Според хан Омуртаг „човек и добре да живее, умира и друг се ражда”. С непрекъснатото удължаване на продължителността на живота и задълбочаването на демографската криза, мисълта на великия държавник и строител вече се трансформира в: „човек и добре да живее, на края се пенсионира и продължава да си живее при по-трудни условия. Другите, дето се раждат, стават все по-малко”…
Колоната на хан Омуртаг (кана сюбиги Омуртаг – за привържениците на неканоничната българска средновековна история) днес се намира в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ в старопрестолния град Велико Търново. Вижда се надписът, който демографската криза е на път да преформулира, намесвайки в него и пенсионирането.
Както и друг път съм подчертавала, пенсионирането винаги е повод за много притеснения и емоции. Като цяло те са свързани с отпускането на пенсията и с нейния размер. Има обаче още един повод за вълнения – обезщетението при пенсиониране.
Съгласно чл.222, ал.3 (Изм. – ДВ, бр. 2 от 1996 г., бр. 25 от 2001 г.) от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща САМО веднъж.
Според алинея 4 от член 222 от Кодекса на труда (Нова – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), Алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.
С една дума – няма отърваване от заплащането на предвиденото в Кодекса на труда обезщетение. Освен параграф 22ц от Кодекса за социално осигуряване, съществува и член 222 от Кодекса на труда. Разликата е, че в обозримо време, параграф 22ц няма да интересува никого, докато член 222 е с несравнимо по-голям срок на годност, като нищо не пречи той да остане да съществува до свършека на света.
Днес, в условията на постоянно нарастващ дефицит на човешки ресурси, работодателските недоволства около задължението да се плащат тези обезщетения сякаш затихнаха, но дълги години общетението по член 222 предизвикваше постоянни недоволства и произнасяне на разнообразни филипики от страна на мениджърското съсловие. Изказваше се дори становището, че този законов текст пречи на по-възрастните хора да си намират работа, защото на никой не му се плащат обезщетения по член 222, алинеи 3 и 4.
Oт 1 янyapи 2015 г. е oтмeнeнa paзпopeдбaтa нa чл. 94, aл. 2 oт Koдeĸca зa coциaлнo ocигypявaнe, cпopeд ĸoятo зa oтпycĸaнe нa пeнcия зa ocигypитeлeн cтaж и възpacт бeшe нeoбxoдимo лицeтo дa пpeycтaнoви yпpaжнявaнeтo нa тpyдoвa дeйнocт и ocигypявaнeтo мy дa бъдe пpeĸpaтeнo. Toвa даде възмъжност на paбoтниците или cлyжитeлите, ĸoитo са пpидoбили пpaвo нa пeнcия зa ocигypитeлeн cтaж и възpacт, дa ce пeнcиoниpaт, бeз дa пpeĸpaтявaт тpyдoвото или служебното cи правоотношение.
Казано още по-разбираемо, новото положение позволява на работникът или на служителят да се пенсионира тихомълком, без да уведомява за това работодателя си. Така де, това си е лична работа на работника и той не е длъжен да споделя толкова лични интимни неща с класовия си враг. Само че, този модел на поведение изключва възможността човек да си вземе обезщетението по член 222, алинеи 3 и 4 от Кодекса на труда.
Това е така, защото въпреки споменатата по-горе почти революционна промяна в КСО, в Кодекса на труда законодателят е зaпaзил пpaвилoтo, чe oбeзщeтeниe пpи пeнcиoниpaнe ce дължи caмo при прекратяване на трудовите правоотношения, независимо от основанието за прекратяване, а не при възникване на правото за пенсиониране.
То се дължи на работник или служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е решил да се раздели с работодателя си, дори да не се пенсионира след това. Право на него имат и работещите, чиито договори са прекратени, но междувременно са се пенсионирали, без да се прекратили осигуряването си.
Съгласно Кодекса на труда, работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за 2 месеца при прекратяване на трудовите правоотношения, независимо от основанието, с работник или служител, придобил право на пенсия. Ако лицето е работило при същия работодател през последните 10 г. от трудовия си стаж, дължимото обезщетение е брутното трудово възнаграждение за 6 месеца.
Приема се, че този трудов стаж може да е придобит по едно или няколко отделни последователни трудови правоотношения със същия работодател, с или без интервал помежду им. Законът не изисква трудовият стаж да е бил непрекъснат, за да се плати по-големият размер на обезщетението в размер на 6 заплати. Но, ако по време на прекъсването на стажа при даден работодател, лицето е работило и при друг работодател по трудов договор и работникът се върне впоследствие, при прекратяване на трудовия договор след придобиване право на пенсия следва да му се изплатят само 2 брутни възнаграждения. Ако през последните 10 години трудов стаж на работника е натрупан при различни работодатели, обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда е в размер на две брутни месечни заплати.
