Анализът на Калоян Стайков е от бюлетина на Института за пазарна икономика
Обикновено, нищо не може да спре управляващите да харчат все повече и повече, но пандемията от коронавирус и последствията от нея се оказаха изключения. В разгара на кризата през април и май консолидираните разходи са почти замрaзени на нивата от същия период на предходната година, а едва през юни се наблюдава леко увеличение. Част от причината за това може да е чисто счетоводна – приходите през юни се увеличават, което позволява и ръст на разходите без това да влошава сериозно бюджетното салдо. Разбира се, мистерия остава въпросът защо някой би се притеснявал от бюджетното салдо в период на тежка икономическа криза – наличните експресни оценки за ръст на БВП през второто тримесечие на 2020 г. показват спад между 11% и 22%. Друго обяснение може да е, че позабавилите се антикризисни мерки набират скорост, което води и до по-високи бюджетни. Каквато и да е причината, едно изглежда сигурно – през втората половина на годината разходите ще се увеличават на фона на ерозиращи приходи.
Консолидираните приходи се свиват с около 1,2 млрд. лв. в периода април-май в сравнение със същия период на предходната година, а през юни са с около 230 млн. лв. по-високи. Повишението обаче е само статистическо и се дължи на удължаването на срока за внасяне на годишния корпоративен данък от 30 март на 30 юни, т.е. през март се наблюдава спад в сравнение с предходната година, който се компенсира с ръст през юни, без това да влияе сериозно на годишните приходи. Иначе казано, предприятията са си платили данъка, определен според печалбите за 2019 г., макар и три месеца по-късно; това опровергава страховете, дискутирани в първите седмици на кризата, че голямата част от фирмите изобщо няма да внесат задълженията си поради тежки ликвидни затруднения. Основната част от по-ниските приходи се дължи на приходите от данъци – около 800 млн. лв., и е резултат от сходен спад при постъпленията от ДДС и акцизи – по около 345 млн. лв.
Останалата част се дължи на по-ниски неданъчни приходи, като голяма заслуга има Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, който е част от консолидирания бюджет. Приходите на фонда намаляват с около 320 млн. лв. в резултат на близо двойно понижение на цена „Задължения към обществото“, по-ниското потребление на електрическа енергия през второто тримесечие на годината, свиване на оборота на производителите на електрическа енергия и др.
Въпреки започналото възстановяване на икономиката от юни, до края на годината едва ли може да се очаква намалението на приходите да се запази на тези нива. Оборотите на компаниите ще останат по-ниски от миналогодишните, което ще доведе до нов спад при приходите от корпоративен данък, като вноските вече ще отразяват свит финансов резултат за текущата 2020 г. Разликата между новорегистрирани безработни в бюрата по труда и постъпили на работа, през второто тримесечие е малко над 77 хил. лица, а реалната загуба на работни места, включваща тези, които не са се регистрирали в бюра, най-вероятно е по-висока. Това, заедно с ограничаване на разходи за бонуси и социални придобивки, ще се отрази върху спад при приходите от данък върху доходите на физическите лица.
След премахване на почти всички ограничителни мерки потреблението започва да се възстановява, но ситуацията бързо може да се промени през есенните месеци дори и само заради разваляне на времето. В допълнение към това приходите от ДДС и акцизи ще усетят допълнителен спад заради очаквания слаб туристически сезон. Заедно с това вече бяха въведени и редица данъчни преференции като намалена ставка от 9% за ДДС върху ресторантьорски услуги, книги и някои бебешки стоки, а от началото на август – и за продажба на вино и бира в заведения, екскурзии, организирани като случаен превоз, и спортните занимания. Подобни преференции допълнително ерозират данъчната основа, на фона на така или иначе спадащи приходи, което ще окаже допълнителен натиск върху бюджета.
В същото време разходите остават почти непроменени, макар да се наблюдава леко увеличение през юни. Единственото обяснение за това е, че те се отлагат за втората половина на годината, когато може да се очаква рязкото им увеличение. От една страна, това може да се дължи на бавния старт на антикризисните мерки – основната такава беше увеличаването на бюджетния трансфер към Националния осигурителен институт с 1,43 млрд. лв. От тях 1 млрд. лв. е предвиден за финансиране на схемата за запазване на работни места 60/40, а 430 млн. лв. са предвидени за компенсиране на очаквано неизпълнение на приходите по бюджета на НОИ. Програмата обаче набира скорост и през юни по нея са отпуснати близо 70 млн. лв. в сравнение с под 59 млн. лв. за април и май. Удължаването на действието ѝ заедно с осигуряването на допълнителна подкрепа за секторите „Транспорт“ и „Туризъм“ неминуемо ще увеличи бюджетните разходи през втората половина на годината.
Останалите мерки, като отпускане на допълнителни възнаграждения на работещите на първа линия, се финансират с вътрешнокомпенсирани промени по бюджета, а други са извънбюджетни, като увеличаването на капитала на Българската банка за развитие, пренасочване на средства по оперативни програма, кредити от Фонда на фондовете и др.
Заедно с набирането на скорост на тези мерки обаче се очаква и прилагане на допълнителни такива в размер на около 1,9 млрд. лв., които изцяло се финансират от бюджета, макар част от средствата да са били предвидени в бюджета за тази година. Допълнителните мерки се пакетират като такива за борба с пандемията и последствията от нея, което означава, че могат да се финансират от европейски фондове и да не влошат бюджетното салдо.
От друга страна, по традиция управляващите потискат разходите през първата половина на годината и ги отлагат за края на годината, а предвид пандемията и предстоящите избори през 2021 г. този ефект може да е още по-изострен. Това вече се наблюдава при социални и здравни разходи, текуща издръжка и капиталови разходи. Докато здравните разходи леко се увеличават през юни, социалните остават почти на същите нива като през предходните месеци, което означава, че ще се „изсипят“ през есента.
Правителствената прогноза от пролетта предвижда тази година консолидираните приходи да се свият с 2,4 млрд. лв., а разходите да се увеличат с около 1 млрд. лв., с което се очаква приключване на годината с консолидиран дефицит от 3,5 млрд. лв. Ако настоящата икономическа активност се запази до края на годината и няма нови и силно рестриктивни ограничителни мерки, прогнозата за приходите изглежда сравнително реалистична. Тя обаче не включва данъчните преференции, които бяха въведени, а не е ясно дали те няма да се увеличат до края на годината. Ситуацията при разходите е съвсем различна – те винаги могат да се отложат, каквото поведение наблюдаваме през първата половина на годината, както и през 2009-2010 г., когато просрочените задължения на хазната скочиха, а заедно с това се увеличи и размерът на невъзстановения ДДС. Предвид предстоящите избори обаче е много по-вероятно управляващите ударно да раздуят разходите и натрупаният излишък от 1,6 млрд. лв. до юни бързо да се превърне в дефицит.
