Публикуваме изследването на доктора по икономика Александър Александров от 1991 година, плод на дългогодишно анализиране на икономическото развитие на новите индустриални страни от Азия, Латинска Америка и Африка. По-внимателно са проследени процесите в Република Корея, Тайван, Сингапур. Прави се паралел със стопанската ситуация в България, защото и в двата случая става въпрос за необходимост от бързо наваксване на изоставането. Търси се отговор на въпроса защо България не е по пътя на азиатските „икономически тигри“.
Защо предмет на изследването са именно новите индустриални държави от Азия и защо в центъра на анализа се представя връзката промишлено развитие – търговска експанзия.
Първо, смята се, че моделът на азиатските индустриални държави е издържал изпитанието на времето. Т.е. успехът тук се възпроизвежда вече четвърто десетилетие (текстът е създаден през 1991 година, б.р.), което говори за самоподдържащо се развитие и траен модел. За разлика от тях новите индустриални страни от Латинска Америка претърпяха редица неуспехи, особено през първата половина на 80-те години. Изобщо там ясно се очертава циклично развитие, стигащо понякога до периоди на стагнация.
Второ, връзката промишлено развитие – търговска експанзия е ключова изобщо при анализа на икономическото развитие на новите индустриални страни и за разбиране на дълбоката същност за успеха на техния модел.
През следвоенния период в десетки страни, включително и в нашата, съществуваше разбирането, че разковничето на ускорената икономическа модернизация е в промишленото развитие и цялостната индустриализация на икономиката. Но колко от тях доведоха до успешен край тази идея? Много малко страни започнаха още от първоначалните етапи на своето промишлено развитие да изнасят преработени изделия на световния пазар. Първоначално само няколко развиващите се страни приложиха цялостна система от мерки, която е прието да се нарича „стратегия за експортна ориентация на промишлеността“. В тези страни тази стратегия се превърна в нещо като национална икономическа религия, а по-късно те бяха последвани и от много други държави.
В периода 60-80-те години икономическият растеж на азиатските нови индустриални държави надмина този на другите развиващите се страни. Тази зона от световното стопанство трайно се очерта като най-бързо развиваща се. Значително нарастна и абсолютният размер на БВП, както и неговите стойности на глава от населението. Настъпиха качествени изменения в неговата структура. Основен отрасъл стана преработващата промишленост. Бързо нарастна производителността на труда, бързо се развиват външно-икономическите връзки на тези страни. Основата на техния износ са изделията на преработващата промишленост. Те притежават висока конкурентоспособност и се продават в нарастващи количества, което заедно с провежданата от тях икономическа стратегия и политика дава основание да се говори за много сериозна търговска експанзия.
Дискусията относно факторите и особено кой от тях има най-голямо значение за икономическите успехи на новите индустриални страни се превърна във важна тема. Безспорно има значение местоположението, миналото развитие, опитът ,който са натрупали народите на тези страни, геополитическите планове на великите сили, политиките на транснационалните корпорации и прочие. Много е важно обаче да отбележим, че икономиката на тези страни се развива на пазарна основа при засилващата се откритост към световното стопанство, при което се отчитат както реалното разположение на силите в световната икономика, така и необходимостта на националните ръководства да се подчиняват както на практическите му последствия, така и на интересите на националните икономики на предприемачите.
Процесът на промишлено развитие на азиатските индустриални дърлжави минава предз няколко етапа. През първия етап се поставят основите на промишлеността – до края на 50-те години. Това е така нареченият импортно-заменящ модел на промишлено развитие. През него на основата на местното промишлено производство се заменят аналогичните произведения от внос. В действителност през този етап по-ясно изразено преминават Корея и Тайван поради по-големите възможности на вътрешните си пазари. През 60-те години азиатските индустриални страни започват да прилагат експортно ориентиран модел на промишлено развитие. Въпреки различията между страните, те като цяло успяват да участват все по-активно в структурното преустройство на световната икономика през този период. В азиатските нови индустриални страни се създават предприятия за производство на трудоемка масова потребителска продукция. Основни пазари стават САЩ, Европейската общност и Япония. Още през този период на основата на натрупания опит започва усложняване на произвежданата продукция, залагат се основите на свързване на научно-изследователска развойна дейност с производството. От края на 70-тe и началото на 80-те години започва третият етап на индустриално развитие на тези страни. През него индустриалната стратегия и политика се диверсифицират. Наред с експортната ориентация ясно се очертават вторият и третият етап на заместване на вноса. На тази основа все повече