Няколко предложения за промени, които ще окажат съществено влияние върху състоянието на държавния бюджет и с право привличат общественото внимание напоследък.
Кризисните събития, през които преминава не само българската икономика, създават очаквания за активна реакция от държавните органи. От друга страна ситуацията е удобна за групи със специални интереси да се опитат да ги наложат, особено когато срещат политическа подкрепа. Такива предложения са намаляването на ставката по данъка върху добавената стойност за някои артикули и създаването на държавна петролна компания.
В какво състояние беше българската икономика преди кризата?
За разлика от мнозинството държави в Европейския съюз основните макроикономически показатели за България преди настъпването на кризата бяха относително благоприятни. Според данни на Евростат салдото в държавния бюджет на начислена основа от 2016 до 2019 г. е положително. Това допринася за спад на съотношението между държавния дълг и брутния вътрешен продукт до 20,4% в края на 2019 г. при 29,3% през 2016 г. Същевременно банковата система успя да подобри състоянието на кредитните си портфейли, като намали дела на необслужваните кредити и капитализира част от печалбите.
През този период икономиката се разширяваше, но без да се открои устойчив двигател за това. Нещо повече – формирането на основен капитал беше бавно, а относителният дял на инвестициите в БВП остана нисък. Интересът на чуждестранните инвеститори се ограничи до машиностроенето и автомобилостроенето, но в по-ранни стадии на производството. По-висока добавена стойност генерираха тези в информационните технологии и финансите, но техният мащаб от гледна точка на създадените работни места е значително по-малък. За частните инвестиции, финансирани от местни спестявания, обаче не бяха създадени благоприятни условия, което им отреди скромна роля.
Множество структурни проблеми не намериха решения, а относително добрата международна конюнктура позволяваше отлагане на реформите. Влошаващото се качество на образованието и здравеопазването, усещането за неработещи системи за сигурност и правораздаване, недостатъчно добре развитата инфраструктура, въпреки че е основен приоритет на икономическата политика, бавната и често създаваща пречки, вместо подпомагаща, бизнеса администрация, често неадекватните решения на държавните регулаторни органи, липсата на реално състезание при обществените поръчки и т.н. всъщност са признак за силно неефективни публични услуги.
По тази причина твърдението, че данъците в България са ниски всъщност не е коректно. Действително прилаганите ставки са сред по-ниските сред държавите от Европейския съюз, но важно е и какво получават българските граждани срещу платените данъци. Тази съпоставка вече променя коренно ситуацията. Така българите плащат по-ниска „цена“ за публичните услуги, но при значително по-ниско качество, от средното в ЕС. Проблемът е най-вече в ниската ефективност на бюджетните разходи, която е резултат от работата на държавните институции. От друга страна опитът в ЕС показва, че високите данъчни ставки забавят икономическия растеж и не подобряват устойчивостта на публичните финанси.
При наличие на нисък дълг и растящи спрямо предходната година данъчни приходи, както и разполагаема част за правителството от около 5 млрд. лв. от фискалния резерв в средата на март настъпи кризата.
Намаляване на ставката по ДДС за ресторанти и книги
Временното намаляване на ДДС на 9% за ресторантите от 1 юли е основна антикризисна мярка за сектора, който на практика беше почти спрял да работи за 2 месеца. Според разчетите на Министерството на финансите тя ще означава спад на приходите от ДДС с около 150 млн. лв. при планирани 10,64 млрд. лв. за годината. Представителите на бранша твърдят, че понижената ставка няма да ги стимулира да понижат цените, тоест те планират по този начин да увеличат приходите и финансовите си резултати.
Настоящата среда на несигурност относно продължителността на епидемията от коронавируса и продължителната кампания направи обществото по-предпазливо относно спазването на лична дистанция и на хигиенни норми. Поради това част от хората не биха посещавали заведения за обществено хранене, независимо от цените.
Евентуалните клиенти обаче биха действали относително рационално – при равни други условия биха ползвали по-голямо количество от посочените услуги при по-ниска цена. Това е в сила особено при доставките за вкъщи, които също би трябвало да се облагат при по-ниската ставка. Тоест налице са основания за очакване цените все пак да се понижат.
Подобна мярка обаче крие риска за избягване на данъчното облагане. Например, хранителни магазини, особено такива с щандове за приготвена на място храна, биха могли да се регистрират като ресторанти, за да използват по-ниската ставка за целия обем на продажби.
Всъщност това не би била малка промяна в данъчното законодателството, тя е признак за различна идеология от съществуващата до момента. Понастоящем се облагат с една и съща ставка различните стоки и услуги, като по този начин изкривяванията на пазара са почти еднакви за всички групи и относително неутрални като цяло. Даването на привилегии за едни продукти спрямо други ще породи основателни искания от страна на всички останали дейности да бъдат третирани по същия начин. Ако в крайна сметка това доведе до еднакво намаляване на всички ставки, това би било положително развитие. Само че по-добрият вариант е това да се случи едновременно.
