Държавният бюджет за 2021 г. е специален. Съвременната социално-икономическата обстановка е необичайна и уникална, видимите и невидими предизвикателства са неизмерими. Наред с неяснотите, свързани с разпространението на пандемията и поредните вълни на заболеваемост сред населението, повече от 100 дни последователно продължават демонстративните протести срещу правителството, подкрепени (според социологическите проучвания) от две трети от населението на страната. В краткосрочен план ни очакват трудно предвидими по своите резултати парламентарни избори.
Реалната ситуация изисква и предполага полагането на максимални усилия за по-добро и по-пълно осмисляне на процесите, проектиране на възможните и вероятни напрежения, както и поемане на конкретни рискове, свързани с установяването на национално спокойствие, недопускане на катастрофални сривове и максимално стимулиране на икономическата и инвестиционна активност. Такъв би бил шансът на едно отговорно правителство в този критичен за страната период.
Текущото правителство обаче избра вариант на максимално осигуряване на собственото си спокойствие и на управленския си комфорт.
- Формално средносрочно проектиране на икономическото развитие
Нашата установена практика се придържа към формално изпълнение на изискването за средносрочно проектиране на икономическото развитие. На този момент нееднократно е акцентирано в различни по характер специализирани научни изследвания. В конкретния проект на бюджет 2021 се отива в крайност с използването на макроикономическата прогноза за свои собствени управленски цели.
В Таблица 1 са представени оценки на различни институции за темповете на икономически растеж така, както са цитирани в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2021-2023 г. на Министерството на финансите (МФ). Специфика на предвижданията е, че по-голямото свиване на икономиката през текущата година предполага относително по-голям прираст за следващата година и обратно. Прогнозата на МФ предвижда най-нисък спад на БВП за 2020 г. и най-нисък прираст за 2021 г.!
Аргументация и основания за заложената от МФ динамика практически отсъства. Дребната хитрост е в заложения по величина прираст на БВП за следващата година – по-малкият прираст е по-спокоен, по-високият прираст е по-напрегнат, а може дори да е и твърде напрегнат. Какъвто и да е спадът на БВП през 2020 г. (а той видимо ще бъде не по-малко от 5%), числата в бюджета са съобразени с прираст на БВП за 2021 г. у нас от 2,5%?! Същевременно темповете на прираст на БВП в обкръжаващия ни свят за 2021 г. са поне два пъти по-високи!
Странно е заложеното съотношение между средногодишна инфлация (хармонизиран индекс на потребителските цени, ХИПЦ), от една страна, и дефлатора на БВП, от друга (таблица I-2 от АСБП). За отчетните 2018-2019 г. дефлаторът на БВП е примерно два пъти по-висок от ХИПЦ, за текущата година очакваното съотношение е 2,5% срещу 1,4% (отново по-висок дефлатор), а за следващите три години е заложено обратното съотношение при твърд фиксиран дефлатор от 2%?! Проблемът е в свързването на номиналния размер на БВП с очаквания ХИПЦ. ХИПЦ е по-надеждно прогнозируема величина, която въздейства върху номиналната величина на БВП. Ако се следват статистически наблюдаваните величини и съотношения, номиналният БВП през следващата година следва да е по-висок дори и при заложения темп на прираст, което означава, че очакваните данъчни приходи следва да са по-високи, което не е в интерес на спокойствието на МФ. В такъв случай МФ си наглася желаните стойности.
Съществува пълна неразбория при предвиждане на пропорциите в платежния баланс. Делът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в БВП например е фиксиран твърдо на 2,9% за 2020-2023 г. (таблица I-2 от АСБП), при условие, че е средно 2,5% за отчетните 2018-2019 г. Отсъстват каквите и да са аргументи и съображения в подкрепа на заложения твърд относителен приток на ПЧИ.
Що се касае до съотношенията в паричния сектор – те съществуват като пълнеж на таблицата без никакво съдържателно обяснение и въздействие.
Като цяло читателят-анализатор не може да се освободи от чувството на доминиращ волунтаризъм при определяне на възлови макроикономически показатели, които стоят в основата на определянето на бюджетните пропорции. Той е подчинен на минимизирането на управленските трудности и напрежения на макроикономическия елит в ущърб на националния просперитет.
- Без мисъл за стимулиране на средносрочното и дългосрочно икономическо развитие
МФ е отделило т.2.18 в АСБП за спецификата на „Икономическа и финансова политика“. В този раздел т.2.18.1 е предвидена за „Политика в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност“. Тя се вмества на 158-159 стр. от АСБП (39 машинописни реда и една табличка от един ред, докато АСБП съдържа 253 стр.!). Изрично се декларира, че „… политиката е насочена към достигане на националните цели в Националната програма за реформи, Националната програма за развитие „България 2030“, Националната стратегия за насърчаване на МСП и Иновационната стратегия за интелигентна специализация“ – амбициозно изявление, което остава без покритие.