се разчита на нарастване на вътрешното търсене. През този етап преработващата промишленост се натъква на редица проблеми, характерни за по-напредналите етапи на промишлено развитие. Непрекъснато нараства конкуренцията от втория ешалон развиващи се страни, износители на промишлена продукция. Изчерпват се източниците на самия промишлен растеж вътре в страните – евтина работна сила, енергия, суровини и даже чисто физическо пространство. Промишленото развитие в най-напредналите страни в света навлиза отново в период на структурно преустройство, което изисква промени и в новите индустриални държави. В стремежа си да разширяват и запазват своите позиции те са принудени с бързи темпове да преустройват производството си с новите изисквания на научно-техническия прогрес. Досега като цяло азиатските страни се справят успешно с предизвикателствата на промените в световната икономика и сериозните трудности от вътрешен характер (включително политически и социални). Основна водеща линия и причина за тези успехи е улавянето и изследването на най-новите тенденции в световното стопанство и много успешното реагиране и адаптиране на вътрешните структури на външните импулси
Причините за така силно изразената търговска експанзия се крият както в логиката на тяхното вътрешно развитие и природно-географските им дадености, така и във вътрешните фактори, свързани със структурните преустройства в световното стопанство през 60-те години. Именно съчетанието на тези фактори дава като резултат търговска експанзия и на нейната основа ускорен икономически растеж. Чуждестранният капитал мигрира и в много други развиващи се страни, но именно азиатските са това място, където този капитал наистина реализира значителни печалби, но в последна сметка става и основен проводник за тяхната търговска експанзия и икономически растеж и в края на краищата за преодоляване на тяхната изостаналост по пътя към тотална модернизация на обществата и създаване на богати държави. Това е един от примерите, в който учениците, усвоявайки всички уроци на своя учител, след време стават негови партньори. Но за да стане това, е необходимо не само добър учител, но и талантливи ученици.
Търговската експанзия на азиатските страни не е логично следствие на тяхното вътрешно развитие, както навремето при капиталистическите държави. Точно обратното, външно-икономическите връзки, преди всичко износът, стават основен катализатор на икономически растеж. По стойност на износа азиатските нови индустрии са сред 20-те най-големи износители като изпреварват Швеция, Швейцария, Австрия, Испания. Основни техни партньори са развитите индустриални държави, но с времето настъпва и диверсификация – увеличава се делът и на други развиващи се страни, а по-късно страни от Източна Европа, СССР, КНР. В него все повече присъстват високотехнологически изделия, като по-обикновените изделия започват да се произвеждат в други развиващи се страни, наречени „второ поколение“ – Малайзия, Филипините и т.н.
Новите индустриални държави тръгват към замайващите си икономически успехи от по-ниско общо икономическо и културно развитие в сравнение с България. Основна задача пред тях, както и пред нашата страна в сведвоенния период е да се осъществи бърза модернизация на обществото и преди всичко в икономиката, както и в обозрими срокове да се настигнат развитите държави. Когато сега сравняваме резултатите, виждаме, че някои от новите индустриални страни за около три десетилетия са на път да изпълнят тази задача и вече плътно се приближават до някои от най-развитите държави в света. Близо след тях се придвижва и второто поколение нови индустриални страни. Къде сме ние – в тежка икономическа криза, без определена перспектива за скорошното й преодоляване. Тук трябва да се имат предвид две неща – не бива да се зачертава цялото ни икономическо развитие досега, нито да се смята, че развитието на новите индустриални страни и низ от триумфи. И те имат своите трудности, ограничения и кризи. И все пак очевидно е, че техният модел на развитие е жизнен, дава значителни резултати, докато нашият очевидно трябва да бъде изцяло подновен.
Преди години в някои закрити писания и речи след възхищението по повод успехите на Япония, а след това и на Южна Корея се заключаваше – ето това трябва да правим и ние – високи темпове на икономически растеж. Сега виждаме какво ни струват тези темпове „на всяка цена“. Говорим за „кух“, „обедняващ“ растеж. Изглежда бившите управляващи екипи са били подлъгани от авторитарния характер на управлението в много от новите индустриални страни. Очевидно се е смятало, че именно такава власт е основна предпоставка за постигане на бързи икономически успехи. Тук не се отчита една „малка подробност“, а именно, че авторитарната надстройка се издига над една пазарна икономика, която държавата „настройва“ към ускорено развитие, а не шиба с камшика на командно-волунтаристичната принуда. Често се повтаря, че държавната намеса в икономическото развитие на страни като Южна Корея, Тайван и Сингапур сътворяват техните икономически успехи. Да, но успехите на една пазарна икономика и държавна намеса, събразена със законите на пазара.
