- Предистория
Настоящата конструкция на фискалния резерв (ФР) датира от средата на 1997 г., когато е въведен паричният съвет у нас. Замисълът на ФР бе да осигури средства на правителството за регулярно обслужване на външния държавен дълг. В средата на 90-те години на миналия век възникна (пореден!) сериозен проблем с обслужването на външния държавен дълг (след въведения едностранен мораториум по неговото обслужване в началото на 90-те години на ХХ в.) и това бе причината през 1997 г. да се отделят и замразят специални финансови ресурси за осигуряване на редовното обслужване на външния държавен дълг. Преобладаващата част от ФР (примерно около 95%) е предвиден да се поддържа във вид на депозит в БНБ (като част от пасива на баланса на у-ние „Емисионно“ на БНБ) с оглед тя да е изцяло покрита от брутните валутни резерви на страната. Последното изискване се свързва с необходимостта правителството да разполага без проблеми и винаги, когато е необходимо, с т.нар. „твърда валута“ за обслужване на външния си дълг.
До 1996 г. България не беше включена в световните класации по кредитен рейтинг и това затрудняваше емитирането на нови държавни заеми. При въвеждането на паричния съвет кредитният рейтинг на България се оценяваше от Moody’s на възможно минималния и символичен В2 – най-ниският кредитен рейтинг сред страните от Централна и Източна Европа.
От тогава се мина почти четвърт век, настъпиха сериозни подобрения в българската икономика, България се включи в ЕС и започна да се третира от чуждестранните инвеститори относително равноправно в рамките на ЕС. Към настоящия момент страната има претенциите да се включи в предверието на Еврозоната.
Към началото на ХХI в. кредитният рейтинг на страната се поддържа устойчиво в рамките на инвестиционен ранг. При твърдия фиксиран курс на местната валута към EUR и драстично намалелия държавен дълг правителството няма проблеми при обслужването на дълга си. Винаги при необходимост то може да емитира дълг на вътрешния или международен капиталов пазар при приемливи и поносими лихвени равнища.
България стартира паричния съвет с депозит на правителството в БНБ от близо 600 млн. лв. С времето той нарасна до около 10-12 млрд. лв. и започна инцидентно и негласно да се третира като държавен резерв за посрещане на непредвидени разходи. Такъв тип разходи възникнаха при финансово-икономическата криза от 2008 г., както и при настоящата короновирусна пандемия.
2. Статистически и аналитични оценки
На Фигура 1 може да се проследи динамиката на ФР за последните десетина години. Част от средствата от ФР бяха използвани от правителството и влязоха в оборот след 2008 г., но при провежданата в последствие твърда рестриктивна бюджетна политика ФР възстанови приетите по неясни критерии за нормални стойности от 10-12 млрд. лв.
Във ФР се поддържат немалко финансови ресурси на правителството и на бюджетни организации. Същевременно правителството има емитирани свои задължения във вид на държавен дълг. Получава се своеобразна двойственост: Правителството притежава свои собствени ресурси, които поддържа във вид на депозит в БНБ, от една страна, а същевременно емитира свои дългови задължения за покриване на ФР и на възникнали държавни финансови нужди, от друга. Иначе казано: Правителството емитира и поддържа свой дълг отчасти, за да поддържа свой собствен депозит в БНБ?!
Оценките стават по-драстични и смущаващи, ако се влезе в дълбочина. Международната конюнктура е неблагоприятна за кредиторите, поради което инвестираните средства от брутните валутни резерви на страната, които се стопанисват от БНБ в ниско рискови дългови и финансови инструменти (преди всичко емисии на Държавни ценни книжа на развитите западни икономики), са с нищожна, дори отрицателна доходност. Така например БНБ отчита в последния си отчет за 2019 г., че инвестираните в чужбина средства от брутните валутни резерви на страната (те се оценяват на около 27 млрд. EUR към настоящия момент) са с отрицателна доходност от -0,28%! ФР е с отрицателна доходност! Същевременно лихвите, плащани от държавния бюджет за обслужване на държавния дълг, съвсем не са безобидни.
На Фигура 2 може да се проследи отношението между ФР, от една страна, и консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“, от друга. След 2008 г. ФР намалява относително спрямо държавния дълг, но все пак заема устойчиво около една трета от него, т.е. една трета от емитирания държавен дълг е предназначен за поддържане на бездоходен правителствен депозит в БНБ.
Оценката на разходите, които се правят за поддържането на ФР, минава през два етапа. Първо, в консолидирания държавен бюджет фигурира информация за обслужването на държавния дълг, т.е. заделените средства за т.нар. лихвени плащания. Второ, приема се, че разходите за поддържане на ФР са пропорционални на техния дял в държавния дълг, представен на Фигура 2. Резултатите са показани на Фигура 3.
Числата на Фигура 3 са смущаващи. Без никаква необходимост се харчат по над 200 млн. лв. годишно от Консолидирания държавен бюджет за лукса за поддържане на безполезен ФР. Погледнато от друг ъгъл, плащаните 200 млн. лв. са около 2% лихви по емитиран държавен дълг за осигуряване на ФР от 10 млрд. лв. Лошо е, че този безспорен факт не се осъзнава нито от т.нар. специалисти в Министерството на финансите, нито от народните представители, в чието задължение се включва осмислянето на бюджетните пропорции.
3. Заключение
Поддържането на инерцията в мисленето и в поведението не е добър атестат за качеството на макроикономическото управление. То може да е удобно за поддържане на управленско статукво и за бягство от отговорност при приемане на възлови държавнически решения, но не е в национален интерес. Това, което е било вчера, днес вече е възможно да се оценява като отживелица. Лицата, ангажирани с макроикономическо управление, следва да наблюдават внимателно и отговорно промените в реалния живот, да оценяват вероятната перспектива и да приемат ефективни решения от национален интерес. В противен случай ще останем вечни икономически маргинали в ЕС, ще се изненадваме на всяка възникнала новост (като изживявания коронавирус) и ще поднасяме вечно празното си канче в очакване на подаяние от тези държави, които демонстрират ефективно мислене и поведение.
