Икономическият живот и държавното мислене за циганите (второ новогодишно четиво)

Продължение на анализа „Икономическият живот без циганите (Новогодишно четиво)“ от 30 декември 2020 година…

От факта, че хората са много различни следва, че ако се отнасяме с тях еднакво, резултатът трябва да бъде неравенството в действителното им положение и че единственият начин да ги поставим в равно положение би било да се отнасяме към тях по различен начин

Фридрих фон Хайек (Конституция на свободата, 1960, с. 87)

Не е нарочно, но обсъждането на проекта за нова „Националната стратегия на Република България за приобщаване и участие на ромите 2021-2030 година“ приключи в навечерието на Циганската Нова година. Както е известно, тя се пада в деня на Нога година по стар стил и съответно в деня на св. Василий 14 януари. Общността смята този светец за свой покровител.

Новата стратегия не е подарък. Просто изтече срокът на старата в края на миналата година. Нейното съдържание, заедно с отчетите за изпълнението й, може да бъде намерено на страницата за обществено обсъждания на правителството.

Равенство и справедливост
От предишния преглед би следвало да е ясно, че неравенството между ромите и другите етноси в България не е резултат на еднакво третиране. Защото те често се оказват без гражданска регистрация и неуредени права на собственост. Оттук за тях, обществото и икономиката следва неблагоприятното обстоятелство, че неравенството не е естествено, а изкуствено. Проявление на това обстоятелство са разликите между различните хора и общности. В нашия случай – легитимното притежание на собственост и достъпът до възможности, които сиромахомилската политика има претенция да осигури на всички.

В този смисъл бедността и изпадането „извън заетост, обучение и образование (ИЗОО)“ само привидно може да е индивидуален избор. Всъщност онова, което се знае е, че този избор е с голяма вероятност следствие на неравенство пред закона.

Хайек продължава горната си мисъл по следния начин: „равенството пред закона и материалното равенство са не само различни, но са в конфликт помежду си; и можем да постигнем едното или другото, но не и двете едновременно“. Иначе казано: равенството пред закона ще запази естествените неравенства в действителното обществено и материално положение на хората и обществените групи.

Смисълът на стратегиите
По повод ромите и всички останали Директива 2000/43/ЕО, Директива 2000/78/ЕО и Хартата за основните права в ЕС изискват не материално равенство, а равенство пред закона.

Както стана дума в първата статия, целта на заявените инициативи по включването на хора и обществени групи в обществения и стопанския живот би следвало да бъде именно равенството пред закона. А след като то е постигнато, всеки би следвало да е свободен да избере дали да се „изключи“ или „включи“.

Националните стратегии за „ромски“ политики оставят този замисъл на последно място. Тази от 2012 година има за цел това да бъде постигнато, но към 2020 година няма признаци целта да е била изпълнена.

За удобство проблемът с равенството и „дискриминацията“ в проекта за нова стратегия е споменат 21 пъти. А проблемът с гражданската регистрация – един път. В никой един контекст на споменаване няма и сянка от опит за анализ. А решаването на проблемите с регистрацията и собствеността в новия проект изобщо не присъстват. (В предишната те бяха формулирани като цели.)

В повечето от контекстите става дума за това какви са международните ангажименти, принципи, комисии и абстрактни ценности, свързани с осигуряване на равенство пред закона (отсъствие на дискриминация). Няма факти или позования за състоянието на проблема в България. Изглежда авторите са предпочели да не споменат нито един от множеството анализи по темата, изготвени от български или международни организации. Проблемът със собствеността на ромите е разпознат от комисарката на Съвета на Европа по човешки права от ноември 2019 г. (публикуван е през март 2020 г.). В този доклад той е анализиран на три страници, посочени са обзори и източници на информация от 2015 до 2019 година. Посочени са и нарушени конвенции, дела срещу България и (неприемлива) местна съдебна практика.

По повод равенството пред закона проекто-стратегията споменава само фобии – страх от бедните, от другите, от чужденците. Не че няма такива, но никоя стратегия не е упражнение по социална психиатрия.

Всъщност, стратегията за ромите е пряко свързана с други стратегии – за преодоляване на бедността и неравенствата, увеличаване на заетостта и т.н. Това са основните. Изобщо стратегиите, казват колеги наблюдаващи финансирането им, били над 200. Не знам дали е вярно. Ромската и всички останали стратегии биват конкретизирани от поне няколко министерства. Например, Министерството на регионалното развитие и благоустройството има стратегия за ромските жилища. (Същото е с три други министерства, а това на вътрешните работи е обучавало полицаите.) Освен това всяка област има своя стратегия за ромите.

Но наличието на много стратегии означава, че няма стратегия. В повечето случаи стратегиите нямат друг смисъл освен някакво съобщение за чужбина и намиране на причини за кръстосано субсидиране да дейности по европейски и местни бюджетни програми.

В новия проект за ромска такава не е направен дори опит за отчет и връзката с изпълнението на стратегии по бедността, заетостта и образованието. Събрани на едно място, отчетите по всички ромски стратегии, както и споменаването на ромите в другите стратегии, доколкото мога да преценя, би съставило документ от около 2 500 страници.

В тях има много факти и подробности. Но едва ли някой може да разбере какво от стратегиите и изпълнено, защо не е изпълнено, ако не е изпълнено и защо е изпълнено (ако е изпълнено).

Разбира се, това е проблем за смисъла на стратегията.