Когато говорим за държавната намеса в развитието на тези страни трябва да имаме предвид, че не само всячески се стимулират производството и предприемачите (да не говорим за специалните грижи за дребния и средния бизнес), но държавата поема до голяма степен задачата за развитието на науката и всестранно поощрява приложението й в производството, съдейства за развитието на образованието и особено за неговата практическа насоченост, изгражда с ускорени темпове икономическата инфраструктура. Една друга много важна функция на държавата в тези страни е външноикономическата. Ние години наред хвалим нашия държавен монопол върху външноикономическите отношения и смятаме, че той ни гарантира най-доброто участие в международното разделение на труда. Наред с това се ширеше мнението, че едва ли не в развиващите се срани държавата е вдигнала ръце и е оставила чуждестранния капитал да ги разграбва. Не че не е имало грабеж и икономическа принуда, но с годините много от развиващите се страни превърнаха държавата в прецизен инструмент за защита на националните си интереси. Те умело ги бранят в световните организации, чуждестранният капитал е селективно насочван и когато е необходимо и възможно – ограничаван. Дългогодишен пазарлък се води по въпроса за разсрочване и анулиране на дълговете на развиващите се страни, така че държавата в редица развиващи се страни не е някаква стена, която да превърне вътрешната икономика в тихо пристанище, а след това и в блато, а онази прецизна мембрана, която хем ще допусне необходимите външни импулси, хем ще предпази националната икономика (доколкото обективните възможности на страната позволяват) от сътресенията в световното стопанство.
Поучително за нашата страна е и формирането на отрасловата структура на икономиката в новите индустриални страни. Тя се извършва съобразно предишния опит и дадености, а не според някакви догматични схеми. Първоначално се развива леката промишленост, а след това тези от тях, които имаха необходимите предпоставки, започнаха селективно да развиват отрасли и на тежката промишленост. Други се насочиха към високо-технологичните отрасли. Едновременно с това в повечето азиатски страни специално внимание се отделя за преустройството и развитието на селското стопанство.
Навреме приетата и неотстъпно следвана от азиатските нови индустрии стратегия за експортна ориентация на преобладаващата промишленост доведе до качествено ново свързване на тези държави със световния пазар – от износители на суровини, те в исторически кратки срокове се превърнаха в продавачи на преработени, а по-късно и на високо-технологически изделия. Нашата страна също осъществяваше доста активна експортна политика, но поради ясни причини тя се реализира преди всичко в рамките на пазара на СИВ. Но в действителност, това не беше истински пазар: планово директиран характер на връзките, непълноценност на преводната рубла, изкривявания в ценовата политика и т.н. Точно за това той сега се разпада и ерозира според законите на реалната икономика. По този начин се подриват основите на нашата частична експортна ориентация, най-малкото защото пазарите на партньорите от СИВ стават много по-конкурентни отпреди.
Много думи се изписаха за усърдието, трудолюбието и сръчността на източните народи. Не по-малко са тези за нашето трудолюбие. Но докато качествата на работната сила от изток се виждат в стоките, които в огромни количества обикалят целия свят, то трудолюбието на българина се превърна в празен лозунг, неспособен да излъже нито нас , нито света. Предишната икономическа система отчужди човека от плодовете на неговия труд. Направи го бездушен изпълнител. Отучи го да работи съвестно и много. Точно обратното е в източните страни – към придобитата от векове традиция на съвестен труд и прилежност се прибавя най-модерна организация на труда. Създава се чувство за родова принадлежност на всички служители в една фирма, култивира се национална гордост от постигнатите икономически успехи.
През следвоенния период по пътя към икономическия просперитет стартираха десетки държави, но действителен успех постигнаха немного от тях. Някои така затънаха, че сега се говори за „чътвърти свят“. Други загубиха предишните си преимущества и преживяват продължителна стагнация. Когато се опитваме да си представим кои черти от модела на новите индустриални държави можем да вземем, като че ли песимизмът взима връх над оптимизма. Ние извършваме преход към демократична система, но опита на развиващите се страни показва, че в условия на изостаналост е необходима силна държавна намеса, която да фокусира в една цел националните усилия, успешно да направлява и хармонизира интересите в страната и да гарантира външни пробиви. Затова жизнено е необходим национален консенсус по въпросите на икономическото развитие. Ще се окажат ли политическите сили в България способни да го постигнат и изобщо възможно ли е това да стане през преходния период, който преживяваме. Икономическите успехи на новите индустриални страни са инжектирани от милиарди долари – помощи, кредити, дарове, инвестиции. Ще ги получим ли и ние… Опитът на развиващите се страни показва, че взаимодействието на силните западни икономики с по-слаби партньори поражда различни сложни проблеми и противоречия. Само тези държави от „третия свят“, които постигнаха икономически успехи могат да регулират ролята на чуждестранния капитал, така че той да служи най-добре на икономическите им интереси. Те лесно се справят със своите дългове, конкурират успешно стоките на развитите страни и на собствените си пазари. А всички други?
Може ли България да се превърне в пореден „икономически тигър“? Засега едва ли. Сега все повече икономическите успехи не се определят от полезните изкопаеми, местоположението или големината на населението. Решаващо значение придобиват икономическата стратегия и политика, националната воля за ускорено развитие, човешкият фактор, икономическата дипломация, успешната адаптация към световния пазар.