Човек би помислил, че Кодексът на труда е писан под силно японско влияние с това видимо насърчаване на задържането на работника или служителя на едно и също работно място. Други теории за човешките ресурси от други държави (примерно от САЩ) постулират, че е желателно хората да гледат да си сменят работата на три години веднъж, иначе просто рутината убивала у тях и творческото начало, и мотивацията за по-високи постижения. Е, хайде да не са три, ама поне на пет години веднъж …
Но нашият Кодекс на труда стои здраво зад японските стандарти за лоялност към корпорацията – ако си устискал някъде 10 години по ред, може да вземеш и шест заплати обзещетение.
От друга страна, тази разпоредба си има своята логика. Ако човек е допринасял за дадена компания повече години, има основание да очаква някаква проява на благодарност. Е, ако годините са десет и повече, проявата на благодарност взима по-отчетливата форма на шест месечни заплати. Да му мисли благодарната компания, ако е някое микро предприятие. Обезщетението по член 222, алинеи 3 и 4 може направо да я вкара във финансова криза …
От 01 януари 2016 г. се дава право на работника или служителя при прекратяване на трудовото си правоотношение, ако отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване, да получи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ.
За да възникне право на обезщетение по чл.222, ал.4 от КТ е необходимо да са налице прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от правното основание за прекратяване и към тази датата, заинтересованото лице да отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68 а от КСО, т.е. да има изискуемия осигурителен стаж по чл.68, ал.2 от КСО и да има желание да се пенсионира до една година по-рано от възрастта му по чл.68, ал.1 от КСО.
Горното сигурно Ви звучи като на санскритски, но такива са стандартите на българската правна лексика и граматика. Свиквайте и се упражнявайте – след няколко опита, всичко ще Ви стане ясно.
Обезщетението при пенсиониране се изчислява на база на полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за изплащане на обезщетението (месеца, в който трудовото правоотношение е прекратено), или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено в закона (чл.228, ал.1 от КТ).
В чл.17 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са изброени елементите, които са включени в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението на обезщетенията по чл. 228 от КТ, а те са:
1. основната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер (за образователна и научна степен; за придобит трудов стаж и професионален опит; допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.);
4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.
Допуска се с акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор, с трудов договор или в допълнително споразумение към него да се уговори обезщетение по чл.222, ал.3 и ал.4 от КТ в по-благоприятни условия – за по-дълъг срок и/или по-голям размер на плащане.
Обезщетението по чл.222, ал.3 и ал.4 от КТ, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение се изплаща съгласно вътрешните правила за работната заплата, като може да бъде изплатено с последното възнаграждение, но не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок, работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. (чл.228, ал.3 от КТ) .
Окончателната преценка дали работникът или служителят отговаря на условията за получаване на обезщетението по чл. 222, ал.3 и ал.4 КТ, както и размерът му, се извършва от работодателя към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, а не към датата, на която е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст или датата към която е упражнено това право.
Обезщетението за придобито право на пенсия се изплаща само веднъж и се дължи от момента когато на заинтересованото лице се връчи заповедта за освобождаване от работа. Ако работник или служител е получил това обезщетение от един работодател, дори да упражни правото си на пенсия при друг, новият работодател не му го дължи.
В случай на отказ или неправилно определяне на размера на обезщетението, въпросът може да бъде отнесен за решаване пред компетентния съд в 3-годишен давностен срок от дeня, в ĸoйтo пpaвoтo e cтaнaлo изиcĸyeмo или e мoглo дa бъдe yпpaжнeнo. Πpи пapични взeмaния изиcĸyeмocттa ce cмятa нacтъпилa в дeня, в ĸoйтo взeмaнeтo e тpябвaлo дa бъдe плaтeнo, в paзглeждaнитe cлyчaи – oт дeня нa пpeĸpaтявaнe на трудовите правоотношения.
Обезщетението по чл.222, ал.3 и 4 от КТ не подлежи на данъчно облагане.
В Закона за държавния служител са регламентирани обезщетенията, условията за получаване, размерите, правото на получаването им при прекратяване на служебните правоотношения.
По Закона за държавния служител обезщетението за придобито право на пенсия е в размер 50% от месечната му основна заплата към момента на прекратяване на служебното правоотношение за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати (чл. 106, ал. 3, изр. първо от Закона за държавния служител). Ако служителят е работил в една администрация през последните 10 г., той има право на обезщетение в размер на 6 месечни основни заплати, а когато стажът му е по-малко от 10 г. – на две, ако това е по-благоприятно за него. (Чл. 106, ал. 3, изр. второ от Закона за държавния служител).
Този вид обезщетение също се изплаща при прекратяване на служебното правоотношение и към този момент работещия следва да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо дали се е възползвал от него или не.
Така че скъпи бъдещи пенсионери, бъдете прагматични и си правете сметката. След борбата с параграф 22ц, идва премерване на силите с член 222 от Кодекса на труда. Поемете дълбоко въздух и … се обадете на пенсионния си консултант. Той ще потвърди верността на написаното по-горе.
