Текстът е в съавторство с доц. д-р Бояна Димитрова от Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий”…
На 19 март 2021 г., мениджърите на TAP AG съобщиха, че от започването на доставките по Транс Адриатическия газопровод (TAP) на 31 декември 2020 г. от Азербайджан в Европа вече са били транспортирани един милиард кубически метра природен газ. Природният газ влиза на територията на Европейския съюз през гръцката съединителна точка в Кипои, където TAP се свързва с Транс Анадолския газопровод (TANAP).
„Нашата инфраструктура продължава да осигурява диверсификацията на няколко газови пазара. Обемите газ, доставяни по TAP, играят ключова роля в осигуряването на Европейския съюз на нов източник на сигурна, надеждна и достъпна енергия”, заявява управляващият директор на TAP Лука Шиппати.
За първи път в историята, Азербайджан изнася свой природен газ на европейския пазар по тръбопроводи. След успешното свързване на TAP с италианската газоразпределителна мрежа на 15 ноември миналата година, търговските доставки на природен газ в Италия се осъществяват през Мелендудно чрез компанията SNAM Rete Gas (SRG) и през Неа Месимврия в Гърция и България чрез компанията DESFA.
След като придоби пряк достъп до европейския газов пазар, Азербайджан, който е един от най-големите износители на природен газ в света, диверсифицира успешно експортните си възможности. Това от своя страна създава цяла поредица от нови възможности за алтернативни доставки на енергоносители в страните от Югоизточна и Централна Европа.
На дневен ред вече e изграждането на Йонийско Адриатическия газопровод (Ionian Adriatic Pipeline – IAP), с който Южният газов коридор ще бъде разширен в посока към Черна гора, Босна и Херцеговина и Хърватия. Загреб дори оповести количествата природен газ, които очаква да получи чрез Йонийско Адриатическия газопровод – 2,5 милиарда кубически метра годишно, а Албания смята да реши въпроса с газификацията си за сметка на количествата газ, постъпващи по TAP и по IAP.
Европейската комисия признава важността на Йонийско Адриатическия тръбопровод (Ionian-Adratic Pipeline – IAP) за регионалния газов пазар, по-специално за Хърватия, Албания, Черна гора и Босна и Херцеговина.
„Като сигнал за значимостта на IAP за региона, Комисията му даде статут на Проект от взаимен интерес (Project of Mutual Interest – PMI), категория инфраструктурни проекти, която включва тези, от които имат полза една или повече от договарящите се страни от Енергийната общност (страните от Западните Балкани, Украйна, Молдова, Грузия) и една или повече страни от ЕС, но нямат статут на Проект от общ интерес (Project of Common Interest – PCI) в рамките на Европейския съюз в съответствие с Регулация 347/2013“ е заявил източник от ЕК пред азербайджански журналисти.
Още преди година, от Европейската комисия дадоха сигнали, че с получаването на статута на Проект от взаимен интерес (PMI), вече може да се разисква, доколко изграждането на IAP в страните от Западните Балкани може да се подкрепи в рамките на определени програми, като Инструмента за пред-присъединителна помощ (Instrument for Pre-accession Assistance – IPA).
Несъмнено, от технологична, а и от политическа гледна точка би било напълно естествено, Йонийско Адриатическият тръбопровод (IAP) да бъде свързан с Транс Адриатическия газопровод (TAP), за да доставя природен газ в повече страни от Югоизточна Европа.
Газопроводът с обща дължина от 516 километра ще се простира от Албания, през Черна гора и през Босна и Херцеговина до Хърватия. Капацитетът на газопровода ще бъде от порядъка на пет милиарда кубически метра природен газ годишно.
TAP вече са подписали меморандуми за разбирателство и сътрудничество с разработчиците на проекта на IAP – по-специално с компаниите Plinacro (Хърватия), BH-Gas (Босна и Херцеговина), Geoplin Plinovodi (Словения), както и с правителствата на Черна гора и Албания.
Създадена е съвместна работна група между TAP и IAP, която редовно се събира, за да синхронизира времевите графици на двата тръбопровода и координира техническите въпроси на свързването им. По-специално, Хърватия очаква да получава приблизително 2,5 милиарда кубически метра газ годишно по Йонийско Адриатическия газопровод (IAP).
Вероятното време на осъществяване на проекта, все още не е оповестено.
Румъния, Северна Македония, Унгария и Украйна също проявяват официален интерес към продължаването на Южния газов коридор и свързването му с техните газопреносни мрежи.
