Текстът е от бюлетина на Института за пазарна икономика…

В началото на всяка година ИПИ обявява кога настъпва денят на данъчна свобода в България. Това е символична дата, която представя по един различен начин данъчната тежест и нивата на преразпределение през бюджета. Ако традиционно съпоставяме консолидираните приходи в държавната хазна, в т.ч. осигурителни фондове и общини, с размера на икономиката, за да оценим преразпределението, то данъчната свобода отчита колко дни трябва да работим само за държавата, за да попълним хазната. При нива на разпределение от около 40% през последните години, данъчна свобода обикновено настъпва някъде в края на май.

Към началото на януари тази година, точно както и през предходната, не можем да обявим кога ще бъде данъчната свобода. Причината е, че отново влизаме в новата година без приет бюджет и съответно – без ясна рамка на публичните финанси. В момента в сила е т нар. удължителен закон, а покрай него в края на годината депутатите приеха и промени в различни политики, в т.ч. някои данъчни промени, които имат директно отношение към приходите. Отчитайки, че големи промени в основните данъци все пак няма, можем да предположим, че данъчната свобода отново ще дойде в края на май. Това обаче не променя факта, че липсва общата картина на публичните финанси и въобще не е ясно кога ще има стабилно мнозинство, което да приеме цялостен бюджет.

През 2022 г. станахме свидетели на едно безкрайно обсъждане на бюджета. Започнахме годината без бюджет, после в края на февруари такъв беше приет, а в края на юни беше приета и актуализация – по същото време падна и редовното правителство. След лятото служебният финансов министър представи три сценария пред бюджета, които предизвикаха бурни дебати, в резултат нито един от сценариите не беше внесен като пакет закони в парламента, а след това се стигна и до новия удължителен закон. Всичко това създаде среда на фискална неопределеност, като в крайна сметка последните данни на финансовото министерство показват, че 2022 г. е завършила с консолидирани приходи в размер на 64,7 млрд. лв., в т.ч. 3,8 млрд. лв. приходи с извънреден характер за компенсация на високите цени на електроенергия на свободния пазар, което е точно 40% от БВП спрямо последната есенна макроикономическа прогноза на министерството.

През 2023 г. изглежда неопределеността ще е дори по-голяма. Единият вариант е да се състави правителство с третия мандат, като бюджетът неизбежно ще бъде първата задача на новото правителство и може да бъде приет в сравнително кратки срокове. По-вероятно обаче изглежда това да не се случи. Ако отидем на избори, следващият рунд с мандатите ще бъде в края на март или началото на април. Новият парламент ще има около два месеца да приеме бюджет, тоест нов бюджет можем да очакваме малко преди средата на годината. Парадоксалното е, че в този сценарий е вероятно денят на данъчна свобода да изпревари приемането на бюджета.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"