Макроикономиката не е сигурна кой е лошият герой в баснята за щуреца и мравката
Малко неща в България са се покачвали толкова бързо, както спестяванията в банковата система през последните години. Към юни 2019 г., откогато са най-новите данни на БНБ, депозитите на фирми и граждани възлизат на 76.3 млрд. лв., като само за една година са се увеличили с близо 6.5%. Ежедневната мъдрост говори, че явлението е положително, но често това, което е изгодно за индивида, обременява системата.
„Белите пари за черни дни“ в банките на практика са отклонени инвестиции и потребление. Алтернативната цена на банковия депозит е закупуване на машина, наемане на служител, оборот в търговията. Ако всички спестяват и никой не харчи, как бизнесът ще реализира печалби? По тази причина авторитети като Михал Калецки, Пол Дейвидсън и Уилям Истърли предупреждават, че спестяванията най-често обременяват икономиката.
Когато спестяванията не
са инвестиции
На пръв поглед, това противоречи на един от първите
уроци в икономиката: формулата S = I.
Тя твърди, че между спестяванията, които се трупат в банките и инвестициите
няма разлика. Финансовата система автоматично прехвърля депозитите на
домакинствата като кредити към бизнеса, който от своя страна постига доходност
и накрая всички са щастливи.
Само че прословутото S = I, тъй красиво върху белия лист, далеч не е гарантирано в реалния живот. Следната разбивка е показателна: за периода юни 2018 – юни 2019 г. спестяванията в банковата система се покачват с 4.62 млрд. лв., а отпуснатите кредити – само с 3.27 млрд. лв. Още по-интересно е за какво са отишли кредитите: над половината са ипотечни и потребителски заеми на домакинства, други 17% са за строителство и операции с недвижими имоти – дейности безспорно важни, но непродуктивни.
Оказва се, че за разглеждания период едва 29% от новите спестявания са се превърнали в производителни инвестиции в промишлеността, селското стопанство, хотелиерството и информационния сектор. Разбира се, в дългосрочен период този процент може да нарасне, но по-вероятно е „излишните спестявания“ да се насочат към някой чуждестранен проект.
Ненужността на спестяванията за българската икономика се вижда и от много ниските лихви по депозити, които банките предлагат. Предвид ефекта от инфлацията, която според НСИ е около 3%, джобовете на пестеливите български фирми и граждани ежегодно олекват със стойност, равна на поне 1 млрд. лв. Това не може да се изчисли точно, тъй като различни срочни депозити в миналото са влагани при различни условия, но при „оптимистична“ лихва от 1.5% и инфлация от 3%, загубата на реална стойност при 75 млрд. лв. депозити действително е над милиард за година.
В същото време, по отношение на спестяванията България е на челно място в Европа: съотношението между широките пари (депозити, чекове и пари в обращение) и БВП надхвърля 86%. За сравнение, същият показател за Румъния е 40%, за Унгария 61%, за Полша 68%. В произвеждащa икономика, в която доходите на хората се увеличават, спестяванията не процъфтяват.
Спестяването невъзможно
Тогава, следва ли българските банки да въведат
негативни лихви, за да отпъдят спестяванията и да помогнат на икономиката? Към
август 2019 г. краткосрочните фирмени депозити в евро предлагат лихва от минус
0.21%. Може ли същата схема да се приложи към дългосрочните депозити на
домакинствата, за да се подтикнат хората да си харчат парите и така да внесат
импулс в икономиката?
Без да коментираме това, че консумацията ще е предимно на вносни стоки, негативните лихви по депозитите на домакинствата вероятно биха допринесли за краткосрочен ръст на БВП. Но вредата ще е по-голяма – живеем в свят, в който стойността на парите зависи основно от доверието на хората. Отрицателните лихви са опасни, тъй като тихомълком подкопават самата философия на парите. Илюзията, че банките отпускат заеми от събраните депозити, а не създават нови пари чрез кредитиране – както е в действителност, не трябва да се разсейва.
Има и по-изтънчени механизми, с които може да се раздвижат спестяванията в банковата система. Най-важно е спестителите да бъдат убедени, че в постоянно променящата се икономическа среда спестяването е възможно само под динамична форма: в бизнес начинания, които се движат с пулса на икономиката.