На 15 януари 2021 година, комисарят по международната енергетика в Министерството на външните работи и търговията на Унгария – Дора Зомбори, е заявила, че Унгария е заинтересувана да включи в своя бъдещ енергиен баланс доставки на азербайджански газ.
На 16 март 2021 година, унгарският министър на външните работи и търговията Петер Сийярто потвърждава позицията на Унгария, като заявява, че „Южният газов коридор създава нова реалност”.
„За нас, Кавказкият регион играе жизнено важна роля, заради енергоносителите и по транспортни причини. Вие знаете, снабдяването на Унгария с енергоносители е критичен въпрос, както и за цяла Средна Европа, поради еднопосочната зависимост, в която сме, разбира се. И сега Южният газов коридор създава нова реалност. Сега Южният газов коридор преминава през Грузия и това ни дава шанса да диверсифицираме своите източници и маршрути на доставки, когато става дума за снабдяването на страната с природен газ“, заявява унгарският министър пред „Business Media Georgia“.
На 2 февруари 2021 година, Министерството на външните работи на Австрия също заяви интереса на страната си към възможностите за сътрудничество с Азербайджан, като доставчик на природен газ.
Според информация от Министерството на икономиката и устойчивото развитие на Хърватия от 19 февруари 2021, разговорите по проекта на Йонийско Адриатическия газопровод (IAP) продължават.
„IAP е важен проект за Хърватия, а също така и за ЕС и за региона като цяло. Хърватската компания “Plinacro”, която е операторът на газопреносната система в страната, взима активно участие в подготовката за осъществяване на IAP и поддържа контакти с колегите от Албания, Черна гора и Босна и Херцеговина”, са заявили от министерството.
По всичко личи, че към компанията на страните от Западните Балкани, Румъния, Унгария и Австрия, които искат да се възползват от продължаването на Южния газов коридор с така наречения „Вертикален коридор”, ще се присъединят и Словакия и Чешката република.
На 17 март 2021 година, Президентът на Азербайджан – Илхам Алиев прие делегация, водена от министъра на външните работи и европейските въпроси на Словакия – Иван Корчок. По време на разговора са били обсъдени въпроси, свързани с политическите връзки, икономическото взаимодействие, разширението и развитието на търговските връзки, сътрудничеството в областта на разминирането. Било е отбелязано върховенството на принципите на териториалната цялост и суверенитета и неприкосновеността на границите на държавите в междудържавните отношения.
Словакия е готова да подкрепя Азербайджан в периода след военния конфликт с Армения. Според Иван Корчок, Словакия подкрепя тристранното споразумение, подписано между Азербайджан, Русия и Армения. Министърът е отбелязал, че страната му възнамерява да продължи развитието на двустранните отношения с Азербайджан в различни области.
Междувременно, по данни на Министерството на промишлеността и търговията на Чешката Република от средата на март 2021 година, в момента се водят преговори за подписване на ново споразумение между Чехия и Азербайджан за сътрудничество в областта на енергетиката. Тук вече не става дума само за природен газ, а и за голямото значение на доставките на нефт от Азербайджан за чешката икономика.
„Ние възнамеряваме да подпишем този документ колкото може по-скоро, доколкото винаги сме подчертавали важността на сътрудничеството с Азербайджан в областта на енергоносителите, в това число и на доставките на азербайджански суров нефт за чешките нефтопреработвателни компании, особено за завода в Кралупи на Вълтава. Азербайджан е вторият по значение доставчик на нефт в Чешката република и затова оказва съществено и позитивно влияние на енергийната сигурност на нашата държава. Така например, през 2020 година по тръбопровода IKL в Чехия са доставени 1,426 милиона тона азербайджански нефт“, се казва в изявление на Министерството на промишлеността и търговията на Чехия.
От изложеното до тук се вижда изключителната динамика на събитията и бързината, с която нараства интересът към възможностите за удължаване на Южния газов коридор – този път на север. Несъмнено главният въпрос в такава ситуация е дали доставчикът, на първо място Азербайджан, разполага с такива количества природен газ, че да отговори на търсенето на европейския газов пазар?
Разбира се, вече започва да става актуален въпросът и за капацитета на съоръжението, но първоначално той може да се повишава с палиативни мерки като допълнителни компресорни станции, а впоследствие и с евентуалното изграждане на втори, паралелен тръбопровод. По-трудният въпрос си остава, дали в „началото на тръбата” на Южния газов коридор може да се подаде достатъчно природен газ?