Той е „решен“ по няколко начина: новата стратегия е наречена „рамкова“ (предполага се, че ще има много конкретизации и екшън планове), тя е по-кратка от предишната – 30 вместо 60 страници и на 20 от тях става дума за споменатите конвенции, комисии, принципи и ценности.

Десет други липси
По-конкретно става дума за следните очевидни особености на документа.

1. Изключително странно е, че в документа не се използват последни статистически данни (понякога препращането е към резултатите от Преброяването от 2011 година, макар да има актуална статистика от наблюденията на домакинствата, работната сила и т.н.) или данни от изследвания на български институти и анализатори, където проблемите са относително точно дефинирани, качествено и често количествено.
2. На практика липсва икономически и бюджетен анализ. В частност липсва дори опит за представяне на ползите и разходите от ромското включване. (Макар всички налични анализи да показват значително превишаване на първите над вторите и да се асоциират ясно с т.нар. в икономиката „положителни външни въздействия“.)
3. По странен начин пандемията от COVID-19 се споменава само абстрактно, като риск от влошаване на социално-икономическото положение на ромите, но няма опит за оценка на риска. Макар да е налице достатъчна статистика – от Агенцията по заетостта, НСИ, НАП и други източници. Дори според международни (например на Световната банка или ЕС) оценки на ефектите от външни отрицателни въздействия на пандемията върху малоимотни слоеве на населението е логично да бъде направен изводът, че
4. Крайно бедните (според класическия критерий от 1.9 щатски долара на ден) в България ще се увеличат два пъти – от около 1% от населението в началото 2020 г. до 2-2.5% през пролетта на тази година;
5. Това връща страната в положението от 2015 година;
6. „Новите крайно бедни“ (термин на Световната банка) ще са предимно роми и български турци, като ромите в тази група ще са два пъти повече от турците и 4-5 пъти повече от средния брой за страната.
7. В областта на заетостта не са отчетени известни факти от рода на това, че новите безработни в някои области до 80 или 90% са роми (при 35-40 заявен недостиг на работна сила средно за страната или за съответните области). Вероятно е този проблем да е тясно свързан с недостатъци на сътрудничеството на Агенцията по заетостта с деловите среди, с регулирането на минималната работна заплата и пр.
8. В областта на здравеопазването в извънредна епидемиологична обстановка не са използвани вероятно налични данни за заболеваемостта по етническа принадлежност или поне по общини; поради много причини този показател може да е по-малко рисков, коректното формулиране на проблемите на е онова, което трябва да търси тази стратегия.
9. Тук липсва каквато и да е идея за решаване на проблема със здравното осигуряване на ромите: неосигурените при тях са три пъти повече от средното за страната. Проблемът е свързан и с осигуряването за старини (въпреки че доживяването до пенсионна възраст е сравнително по-рядко), и с регулирането на пазара на работна сила, минималната работна заплата и трудовите договори.
10. В областта на образованието от края на октомври са налични конкретни данни и анализът им от Института за изследвания в образованието към МОН. Те дават ясна представа за дела на непокритите от мероприятията за дистанционно обучение ученици от малцинствата и за причините това да се случва.
11. Част от тези причини са в жилищните условия, друга – в образованието на родителите, трета – в техните доходи. Тук и по всички други конкретни области, не е напълно ясно по какъв начин ще се осигури системен подход, как решаването на предизвикателство в образование ще се свърже със състоянието на жилищните условия, макар статистиката на НСИ за домакинствата с „материални лишения“ да е доста надеждна.
12. При жилищните условия и дискриминацията няма анализ на данните за разрушаването на жилища, нито изобщо на правата на собственост на ромите. В последната област практиката е от 1991 г., със забележителни и общополезни успехи. Но придобиването на такива права замира след 2008 г. То е един от приоритетите на предишната стратегия. В този проект темата изобщо не е засегната.
13.  Същото се случва и с проблема за гражданската регистрация на ромите. Той е налице от 2011 г., споменат е в предишната стратегия, а в тази ясно е заложен отказ от неговото решаване. Става дума за 75-80 хиляди души (по-реалистично е да са 80), които поради тази проста причина не могат за бъдат част от никаква политика за интеграция или подпомагане.

И три недоразбирания „на Хайек“
В самото начало проекто-стратегията посочва, че тя се опира на определението „ром“, което е известно от статистиката като „онези граждани, които се самоопределят като роми“. Но това разбиране не отчита:

1. Че самоопределянето може да е следствие на неблагоприятен (или благоприятен) обществен и правораздавателен климат;
2. Че част от европейските документи (включително тези за човешки ресурси и социално включване), върху които проектът заявява, че се опира, оперират оценки на дела на ромите в населението на страната почти два пъти по-високи от броя на самоидентифициралите се роми пред НСИ и други държавни органи;
3. Самият проект посочва това като проблем – общ (на с. 2) и конкретен, във връзка с работата на бюрата по заетостта (на с. 13).

В този и други правителствени документи се борави доста свободно с термина „маргинализация“. Например на едно място се казва, че „изключените и маргинализирани ромски общности са изложени в опасно голяма степен на отрицателни социално-икономически въздействия и последици за здравето“. Подобни твърдения има на шест места в проекта.

Очевидно е, че самият термин може да има и отрицателни социални конотации. Но по-важното е, че при социалната изолация и маргинализация има три групи причини:

1. Те се случват при съзнателен и доброволен избор на отделния човек или семейство (като само-изолация или само-маргинализация);
2. Или са следствие на непредвидени и не зависещи от никого обстоятелства (пандемии, природни бедствия и пр.);
3. Или се получават в резултат от външна на отделния човек обществена принуда.

Следва продължение…

Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"