От месеци е ясно, че в момента столичани, а и хората в другите градове, спонсорират топлофикациите. Още при промените в Закона за енергетиката бе прието решение цената на топлинната енергия да може да бъде променяна на всеки 6 месеца, ако средната цена, по която топлофикациите купуват газа даде отклонение от 15% в която и да е посока от заложената прогнозна стойност. През лятото КЕВР прие прогнозна стойност от 30.50 лв. за Топлофикация София. От няколко дни вече е ясно, че за първите шест месеца тази прогнозна стойност няма как да бъде достигната. Покупките на газ за последните шест месеца са идентични с тези от миналата година като ниво, което обуславя средно претеглена цена от 25.61 лв. за мегават час. От своя страна, това означава, че столичани са спонсорирали столичното парно с 13.02 млн. лв. само през цената на природния газ.
В тази връзка е и недоволството на обикновените потребители на топлинна енергия, които остават с усещането, че отново са прецакани. И наистина, донякъде това е така, тъй като е елиминирана всякаква възможност за промяна в цената. За да бъде променена, то КЕВР трябва да се самосезира, след това да предприеме действия по промяна в цената, след провеждане на обществено обсъждане. Всички срокове обаче са вече изпуснати и това също е заложено предварително, нещо което допълнително засилва недоволството на потребителите.
Ощетени ли са наистина потребителите на топлинна енергия тогава?
Отговорът е и ДА и НЕ. ДА – защото те спонсорират топлофикация през първите 6 месеца на отчетния период. Нека следваме логиката (не, че това наистина ще се случи), според която КЕВР намери начин и законова възможност да свали прогнозната цена на нивото на реалната. Искаме или не през следващите месеци, обхващащи основно зимата потреблението на газ ще е с по-голямо търсене и искаме или не цената на газа ще се повиши, а с нея и средната цена, на която топлофикациите ще я купуват. И тя ще бъде над текущото ниво от 27.70 лв. за MWh. С колко ще се повиши цената през следващите шест месеца все още е неизвестна величина, но при всички положения тя ще е по-висока. В този случай, ако КЕВР намали цената на топлоенергията потребителите ще плащат по-ниска цена на природния газ от реалната, а Топлофикация София ще се окаже в ролята на кредитор. В края на периода естествено, тя ще поиска увеличение на цените и КЕВР задължително ще й го даде. И цената отново ще скочи с неясно колко. Практиката обаче показва, че изменението на цената на топлоенергията на основание цената на газа винаги е било в ущърб на потребителите и колкото по-често се изменя тя, толкова по прецакани са те. Тъй като средната цена е определена за целия едногодишен период, то сегашната й промяна би се оказала като бомба със закъснител и по принцип би имала еднократен ефект.
Къде тогава обаче е проблемът и защо на потребителите услугата им се струва скъпа и некачествена?
Простата причина е, че реално Топлофикация София не разходва парите по предназначение, а основно за своя изгода. Лошото управление на дружеството е пословично и не е тайна за никого. Но да погледнем доклада за последния инвестиционен период 2015-2019 г.
Актуално: Заради 3% КЕВР не иска да преразгледа цената на топлината
Писмо на КЕВР до националния омбудсман
Нормално е част от парите, които получаваш да бъдат харчени за намаляване на загубите на топлина по преносната мрежа. Не така мисли обаче управлението на Топлофикация София. На него не му „пука“ колко ще са загубите на топлина при преноса. Те така и така се плащат от потребителите и влизат в цената. За справка, тези загуби, влизащи в така наречените „Технологични разходи по преноса“ за 2015 г. са 811 хил. MWh, а в края на 2019 г. те са близо 934 хил. MWh и то при намалена със 160 хил. MWh отпусната топлинна енергия в края на 2019-та. В процентно отношение тези технологични разходи са близо 21% от подадената енергия. Или иначе казано, топлим улиците с около 80 млн. лв. годишно.
Относно ремонтната дейност: Всяка година през 5-годишния период се залагат между 7 и 8 милиона лева, докато изпълнението винаги е около 50-60%. Отново имаме едни голи обещания или по-скоро и тук поддържането на оборудването не е приоритет.
Относно инвестиционната програма: В доклада за 5-годишния период се твърди, че са подменени и реконструирани 60 км. тръби, около 12 км. годишно. Странно, защо никога, в нито един доклад не е изнесена информация за местонахождението на тези важни реконструкции. Чрез карта с обозначение, чрез описание или по някакъв начин, за да не звучат тези цифри като нещо, в което никой не вярва. В края на 2018 г. била изградена „Мониторинг система за дистанционен контрол на абонатни станции (АС) (SCADA)“, като чрез нейното въвеждане е осигурен дистанционен контрол на абонатни станции в реално време през Интернет както от клиентите, така и от диспечерския център. А някой „клиент“ да я е виждал за тези две години?
Повечето от останалите инвестиционни дейности са за реконструкции, модернизации, включително инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF отпадък. Всички те са в незавършен етап и ползите от тях са неясни. Това не пречи обаче за цялата инвестиционна дейност да се харчат по около 32 млн. лв. годишно. Нищо, че в плана са заложени близо половин милиард лева и инвестиционната програма е изпълнена едва на 33%.
Относно социалната програма. За 5-годишния период до 2019 г. са усвоени близо 57 млн. лв. (Таблица: 1). Изпълнението е направо отлично – над 90%. Служителите и работниците на столичното парно са обгрижвани повече от добре. Те не се тревожат за битовите си сметки, тъй като просто нямат такива, след като месечно им се дават над 270 лв. за битови нужди и около 60 лв. за помощи. Допълнително им се дават през годината за отпуски (около 280 лв.), за Великден (около 170 лв.), за Коледа (около 150 лв.), за почивни станции (около 108 лв.), за Деня на енергетика (около 87лв.), за здравно медицинско застраховане (около 330 лв.). Така всеки месец, под различна форма на тях им се раздават по над 410 лв. чисти пари. Годишно, за тази програма са похарчени над 11 млн. лв. Като прибавим и средната заплата от 1700-1800 лв. за Дружеството, човек може само „благородно“ да им завижда. За следващия 5-годишен период по тази програма са предвидени по 12 млн. лв. годишно.
Какво от това, че на останалите столичани парното им се струва скъпо, още преди да е започнал същественият отоплителен сезон. Те ще се жалват, политиците ще яхнат тази вълна на негодувание, Комисията за енергийно и водно регулиране ще назначи извънредна проверка и след 1-2 месеца ще каже, че всичко е наред. От Дружеството пък ще твърдят, че всичко е законно и нормално, за което ще изваждат аргументи като по-студена зима, по-дълъг отоплителен сезон, ще прибавят и COVID-а за по-голяма тежест. Само че, никой от тях няма да каже, че сметките са прогнозни и определянето им е заложено още след края на предходния отчетен сезон. И няма нищо общо с реалните условия в момента. Този филм го гледаме вече 20 години до степен, че се превръща в непреходна класика.
В обобщение, дружеството продължава да е на загуба, но на управляващите го им е все едно, колко е голяма тя. Заложената висока цена за сезон 2020-2021 г. е за да гарантира приходите в дружеството, без да е ясно дали високата средна цена за газа от 30.50 лв. въобще ще бъде достигната.
Основните показатели на Дружеството за последната отчетна година и прогнозите за следващите 5 години могат да се видят в Таблица 2.
Прогнозите на Топлофикация София за следващите 5 години е покачване на цената на топлинната енергия за периода 2020-2024 г. от 77.35 лв. за MWh до 83.72 лв. за MWh в края на периода. Някой вярва ли го?