Отговорът е, че изграждайки подобно огромно съоръжение, хората създали неговата концепция, далече не са имали намерение да се ограничат само с ресурсите от азербайджанския шелф на Каспийско море. Най-силният коз на алтернативните доставчици на природен газ по Южния газов коридор е възможността за използването на ресурсите на Туркменистан, който разполага с четвъртите по големина в света запаси от природен газ и може да бъде реалното решение на сложната система от уравнения, свързана със задоволяването на търсенето на алтернативни газови доставки по Южния газов коридор.
Възможността да се удължи Южният газов коридор на изток е напълно реална. Напълно технически осъществимо е изграждането на газопровод по дъното на Каспийско море, така нареченият Транс-Каспийски газопровод, който да свърже газовите полета в Туркменистан с Южно Кавказкия газопровод – първия от трите изградени до сега газопроводи на Южния газов коридор.
Затова, че изграждането на Транс-Каспийския газопровод изобщо не е проект с непреодолима сложност свидетелства фактът, че вече има напълно официални кандидати, които да изпълнят строително-монтажните работи. По време на сесията „Енергийният потенциал на Каспийско море”, състояла се на 11 – 12 август 2019 година, консорциум от първокласни европейски компании като “Edison Technologies GmbH”, “MMEC Mannesmann GmbH”, “Air Liquide Global E&C Solutions”, съюзили се с китайската държавна компания “SINOPEC Engineering Group”, афишира своето желание да изпълни Транс-Каспийския газопровод.
На 16 август 2019 година, представителите на консорциума се срещат със заместник председателя на Министерския съвет на Туркменистан – Миратгелди Мередов и със съветника на Президента на Тукменистан по нефтените и газовите въпроси – Ягшигелди Илясович Какаев. На тази среща става ясно, че консорциумът предлага да изгради 300 километровия газопровод „до ключ”. На срещата е направено и алтернативно предложение – ако стане така, че геополитическите опоненти на газопровода надделеят, да бъде изграден завод за метанол.
Ако за техническите аспекти на Транс-Каспийския газопровод предлага услугите си такова първокласно сдружение, то за финансирането на проекта е готов да се погрижи направо Европейският съюз. На 6 юли 2019 година е създадена Делегация на ЕС за страните от Средна Азия, като седалището й многозначително е разположено столицата на Туркменистан – Ашхабад.
Само след шест дни, на 12 август 2019 година, Брюксел съобщава на всеослушание, че разговорите с Туркменистан за участието на ЕС във финансирането на изграждането на Транс-Каспийския газопровод до Азербайджан са подновени. По време на Каспийския икономически форум, организиран под патронажа на президента на Туркменистан, току що пристигналият специален представител на ЕС в Средна Азия – Петер Буриан заявява:
„През 2019 година, ЕС възобнови и се старае да интензифицира преговорите за възможното си участие във финансирането на строителството на газопровода през Каспийско море“. Според него „Европейският съюз и Туркменистан обсъждат как да доставят туркменския газ в Европа“.
Тук, „меката сила” на Европейския съюз се изправя срещу „твърдата сила” на Русия, както и срещу тактическия съюз между Руската федерация и Иран, който се противопоставя срещу изграждането на Транс-Каспийския газопровод. Завързалият се „Каспийски газов гордиев възел”, противопоставянето на оста „запад-изток” (Азербайджан-Туркменистан) срещу оста „север-юг” (Русия-Иран) е подробно анализиран в предишни трудове на авторите. Противопоставянето е достойно за сюжет от времето на „Голямата игра” между Руската империя и Британската корона в Средна Азия, но ограниченията в обема на този труд не позволяват да се направи подробен анализ.
Важното в случая е, че за втори път след началото на изграждането на газопровода TAPI (Туркменистан-Афганистан-Пакистан-Индия), изграждането на подобен линеен обект сякаш има миротворческо влияние. Перспективата за изграждането на Транс-Каспийския газопровод и за извеждането на Туркменистан на европейските газови пазари, редом с Азербайджан, спомага да бъдат разрешени много спорове, останали от времето на предишното държавно ръководство в Ашхабад.
Засега венецът на усилията за сближаване между Туркменистан и Азербайджан е постигането на споразумение за съвместно използуване на нефтеното находище „Достлуг” в Каспийско море[1].
