Пресцентърът на БНБ разпространи последния „Икономически бюлетин“ на Европейската централна банка. Представяме ви основните акценти в него, както и без редакция пакета от мерки по паричната политика на ЕЦБ.
Постъпващата информация показва значително, макар и непълно възстановяване на икономическата активност, като цяло в съответствие с предишните очаквания, въпреки че степента на активност остава много под равнищата, съществуващи преди пандемията от COVID-19.
Докато в преработващата промишленост активността продължи да се подобрява, инерцията в сектора на услугите бележи напоследък известен спад. Устойчивостта на възстановяването се характеризира със значителна несигурност, тъй като продължава в голяма степен да зависи от бъдещото развитие на пандемията и от успешното прилагане на ограничителни мерки.
Вътрешното търсене в еврозоната бележи значително възстановяване спрямо ниските си нива, въпреки че засилената несигурност относно икономическите перспективи продължава да затруднява потребителските разходи и бизнес инвестициите. Общата инфлация остана вяла поради ниските цени на енергията и слабия натиск върху цените в условията на слабо търсене и сериозен застой на пазара на труда. В тази обстановка се запазва необходимостта от значително парично стимулиране с цел да се подпомогне икономическото възстановяване и да се запази средносрочната ценова стабилност. Поради това Управителният съвет на ЕЦБ реши да препотвърди своята нерестриктивна позиция по паричната политика.
Макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ от септември 2020 г. предвиждат, че в реално изражение световният БВП (без еврозоната) ще се свие през тази година с 3,7% и ще се увеличи с 6,2% и с 3,8% съответно през 2021 г. и 2022 г. Свиването на световната търговия ще бъде по-сериозно както поради нейната силна процикличност, особено по време на икономически спад, така и поради особения характер на кризата, предизвикана от коронавируса и довела до нарушения в световните производствени вериги, а също и до увеличение на търговските разходи поради приложените ограничителни мерки.
Рисковете по отношение на световните прогнози остават изместени към надценяване поради продължителната несигурност, свързана с развитието на пандемията, което може да доведе до дълготрайни последици върху световната икономика. Други рискове от надценяване са свързани с резултатите от преговорите за Брекзит, с риска от засилване на търговския протекционизъм, както и с по-дълготрайни негативни ефекти върху световните вериги на предлагането.
Реалният БВП на еврозоната се сви с 11,8% на тримесечна база през второто тримесечие на 2020 г. Постъпващите данни и резултатите от наблюденията показват продължително възстановяване на икономиката в еврозоната и скок на БВП през третото тримесечие, макар и оставащ под предкризисните равнища. Успоредно със значителното оживление в промишленото производство и услугите, се наблюдават признаци на отчетливо възстановяване и при потреблението. Наскоро инерцията в сектора на услугите се забави в сравнение с тази в сектора на преработващата промишленост, което се вижда и в резултатите от августовското наблюдение.
Макар че несигурността, свързана с развитието на пандемията, вероятно ще подкопае възстановяването на пазара на труда, на потреблението и на инвестициите, икономиката в еврозоната трябва да бъде подпомогната с благоприятни условия за финансиране, с експанзионистична бюджетна позиция и със засилване на икономическата активност и търсенето в световен мащаб.
Макроикономическите прогнози за еврозоната на експертите на ЕЦБ от септември предвижда -8,0% годишен темп на растеж на реалния БВП през 2020 г., 5,0% през 2021 г. и 3,2% през 2022 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от юни 2020 г. прогнозата за растежа на реалния БВП е ревизирана нагоре за 2020 г. и като цяло остава без промяна за 2021 г. и 2022 г.
Според моментната оценка на Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната се понижи до -0,2% през август от 0,4% през юли. Въз основа на сегашните цени на петрола и на цените на петролните фючърси и като се има предвид временното намаляване на ставката на ДДС в Германия, съществува вероятност през следващите месеци общата инфлация да остане отрицателна, преди отново да стане положителна в началото на 2021 г.
