В мартенската си макроикономическа прогноза БНБ допуска три сценария за развитие на икономиката ни, продиктувани от факта, че заради ситуация в Близкия изток и затворения Ормузки проток степента на несигурност пред прогнозата остава силно повишена. Затова традиционният базисен сценарий е допълнен от два неблагоприятни.
Анализите са въз основа на допусканията на ЕЦБ за развитието на глобалната конюнктура и цените на суровините на международните пазари към 11 март 2026 г. Те предполагат, че средните тримесечни цени на петрола, природния газ и електроенергията ще достигнат връх от около 90 щатски долара за барел, 59 евро за MWh и 141 евро за MWh съответно през второто и в началото на третото тримесечие на 2026 г. и след това ще се понижат през следващите тримесечия
Базисният сценарий на прогнозата (табл. 1) предвижда реалният растеж на БВП през 2026 г. да възлезе на 3.0%, след което да се забави слабо до 2.9% през 2027 г. и до 2.8% през 2028 г. Положителен принос за икономическата активност през 2026 г. се очаква да имат най-вече частното потребление и в значително по-малка степен ― правителственото потребление и нетният износ. През 2027 г. и 2028 г. нетният износ се очаква да има негативен принос за растежа на икономическата активност, докато инвестициите ще допринасят положително за разлика от прогнозираното за 2026 г. Частното потребление се очаква да продължи да има основен принос за нарастването на БВП през целия прогнозен период в съответствие с прогнозираното повишение на реалния разполагаем доход на домакинствата и на заетостта.
Спрямо прогнозата от декември 2025 г. БНБ очаква по-нисък растеж на реалния БВП за 2026 г. и 2027 г. Ревизията с 0.1 процентни пункта за 2026 г. се дължи на по-нисък растеж на износа на стоки предвид по-силната от първоначално очакваната реализация на износа през втората половина на 2025 г. и повишената несигурност във външната среда. Тези фактори, в комбинация с наблюдаваното влошаване на бизнес климата в края на 2025 г., са предпоставка и за по-слаб растеж на частните инвестиции през 2026 г. За 2027 г. растежът на реалния БВП е понижен с 0.2 процентни пункта, което се определя от очаквано по-ниско потребление на правителството.
Прогнозата за годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е тя да се ускори до 4.0% в края на 2026 г. (спрямо 3.5% в края на 2025 г.), докато средногодишната инфлация се очаква да възлезе на 3.7% през 2026 г. (при 3.5% през 2025 г.).
Двата негативни сценария са изготвени от БНБ въз основа на допусканията, разработени от ЕЦБ, които се различават по три основни фактора: 1) размер на първоначалния шок в предлагането и цените на енергийни суровини на международните пазари; 2) продължителност на смущенията във веригите на доставка на тези суровини; и 3) степен на несигурност на международните финансови пазари.
- Неблагоприятен сценарий: Допуска се (табл. 2), че през второто тримесечие на 2026 г. около 40% от обичайните потоци на петрол и втечнен природен газ, преминаващи през Ормузкия проток, ще бъдат временно затруднени, главно поради блокиране на транспортни маршрути. Допуска се също, че няма да има нанесени съществени щети върху енергийната инфраструктура в региона. Това води до значително, но краткотрайно повишение на цените на енергийните суровини и до умерено нарастване на несигурността на международните финансови пазари. Нарушенията в доставките на тези суровини се запазват до третото тримесечие на 2026 г., след което се наблюдава сравнително бързо възстановяване на търговските потоци.
- Силно неблагоприятен сценарий: Този сценарий (табл. 3) предполага по-силен и по-продължителен шок в предлагането на енергийни ресурси, включително преустановяване на около 60% от потоците през Ормузкия проток. Освен логистични затруднения се допуска и нанасяне на преки щети върху енергийната инфраструктура на страните ― износителки на енергийни стоки в Близкия изток, вследствие на военните действия, което значително удължава периода на възстановяване на доставките на тези стоки. Нормализирането на обемите започва едва през първото тримесечие на 2027 г. и протича постепенно. Съответно несигурността на международните финансови пазари е по-силно изразена и по-продължителна, което допълнително усилва негативните икономически ефекти.
