Докато правителството се хвали с повишение на доходите, малко хора си задават въпроса, с колко в действителност се увеличават месечните доходи на нашите избраници в парламента. Най-малко е същото, но умножено по три. И то без всички останали екстри, които са си гласували, а те съвсем не са малко.
Според данните на Националния статистически институт, към края на септември 2019 година средната работна заплата в обществения сектор е 1267 лв., което формира основно месечно възнаграждение (ОМВ) на стойност 3801 лв. Защо стойността е три средномесечни заплати в обществения сектор, а не 1.5, 2, 4 или 5 едва ли някой може да се обоснове. Наблюдавайки времето на работата на народните представители, надали някой е убеден, че работят три пъти повече от работещите в обществения сектор. Още повече, че в болшинството от дните продължителността на пленарните заседания в парламента трае не повече от 3-4 часа. И то те са плътни само в моментите на гласуване, когато председателят на Народното събрание с мъка успява да ги събере по предварително определения начин в пленарната зала. Не са изключение и дните, в които работата им в зала да приключи за по-малко от два часа. Всичко това се определя от плана за провеждане на пленарните заседания. Но както се казва, държавният чиновник не бърза за никъде. Работа ще има и утре.
Измамна е логиката в оправданието, че депутатите са заети с участие в комисии, подкомисии, заседания на парламентарни групи, събития, обикаляне на избирателни райони и т.н. И то се включва в рамките на работния ден. Най-важното е, че всичко това им се заплаща допълнително.
А какви са благините?
Всеки депутат получава към месечното си възнаграждение допълнително 66.67% от ОМВ. Тези пари са безотчетни, като официално са предвидени за консултанти, помощници, справки, експертизи и за каквото още се сетите. Ето ти едни 2 534 лева отгоре. Дали са харчени всеки месец по предназначение – можем само да предполагаме.
За участие в парламентарна комисия, съответният народен представител получава допълнително 15% от основното месечно възнаграждение. Ако е зам.-председател на комисията – 25%, а ако е председател – цели 30%. Всеки депутат може да участва в повече от една комисия, като от „кумова срама“ може да вземе само едно максимално допълнително възнаграждение от вид по тази линия. В момента в 44-тото Народно събрание има 23 комисии с общо 439 членове в тях. Това означава, че всеки народен представител участва средно в две от тях. Допълнително има три постоянно действащи подкомисии с общо 15 членове и 9 временни комисии с общо 128 членове. Така общата бройка на членство по тази линия на заетост е 35 комисии с общо 582-ма члена. Това определя съпринадлежност на всеки депутат в 2.43 комисии. Това означава, че болшинството от депутатите получават допълнително още 30% от ОМВ за участие в комисии, или 1140 лв.
На следващо място – народните избраници получават допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, в размер на 1% от ОМВ за всяка прослужена година. Според данните от Парламента, над 110 депутати имат по 2 мандата само в Народното събрание. Със сигурност почти всички имат трудов стаж над 20 години. Джевдет Чакъров, Рамадан Аталай и Хасан Адемов са участвали в последните шест мандата на Народното събрание. С по пет мандата сред „ветераните“ са Десислав Чуколов, Йордан Цонев, Лъчезар Иванов и професор Станислав Станилов. Тридесет и един депутати са с по четири мандата, също толкова са и депутатите с по три мандата, а 41 са с по два. Останалите са дебютанти в сградата на „Съединението прави силата“. Ако приемем, че трудовият стаж на депутатите е поне 20 години, то към заплатата си в края на месеца те прибавят още минимум 20% или 706 лева.
За научна степен „Доктор“, имащите я получават допълнително 10% от основното месечно възнаграждение за народен представител, а ако тя е „Доктор на науките“ – 15%.
От заложените текстове в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание става ясно, че парите на депутатите не стигат за дрехи. По тази причина в бюджета на Парламента са включени две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера, или 2 534 лева годишно на човек. Това прави по 211 лева допълнително към месечната им заплата.
Като допълнителни екстри, народните избраници получават:
- Безплатен апартамент (за нежители на София). То включва и типово обзавеждане, както и плащане на месните данъци и такси, охрана.
- Безплатен транспорт (градски, железопътен, морски – първа класа и спални вагони)
- Работно помещение в София, или иначе казано – ОФИС (с необходимите технически и комуникационни средства, както и на служебна уебстраница).
- До общо 40 самолетни билета годишно – еднопосочни или двупосочни, за дестинации над 250 км. от София, а на останалите – до общо 12 самолетни билета годишно – еднопосочни или двупосочни, във връзка с дейността им като народни представители.
- Народните представители имат право на квартирни и дневни за сметка на Народното събрание при посещение в изборните райони. Размерът на квартирните и лимитът на пътните, когато се пътува със собствен автомобил, се определят от председателя на Народното събрание.
- Ако пък случайно се пенсионираш, или те изгонят от парламента по някакъв начин /и имаш 10 години в парламентарния стол/ – получаваш на изпроводяк едни 10 „основни заплати“, или едни 38 000 лева /поне към момента/. И по живо по здраво. За същите дами и господа се предполага, че пенсията ще си е направо максималната възможна. За всичкото добро, или не чак толкова, което са направили. Зависи от гледната точка, разбира се…
Ако трябва да направим равносметка, то депутат, участващ в две комисии /без да се отчита дали е председател или зам.-председател/, с 20-годишен трудов стаж и неотчитайки научните звания, получава около 8 600 – 8 700 лв. месечно възнаграждение. Това е 6.79 пъти по-високо от средната заплата на работещите в Обществения сектор. Естествено плюс всички гореспоменати допълнителни екстри. Но както е казал Мечо Пух, който винаги е прав – „Колкото повече, толкова повече!“
Бюджетът на Народното събрание включва и средства за представителни разходи на председателя и заместник-председателите на Народното събрание, на председателите на парламентарните групи, на председателите на постоянните комисии, както и средства за посрещане на гости, поканени от Народното събрание.
И всичко това от бюджета. От данъците ни. В исторически план средната работна заплата в обществения сектор е отбелязвала ръст всяка година. Неслучайно заплатите на депутатите са заложени като процент. За всички е ясно, че едно е 10% на 500 лв., а съвсем друго е на 1000 лв. Нетната стойност е много по-висока.
За финал оставяме риторичния въпрос – „За какво ли им плащаме тези високи заплати?“ И въобще няма да се заяждаме да търсим актуалния рейтинг на парламента.
