От началото на кризата, породена от коронавируса, слушаме как Държавата помагала на хората за по-лекото й преодоляване, че правела всичко възможно да облекчи трудностите, през които преминава всеки един от нас. Още повече, че заради официалните забрани голяма част от хората бяха принудени да излязат в принудителен отпуск.

Абе, някой вярва ли на тези приказки?

Всеки би си задал въпроса какви действия е предприело правителството за облекчаване посрещането на текущите сметки, следствие на наложените от същото това правителство забрани? Как е подпомогнало обикновените граждани?

Ами практически никак.

Вместо да бъдат обезщетени финансово по някакъв начин за принудителното им спиране от работа, единственото, което направи Държавата бе възможността всеки сам да отложи лихвените си плащания по кредити към банките, ако банката пожелае и отлагането с 20 дни на плащането на битовите сметки. Борбата с изкуствената спекула на цените на основните хранителни стоки също претърпя пълен провал и в рамките на 3-4 месеца виждаме увеличението им с около 30%.

Най-лошото обаче се оказа пълната абдикация от защита от монополните дружества. Такива са дружествата в секторите водоснабдяване, енергетика и топлофикациите. Не бе направено никакво усилие, така наречените битови сметки да бъдат редуцирани чрез цените им. Въпреки, че по правило в основанията за повишаване на цените винаги е заложено инвестиционно намерение, на всички е ясно, че то няма да бъде изпълнено и основна причина за това естествено ще е кризата, свързана с коронавируса. С безмерното си лицемерие определящият орган /КЕВР/ за повишаване на цените на тока, парното и водата дори си позволи да даде дори по-високо увеличение от предварително прогнозираното.

През миналата седмица Комисията за енергийно и водно регулиране определи цена на топлинната енергия за столичани в размер на 82.09лв. за МВтч. Спрямо предходната цена увеличението е с 23.07%. Това ще бъде цената за година напред, въпреки че цената на основния разход за производството на топлинна енергия – природният газ продължава стремително да пада, дори с повече от предвиденото. От 1 юли 2020г. тя е вече 19.10 лв. за МВтч, или с 6.46% по-ниска. Припомняме, че за месец юни 2020г. тя бе на ниво от 20.42лв. за МВтч. По предварителни прогнозни данни и предложение на Булгаргаз, тя трябваше да падне до 19.49 лв. за МВтч.

Графика 1

Въпреки това, КЕВР невъзмутимо даде това безпрецедентно увеличение на цената на топлинната енергия, макар че прогнозите бяха за увеличение до 81.57 лв. за МВтч.

Основанието на КЕВР е, че цената на газа неминуемо ще расте през вече стартиралия отчетен период до средните поне 30.50лв. Иначе казано, в момента Топлофикация ще купува суровината от Булгаргаз на цена от 19.10 лв. (виж графика 1), но ще я продава на потребителите на цена от 30.50 лв. В този случай, столичните потребители стават спонсор на Топлофикация-София, осигурявайки й едно спокойно и благодатно съществуване.

Дали цената на газа ще достигне тази средна стойност съвсем не е сигурно. Никой обаче не казва какво ще се случи, ако цената от 30.50 лв. не бъде достигната. От последните изменения на Наредба №5 от 2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия става ясно, че цената на топлинната енергия може да бъде променяна само при “Съществено изменение между определената прогнозна цена на природния газ за регулаторния/ценовия период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода”, ако това изменение е в размер над 15 на сто. Тоест по-ниска от 25.93 лв. или по-висока от 35.08лв.

Какво ще се случи обаче, ако средната реална цена бъде например 26 лв. за МВтч? Или каквато и да е друга стойност по-малка от 30.50 лв.? Тя няма да е извън границите на посочения диапазон, но ще е по-ниска от прогнозната. В този случай ще се окаже, че Топлофикация София ще е прибирала значително по-големи суми от потребителите си, без това да е било необходимо, само защото прогнозата не се е сбъднала. В същото време КЕВР няма да има законово основание да намали цената, тъй като няма да бъде изпълнено условието за промяна на цената поради излизане от диапазона от 15%. И вторият важен въпрос е как точно ще бъдат възстановени надвзетите суми над необходимото, заради цената на газа?

Графика 2

Попарени бяха надеждите на потребителите и за намаление на цената на тока за бита с 0.55%, каквито разчети показваше КЕВР в края на месец май и които чинно бяха изрецитирани от шефа й Иван Иванов. Според решението от миналата седмица, от 1 юли 2020г. се покачва и цената на електроенергията за битови потребители. Нарастването е с 2.72% (виж графика 2). Повишението е пето поред и представлява четвърти абсолютен исторически връх.

Припомняме, че и цената на третото перо в битовите сметки към дружествата с гриф “Монопол” – водата също не остана по-назад в своето увеличение. От 01 януари 2020г. цената на водата скочи рязко от 2.57лв. за кубик до 2.77лв. за кубик (виж графика 3), или с 0.20 лв. В нетно отношение, скокът е втори по големина за последните 20 години. В процентно отношение, увеличението е със 7.51%. Припомняме, че според първоначалния инвестиционен план на Софийска вода, за 2021 г. бе определена цена от 2.69 лв. за кубик вода.

Графика 3

Всички тези примери показват с кристална яснота нежеланието на държавата да въздейства върху горепосочените дружества. Каквото и да си говорим, помощта по време на криза в това отношение е нула. На фона на това, увеличението на пенсиите от началото на юли с 6.9%, или с около 15-20 лв. изглежда повече от лицемерно. Честито уважаеми пенсионери!

А монополите ще пируват по време на чума …