Анализът на Адриан Николов е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
Науката и развойната дейност в България остава съсредоточена в големите икономически центрове, като София концентрира над ¾ от разходите и над половината от заетите с НИРД. Въпреки това в страната могат да бъдат намерени и примери на малки общини, където тази дейност играе ключова роля.
За 2022 г. общите разходи на предприятията, държавата, висшето образование и неправителствения сектор за научна и развойна дейност достигат 1,27 милиарда лева. Предвид съсредоточаването на водещите университети, високотехнологичен бизнес и научни институции в София не е изненада, че тя отговаря за почти всички разходи за НИРД – 938 милиона лева, или почти ¾ от всички. Със значително присъствие е община Пловдив – 56 милиона лева, както и Варна с други 40 милиона лева. С над 10 милиона лева са и Плевен, Русе, Стара Загора, Бургас и Казанлък, а челната десетка се допълва от Бургас и Пещера, където е разположена голяма фармацевтична компания.
При заетите, които участват пряко в развойна и научна работа има по-широко разпространение, като София отговаря за 55% от целия персонал, зает с НИРД, или 21 хиляди от малко над 37 хиляди души на национално ниво. Други 3,3 хиляди души са в Пловдив, 2,5 хиляди във Варна, a в топ 10 влизат и Стара Загора, Русе, Плевен, Бургас, Велико Търново Казанлък и Габрово. Очаквано сред водещите са общините с университети, както и тези, в които са съсредоточени високотехнологичните производства и услуги.
Разликите между разпределението на разходите за наука и развойна дейност и персонала означават, че има сериозни различия в похарченото на един нает – по този показател на първо място в страната се нарежда Етрополе, с 60 хиляди лева на един зает, а чак на второ място е столицата с 45 хиляди лева на един зает. Начало на тази подредба са по-често малки или средни по размер общини като Пещера, Силистра, Смолян, Ботевград и Троян, а средното за страната към 2022 г. е 34 хиляди лева. Отношението разход към работещи е от значение, тъй като дава представа до какъв ресурс имат достъп научните работници.
Представеното тук сравнение, разбира се, дава перспектива само за неравенствата в научната дейност вътре в страната. В сравнителен план инвестициите в наука и развойна дейност в България остава генерално ниски – според последните достъпни данни на Евростат страната харчи 0,8% от БВП за наука и развойна дейност при 2,2% средно за ЕС и над 3% при водещите държави. Това от своя страна има пряко отношение върху потенциала на страната за иновации и изпреварващ икономически растеж, с които те са пряко свързани.