Едновременно с развитието на описаните по-горе събития тече постоянен процес на отваряне на икономиките на Средна Азия към света и в частност към Европа. Това се вижда особено отчетливо при Туркменистан и Узбекистан, чиито икономики в началото на съществуването им като независими държави бяха твърде затворени. Днес вече сме свидетели на съвсем практически действия на правителствата на двете държави за получаване на членство в Световната търговска организация и за по-добро вписване в световното разделение на труда.
На 15 април 2020 година в Министерството на външните работи на Туркменистан се е състояло поредното заседание на Правителствената комисия по изучаване на въпросите, свързани с влизането на Туркменистан в Световната търговска организация (WTO)[2]. В хода на срещата, участниците са разгледали редица приоритетни въпроси около продължаването на работата по активизирането на сътрудничеството между Туркменистан и Световната търговска организация (WTO) и по-нататъшното усилване на двустранното сътрудничество с тази глобална организация. Пак в рамките на тази среща, участниците са се запознали с Обзора на търговско-икономическата политика на Туркменистан, подготвен в съответствие с процедурите на Световната търговска организация (WTO).
На основа на проведеното обсъждане, след като е бил изслушан отчетът на Комисията за извършеното през 2019 година, е бил обсъден и въпросът за ускоряването на процеса на предоставяне на Туркменистан на статут на наблюдател в Световната търговска организация (WTO).
За амбициите на Узбекистан да стане член на Световната търговска организация (WTO) научаваме от информацията за проведената във формата на видеоконференция среща на най-високо равнище между Президента на Узбекистан – Шавкат Мирзийоев и Федералния канцлер на Германия – Ангела Меркел. В официалното съобщение на Министерството на външните работи на Туркменистан, се казва изрично:
„Договорено е продължаването на взаимодействието по въпросите на влизането на Узбекистан в Световната търговска организация, а също така и възможно най-бързото завършване на подготовката на Споразумение за разширено партньорство и сътрудничество в рамките на конструктивния диалог с Европейския съюз. Подчертана е важността на задълбочаването на сътрудничеството по такива приоритетни направления, като осигуряването на правата и свободите на човека, борбата с корупцията и равенството между половете“[3].
Също така, от информацията на МВнР на Узбекистан разбираме, че по време на срещата на най-високо равнище онлайн, особено внимание е било отделено на въпросите на икономическото взаимодействие. В съобщението се казва:
„Германия традиционно е ключов технологически и инвестиционен партньор на Узбекистан. През последните години, стокооборотът нарасна един път и половина, създадени са около 50 нови съвместни предприятия. В Узбекистан активно работят такива известни немски компании като „MAN”, „Claas”, „Knauf”, „Papenburg”.
За първи път на пазара дойдоха „Volkswagen” и „Viessmann”, след дълго прекъсване се върнаха „Siemens” и „Bosch”. През миналата година обемът на инвестициите на германските компании в икономиката на нашата страна [на Узбекистан, бел. ред.] е надхвърлил 700 милиона долара.
На срещата е постигната договореност за подкрепа на съвместни проекти, делови контакти и инициативи, а също така за разширяването на дейността на водещи немски компании и банкови институции в Узбекистан.
През месец май тази година е планирано провеждане на поредната среща на Узбекско–Германския Делови съвет, за да бъдат обсъдени новите направления в сътрудничеството и кооперирането, преди всичко в сферата на развитието на индустриалните клъстери, цифровизацията и „зелената икономика”, прокарването на проекти в областта на възобновяемата енергетика“.
Дипломатическата активност на Узбекистан спрямо страните от Европейския съюз постоянно нараства, като спектърът на страните, с които се водят разговори се разширява.
На 16 март 2021 година, във Варшава, министърът на външните работи на Полша – Збигнев Рау приема заместник министъра на външните работи на Узбекистан – Шерзод Асадов. Срещата е знакова, защото рангът на двамата преговарящи е различен, но полските домакини изобщо не се притесняват от това. Поводът за разговорите е състоялият се Осми кръг на политическите консултации между министерствата на външните работи на двете страни.
Сериозната ориентация на Узбекистан към работа със световни брандове и позициониране на страната в международното разделение на труда се илюстрира много добре от случая със започването на производство на спортни “Nike” и “Adidas” в страната. Това е една съвършено частна инициатива, като се очаква масовото производство на спортни обувки “Nike” и “Adidas” ще започне в Узбекистан през четвъртото тримесечие на 2021 година. Тази информация е била потвърдена от Центъра за икономически изследвания и реформи при Асоциацията „Узчармсаноат” – браншова организация на узбекската лека промишленост.
