешки контрол, както и инвестиции в капацитета на надзорните институции.
Киберзаплахи, подсилени от AI
Генеративният изкуствен интелект бързо увеличава скоростта, мащаба и сложността на кибератаките. Фишинг атаките стават все по-убедителни, схемите за измами се адаптират в реално време, а времето между откриването на уязвимост и нейното използване непрекъснато се съкращава. В резултат институциите разполагат с все по-малко време за откриване и неутрализиране на заплахите.
За централните банки и финансовите надзорни органи тези рискове вече не са само оперативен проблем. Тъй като AI увеличава възможностите на злонамерените участници, киберустойчивостта се превръща във въпрос от макрофинансово значение.
Проучване на Банката за международни разплащания показва, че повечето централни банки вече използват или планират да използват генеративен AI за откриване и реагиране на киберзаплахи, като същевременно признават, че същите технологии увеличават и възможностите на нападателите. В Япония регулаторите работят с водещи финансови институции, за да оценят готовността им за AI-базирани киберрискове, а анализите на Г-7 определят тези заплахи като общи уязвимости, които изискват координирани действия.
Приоритетите на политиката са ясни. Централните банки и органите за финансов надзор трябва да засилят изискванията за киберустойчивост, да провеждат системни учения, включващи сценарии с използване на AI, и да подобрят обмена на информация за заплахите и защитните мерки. Инвестициите в защитни AI системи – при ясни предпазни механизми – ще бъдат решаващи за поддържане на темпото спрямо постоянно развиващите се кибератаки.
Изграждане на стабилност в ерата на AI
Изкуственият интелект вече е въпрос на финансова стабилност, който обхваща пазарите, финансовите институции, финансовата инфраструктура и надзорната дейност. В една финансова система, подпомагана от AI, стабилността ще зависи по-малко от отделните модели и много повече от институциите, стимулите и защитните механизми, които определят начина на тяхното използване. Международният валутен фонд може да подпомага държавите при идентифицирането на възникващи уязвимости, обмена на опит и разработването на надеждни политически рамки чрез надзорната си дейност, оценките на финансовия сектор и програмите за изграждане на капацитет.
Ако политиците действат навреме и координирано, изкуственият интелект може да укрепи устойчивостта на световната финансова система. Ако това не се случи, бъдещите финансови сътресения могат да бъдат по-бързи, по-силно взаимосвързани и значително по-трудни за овладяване в сравнение с кризите от миналото.