Пандемията от коронавирус продължава да оказва извънредно силно въздействие върху публичните финанси в еврозоната. Бюджетните разходи за ограничителните мерки бяха твърде съществени във всички държави от еврозоната, въпреки че както тяхната тежест, така и способността за реакция са различни в различните държави. Като резултат от икономическия спад и сериозната фискална помощ бюджетният дефицит на сектор „държавно управление“ в еврозоната се очаква значително да се увеличи до 8,8% от БВП през 2020 г. в сравнение с 0,6% през 2019 г. Съотношението на дефицита се очаква да се понижи до 4,9% и 3,6% от БВП съответно през 2021 г. и 2022 г.
Широкообхватните фискални мерки през 2020 г. доведоха до съответно влошаване на циклично изгладеното първично бюджетно салдо в допълнение към отрицателния цикличен компонент, който отразява влошаването на макроикономическата ситуация. Всяко следващо подобряване се очаква да бъде предхождано от отмяна на извънредните мерки и от по-благоприятни циклични условия.
Амбициозната и координирана фискална позиция остава от решаващо значение предвид рязкото свиване на икономиката в еврозоната, въпреки че мерките следва да бъдат целеви и временни. В това отношение горещо са приветствани както финансовият пакет от 540 млрд. евро за трите мрежи за сигурност, приет от Европейския съвет, така и пакетът на Европейската комисия „Следващо поколение ЕС“ за 750 млрд. евро, който има потенциал съществено да подпомогне най-силно засегнатите от пандемията региони и сектори.
В обобщение, когато резултатите от икономическия анализ се съпоставят със сигналите по линия на паричния анализ, се потвърждава необходимостта да се поддържа голяма степен на нерестриктивност на паричната политика с цел доближаване на инфлацията към равнище под, но близо до 2% в средносрочен хоризонт. В тази обстановка Управителният съвет препотвърди пакета от мерки за прилагане на нерестриктивна парична политика.
1. Управителният съвет реши да запази непроменени основните лихвени проценти на ЕЦБ. Очаква се те да останат на сегашното си или на по-ниско равнище докато не бъде констатирано, че перспективите за инфлацията се доближават до равнище, което в рамките на прогнозния хоризонт е достатъчно близо до, но под 2% и това доближаване е намерило съответстващо отражение в динамиката на базисната инфлация.
2. Управителният съвет взе решение да продължи с покупките по Временната програма за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), с общ размер 1350 млрд. евро. Тези покупки ще допринесат за смекчаване на общата позиция по паричната политика, помагайки с това да се компенсира понижаващият ефект на пандемията върху прогнозната траектория на инфлацията. Покупките ще продължат да се изпълняват гъвкаво във времето по класове активи и по отделни юрисдикции. Това позволява на Управителния съвет ефикасно да предотвратява рискове за гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. По линия на PEPPнетни покупки на активи ще се извършват поне до края на юни 2021 г., или при всички случаи докато Управителният съвет не прецени, че кризата с коронавируса е отминала. В допълнение, постъпления по главници на ценните книжа с настъпил падеж, закупени по PEPP, ще се реинвестират най-малкото до края на 2022 г. При всички случаи бъдещото намаляване на портфейла на PEPP ще се управлява така, че да се предотврати намеса в целесъобразната позиция по паричната политика.
3. Нетните покупки по APP ще продължат да се осъществяват с месечен темп от 20 млрд. евро заедно с покупките по допълнителния временен пакет от 120 млрд. евро до края на годината. Управителният съвет все така очаква месечните нетни покупки по APP да продължат толкова време, колкото е необходимо за засилване на стимулиращото въздействие на основните лихвени проценти на ЕЦБ, и да бъдат прекратени малко преди Управителният съвет да започне да повишава основните лихвени проценти на ЕЦБ.
В допълнение, Управителният съвет възнамерява да продължи да реинвестира в пълен размер постъпленията по главници на ценни книжа с настъпил падеж, придобити по APP, за продължителен период от време след датата, на която ЕЦБ ще започне да повишава основните лихвени проценти, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо за поддържането на благоприятни условия на ликвидност и достатъчна степен на парично стимулиране.