Освен риска от намаляване на данъчните приходи администрирането на данъка също ще създаде допълнителни разходи. Стимулът за избягване на данъчното облагане, който се създава чрез намаляването на ставката от 20% на 9%, ще изисква допълнителни усилия за предотвратяване. Следователно едновременно ще се получат по-малко приходи (по оценка на Министерството на финансите със 150 млн. лв.), а от друга страна събирането на 1 лв. приходи ще се оскъпи спрямо сега.
Друг въпрос, който естествено възниква при намаляване на данъчните приходи и увеличаване на разходите, е как това да се финансира. МФ не одобрява подобна промяна и предлага това да се компенсира чрез по-високи ставки или общо по ДДС, или по данъка върху печалбата. Това би било изключително вредно за българската икономика като цяло, не само за един отделен бранш.
Основният въпрос обаче е защо в текущата ситуация правителството и МФ изобщо не разглеждат възможността за съкращаване на разходи. Нещо повече, от държавния бюджет се предвижда отделянето на допълнителни ресурси за Министерството на вътрешните работи и за подмяна на въоръжението на армията. Основанието на парите за МВР (10 млн. лв.) е смяната на документите за самоличност, докато предвидените средства за нови радарни системи (400 млн. лв.) се оправдават с неизправността на съществуващите. И двата вида разходи би трябвало да са предвидени и следователно да са заложени при съставянето на бюджета за 2020 г. Алтернативата е те да не са били толкова необходими. Това означава, че не трябва да се извършват в текущата ситуация на несигурност относно състоянието на икономиката и публичните финанси.
Предвид коментираната вече ниска ефективност на бюджетните разходи, настоящата криза предлага възможност за правителството да се опита да подобри ситуацията. Тежестта на кризата не трябва да пада единствено върху частния бизнес и заетите в него. Бюджетните структури и служители, които преразпределят създадената от други добавена стойност, също трябва да поемат част от разходите. Намаляване на броя на заетите в бюджетния сектор, понижаване на работните им заплати и на разходите за текуща издръжка, оптимизиране на капиталовите разходи чрез ясни и прозрачни процедури за обществени поръчки – всичко това би могло да спести достатъчно разходи, така че прогнозираният към момента бюджетен дефицит да бъде значително по-нисък от очакваните от МФ 3,5 млрд. лв.
Създаване на държавна петролна компания
Според информация (от края на миналата седмица) на сайта www.fuelo.net понастоящем в страната действат 1 971 бензиностанции. Това означава по една бензиностанция на 56 кв. км. Следователно местата за продажба са достатъчно на брой и осигуряват сравнително добро покритие, което не изисква преминаването на прекалено голямо разстояние за зареждане с горива.
Разбира се, в голяма част от по-малките населени места липсват бензиностанции и причините за това са, че съществуването им не е финансово обосновано. Ако съответният обект не може да покрива дори себестойността на продуктите, тогава в по-дългосрочен период той не би съществувал освен поради някакви непазарни причини.
Според информация от същия сайт на 21 май разликата между максималната и минималната цена на бензин А95, дизел и автогаз е между 17,7% и 22,6%. Предвид факта, че се продава относително еднороден продукт без големи различия в качеството тази разлика не е никак малка. От цените на 10 от най-големите вериги бензиностанции обаче 8 са над средните и едва 2 са под средните за пазара, като всъщност само 1 е със значими разлики спрямо останалите. При най-големите 5 вериги разликата в цените е съответно 0,02 лв. на литър бензин (1,2%), 0,01 лв. за дизел (0,6%) и 0,03 лв. за пропан-бутан (3,9%). Тоест на практика единствено при последния тип гориво има действителна ценова конкуренция.
Разследванията на Комисията за защита на конкуренцията до момента не са открили убедителни доказателства за наличието на картелно споразумение. В резултат от тях обаче е разкрито монополно положение при данъчните складове, което силно влияе върху себестойността на горивата и оттам върху крайната им цена. То обаче е следствие от действащите регулации и тяхното прилагане от компетентните държавни органи. Това положение би трябвало да се коригира чрез либерализиране на режима и възможност за допълнителни частни инвестиции за изграждане на такива складове, които ще са достатъчно ефективни.
Правителството не е доказало необходимостта от инвестиции в държавни складове или създаване на верига от бензиностанции за продажба на горива на дребно. Това, което държавните органи е необходимо да направят, е обективна оценка на въздействието върху икономиката на действащата нормативна уредба. Тя ще им представи най-изгодната опция, която след това да бъде превърната в решение. Спазването на високи стандарти за изпълнение на такава оценка на въздействието ще отчете интересите на всички страни – доставчици, потребители и държавен бюджет и ще попречи крайното решение да е продукт на лобизъм и да е в полза на определени играчи за сметка на всички останали.