За строителството на завода за производство на изделията на тези марки е бил отделен един хектар земя в Асакинския район на Андижанска област. Предприятието ще започне да работи с пълен капаците през третото тримесечие на 2022 година. Очаква се, заводът да произвежда по 3 милиона чифта спортни обувки за година.
Чуждестранният инвеститор Фат Ронг Сюан е вложил в проекта 12 милиона американски долара преки инвестиции. До този момент половината от сумата вече е използвана за строителните работи.
Очаква се, че 50 процента от готовата продукция ще се изнася в страните от Централна Азия, а 30 на сто – в други страни за сметка на участие в международни панаири. Двадесет процента от продукцията ще се предлагат на вътрешния пазар в Узбекистан.
По данни на Асоциацията „Узчармсаноат”, при производствените изпитания на завода е организирано производството на местен бранд детски и юношески маратонки в обем от 40000 чифта за месец. На работа са привлечени безработни мъже и жени от региона[4].
Експанзията на Азербайджан на европейските газови пазари от една страна диверсифицира доставките на природен газ в страните от ЕС, а от друга страна поставя въпроса за осигуряването на значителни допълнителни количества природен газ. Тази необходимост дава мощен тласък на стремежа на Туркменистан да излезе на европейския газов пазар – най-големият вносител на природен газ в света в момента.
Съществува синергия между експанзията на Азербайджан на пазара на енергоносители в Европа и отварянето на икономиките на държавите от Средна Азия, особено на Туркменистан и Узбекистан, към света и към европейските пазари в частност.
За това допълнително спомага ролята на Казахстан, Туркменистан и Азербайджан, като оператори на фериботните връзки през Каспийско море. С пускането в експлоатация на железопътната линия, Баку-Тбилиси-Карс, която е свързана с турската железопътна мрежа и от там – с европейската железопътна мрежа, Транс – Каспийският маршрут на новия Велик копринен път вече е напълно оформен и функциониращ. Каспийските пристанища Актау (в Казахстан), Туркменбаши (бивше Красноводск в Туркменистан) и Баку (в Азербайджан) изиграха ключова роля по време на все още неприключилата пандемия COVID-19 за запазване на движението на търговските потоци от товари в световен мащаб.
В заключение се налага още един път да се подчертае съществуването на синергия между експанзията на Азербайджан на европейските газови и нефтени пазари, отварянето на икономиките на държавите от Средна Азия към Европа и света (както в областта на въглеводородите, така и в областта на не-нефтената икономика) и продължаващото развитие на транспортната инфраструктура в региона, която се утвърди като един от работещите маршрути на новия Велик копринен път.
Отношението на България към тези процеси би могло и би трябвало да бъде обект на отделен анализ. Като цяло, българското поведение е пасивно и изчаквателно. Българската роля в такива мега-проекти като Южния газов коридор се засилва от намесата на Брюксел, а не заради осъзнато разбиране за мястото на такива начинания в нашата скала на национални интереси.
[1] Подробности за постигнатото споразумение между Азербайджан и Туркменистан относно съвместната експлоатация на нефтеното находище „Достлуг”, могат да се видят в (Detchev, 2021).
[2] Съставът на Правителствената комисия за изучаване на въпросите, свързани с влизането на Туркменистан в Световната търговска организация (WTO), беше утвърден с постановление на Президента на Туркменистан от 15 юли 2019 година. (blacksea-caspia, 2020)
[3] В същото съобщение се казва още: „Нашият държавен глава [Президентът на Узбекистан, бел. авт.] изрази признателност към Правителството на Федерална Република Германия за оказваната неизменна подкрепа на новия курс на демократични преобразования, а също така за разширяването на програмата за финансово – техническо съдействие на социално и икономическите реформи в републиката“. (MFA of Uzbekistan, 2021) Очевидно е, че в днешно време, управниците в страните от Средна Азия, в частност в Узбекистан са готови на драго сърце да се откажат от някои свои авторитарни прерогативи, в името на международното сътрудничество, което облагодетелства икономическия растеж на страните им.
[4] Припомняме, че за плановете за производство на спортните обувки на “Nike” и “Adidas” стана известно още в началото на месец септември 2020 година. Тогава председателят на асоциацията „Узчармсаноат” – Фахриддин Бобоев съобщи, че производството ще бъде на принципа на аутсорсинга. (CESR-Uzcharmsanoat, 2021)