Във въпросните 39 реда на т.2.18.1 се отделя внимание единствено на притока на ПЧИ и на нищо друго. При това данните за ПЧИ (като дял в БВП) в неномерираната табличка на 159 стр. противоречат на същите данни, показани на таблица I-2 (2,9% и 3,5% съответно), без никакви обяснения за различието.
Остават зад кадър и незасегнати проблемът за величината и характера на публичните инвестиции (демонстративно подценяване на ефекта от капиталовите разходи), за ограничаване масираното изтичане на местни капитали в чужбина, за състоянието на инфлационните процеси и въздействието им върху протичането на социално-икономическите процеси, за преливането на ефекти в рамките на европейския монетарен съюз, както и за редица други, които формират същностните елементи на фискалната политика. В действителност, фискалната политика е елиминирана, а бюджетът се ангажира и изпълнява единствено счетоводни функции по разпределение на акумулирани финансови ресурси на принципа „за всекиго по нещо“.
Недооценява се влиянието на публичните инвестиции за стимулиране на частната инвестиционна активност, респ. икономическата динамика. Предвижда се срив на инвестициите общо за 2020-2021 г. с повече от 15% (!), но се проявява пълна пасивност като държавна реакция, в противовес на изводите във финансово-икономическата теория. Предвидените капиталови разходи се използват като своеобразен буфер, а не по тяхното същностно предназначение. В АСБП (част IV, 180 стр.) изрично се заявява, че „… със ЗДБРБ за 2021 г. се запазва дадената възможност със ЗДБРБ за 2020 г. на общината, след решение на общинския съвет, да може да предложи трансформиране на утвърдената със закона целева субсидия за капиталови разходи в трансфер за други целеви разходи“. Остава открит въпросът какъв тип разходи могат да бъдат тези „други целеви разходи“, т.е. предоставя се пълна свобода за използване на заделените във вид на капиталови средства за всякакъв вид разходи.
Недооценява се ефектът от помощите, предоставяни от ЕС (част V, т.5). В таблица V-3 на АСБП се привеждат оценки за „Ефекти от усвояването на средствата от европейските фондове и програми на ЕС“, които остават недоказани и субективно-волунтаристични. Въздействието на европейските помощи върху прираста на БВП за проектирания 3-годишен период се оценява общо на 5%, при условие, че тъкмо в този период се очаква масирано използване на европейските помощи поради лошо планиране и действащи корупционни практики. Същевременно аргументирани оценки показват чувствително по-високо въздействие.
Но дори и да се приеме занижената оценка от 5%, остават висящи немалко въпроси, свързани с характера на макроикономическата политика. В съответствие с проекта се очаква общ прираст на БВП за 2021-2023 г. от около 9%. Ако се приспадне оцененото влияние на европейските помощи, то вътрешните за страната ресурси се очаква да осигурят средногодишен прираст на БВП за 3-годишния период от 1,2%! Няма никакъв коментар за този нищожен и символичен растеж, който правителството приема за възможно да осигури чрез използване на вътрешни ресурси.
В проекта са предвидени т.нар. „Разходни COVID-19 мерки“ (АСБП, Таблица II-1) в размер на 2,8 млрд.лв. за 2021 г. Немалка част от тях обаче не са свързани пряко с разпространената пандемия, а се използват по усмотрение за покриване на разходи от значително по-различно естество.
- Заключение
Най-вероятно съществуващите както обективни, така и допуснати субективни неясноти и съзнателно поддържани луфтове в проекта за държавен бюджет за 2021 г. ще наложат неговата текуща актуализация. Толкова повече, че в целия бюджет прозира загриженост единствено за предстоящите през следващата година парламентарни избори. То по никакъв начин не оневинява настоящето правителство и не редуцира неговата отговорност за социално-икономическото изоставане на страната в семейството от държавите-членки на ЕС.
При формирането на бюджета се игнорира основната му задача, функция и предназначение – провеждането на целенасочена и ангажирана фискална политика. Тя е толкова по-необходима при условията на действащ паричен съвет и практическото отсъствие на монетарна политика. Настоящите архитекти на държавния бюджет го възприемат единствено като счетоводно разпределение на акумулирани финансови ресурси в интерес на благото и спокойствието на управленските структури.
Показателно е, че никъде и по никакъв начин не се анализира, оценява и съпоставя икономическото състояние на България в сравнение със страните от бившия СИВ, които понастоящем са членки на ЕС, с които тръгнахме заедно преди три десетилетия и от които повсеместно изостанахме и продължаваме да изоставаме.
Настоящата управленска практика затвърдява опашкарската икономическа позиция на България в ЕС без визия за промяна на тази утвърждаваща се незавидна (а и срамна!) национална характеристика.