Същевременно, най-очевидният кандидат за „динамично спестяване“ – акциите, които се търгуват на фондовата борса, са спорно решение. От една страна, над пазарите е надвиснала сянката на твърде бързото покачване през последните години: 160% ръст в индекса DJIA за десетилетието едва ли може да се обясни с някакви „фундаменти“. От друга страна, специално българският фондов пазар е малък, уязвим за манипулации и цената на акциите не отразява реалната стойност на емитиралите ги компании.
Да, спестяването никога не е било лесна задача и дори може да се твърди, че в дългосрочен период то е невъзможно. Инфлация и деноминации погубват банковите депозити. Новите сгради след няколко десетилетия вече се нуждаят от ремонт, а и инвестирането в имоти с не-жилищна цел надува ценови балони. Някои спестяват, като купуват земя, но и тази алтернатива е проблемна, тъй като купувачът не може сам да обработва нивите и разчита на арендатори – а те, от своя страна, не обичат да плащат ренти.
Дори златото и скъпоценностите не са решение, защото се налага да се плаща за съхранението им в трезори. Когато Eвангелието предупреждава, че земното богатство е застрашено от ръжда и крадци, то има предвид реален житейски опит.
Идея от зората на
капитализма
Все пак съществува начин, при който домакинствата
могат да съхранят и увеличат парите си, като
едновременно с това помагат на икономиката. В България многобройни стопански
начинания не се случват, тъй като са твърде големи за отделния инвеститор, а в
държавния бюджет вее леден вятър. Пример е националната напоителна система: в
страна с водни ресурси и богати черноземи, която се намира в южната част на
Европа, фермерите още гледат към небето за капка влага.
Друг пример са електроразпределителните мрежи: неразумно приватизирани в епохата на Вашингтонския консенсус, те биха осигурили прилична доходност на потенциални акционери, но топящите се в банките пари на спестовните българи не получават достъп до подобни приложения. Връщането на комуналните услуги в собственост на гражданите и общините е популярно в Западна Европа и има десетки примери за успешна „мунисипализация“ – процес, обратен на приватизацията, но различен от национализация.
Вместо инфлацията да отнема всяка година 2-3% от парите ти за старини, може да си купиш дял в градския соларен парк или топлофикация. Така всяка година ще получаваш дивидент, може да продадеш дела си по всяко време, освен това ще получаваш комуналните услуги на разумна цена. По тази схема може да се финансира и ключова транспортна инфраструктура (пристанища, летища, тол пътища), да се ускори енергийният преход след въглищните централи, методът може да се ползва дори при археологически разкопки с потенциален туристически интерес или частни училища на високо равнище.
Изложената идея е стара, колкото капитализма. Капиталът на холандската Източно-индийска компания в началото на XVII век не е осигурен от князе или банкерски фамилии, а от обикновени заможни хора. Днес е прието да се осъжда хипертрофията на финансовата система и да се призовава за свят, свободен от кредит, но футуристът Алвин Тофлър вижда друг, може би по-верен път: демократизация на финансите. Тя ще отслаби трупащата се неприязън срещу парично-кредитната система, която, по думите на технологичният предприемач Ник Ханауер, може да изкара на улицата „онези с вилите“.
Възможностите за доходност, открити пред чуждестранния милиардер, биха могли да станат достъпни и за средния български спестител – който, абсолютно доброволно, може да вложи спестяванията си в проекти с национално значение, гарантирани и контролирани от държавата и изпълнявани от най-компетентните експерти. Това е „публично – частно партньорство“ в най-чиста форма.
Обратно в родната
реалност
Моделът на спестяване чрез доходоносно инвестиране на
парите на гражданите в национални проекти изглежда win-win стратегия, с която
печелят всички, освен банките. Той не е чужд на развитите икономики, но
прилагането му в български условия изисква известна активност от страна на
институции като МФ, КФН, ББР, КЗК, БНБ и някои други. Тъй като в родната
администрация активността никога не е в излишък, а злоупотреби дебнат отвсякъде,
твърде вероятно е изложената идея да остане в сферата на пожеланията.
Ако нашата бедна на икономика и богата на спестявания страна не успее да събере 2 + 2 и да насочи бездействащия финансов ресурс към несвършената поколения наред работа, в индивидуален план остава само едно разумно място за спестяване.
Най-перспективното спестяване в днешния несигурен свят е учене през целия живот и образование за децата. Бъдещите доходи, които ще донесат придобитите умения, може да са далеч по-големи, отколкото настоящият наем или лихва. А и никой не може да отнеме богатството на човек, спестявал под формата на усилия за самоусъвършенстване.
